Музеите по целия свят съхраняват до 95 процента от своите колекции в хранилища, което поставя въпроси относно тяхната роля и достъпност. В последните години редица известни институции започват да отварят вратите на своите хранилища за обществеността. Проекти като Depot на музея Boijmans Van Beuningen в Ротердам и V&A East Storehouse в Лондон предлагат нови, интерактивни изживявания, които размиват границите между съхранение и експозиция.

Книгата "Keeping Culture: The Architecture of Storage", публикувана от Valiz, разглежда архитектурните аспекти на хранилищата и как те влияят на отношенията между обществеността, служителите на музеите и колекциите. В нея участват архитекти, критици и историци, които поставят под съмнение възможността хранилищата да бъдат показвани, без да губят своята същност. Например, V&A East привлича посетителите в централната част на сградата, където естетизирани контейнери разкриват както обектите, така и начините, по които те се съхраняват и транспортират.

0:57 мин.

Майли Боби Браун разказва за емоционалните моменти след края на "Stranger Things" Vivacom Art Hall приключва, но DG Art Gallery продължава да представя български и международни автори Обучение за деца със специфични нужди: Как да подобрим адаптацията в ранното образование?

Редакторите на книгата, Сюзан Холдън и Ашли Пейн, предлагат критичен анализ на концепцията за хранилищата. Те разглеждат предположенията, свързани с неутралността на хранилищата и как те могат да предоставят автентично изживяване. Въпреки това, поставянето на хранилищата на показ в името на достъпността предполага, че физическият достъп е единственото условие за взаимодействие с обектите, без да се отчита важността на кураторската интерпретация.

Някои автори в антологията поставят под въпрос концепцията за отворените хранилища, като се запитват дали те не представляват просто нова форма на музея. Британският писател Дейан Суджич описва Depot като "високо представително", което може да изглежда манипулативно. В контекста на нарастващата критика към музеите относно количеството на събраните обекти, особено тези, придобити след колониални насилия, темата става още по-сложна.

Австралийският архитект Карол Джио-Сам разглежда съхранението на човешки останки и опитите на Австралия да създаде Национално място за почивка на предците. В последната статия на книгата испанският архитект Марина Отеро Верзие акцентира на усилията за запазване на островната нация Тувалу в цифров формат, докато нарастващите морски нива заплашват съществуването й.