Изследване разкрива, че смехът на хората и човекоподобните маймуни има общи корени, датиращи от 15 милиона години. Анализът на звуците, издавани от различни видове примати, показва, че кикотенето следва сходни ритми и интервали, което подсказва за общ предшественик. Учените от Университета на Уоруик, водени от приматолога Киара де Грегорио, провели преглед на стари записи на горили, шимпанзета, орангутани и бонобо, докато били гъделичкани.

Сравнението с кикотенето на малки деца, записано по време на игра, разкрива, че и двата вида смях следват подобни модели. Според изследователите, това е доказателство за дълбоката връзка между хората и техните предшественици. Де Грегорио коментира, че смехът е универсален израз на радост, който не изисква думи, но подчертава, че при животните кикотенето не е толкова строго свързано с човешките модели.

1:18 мин.

Лори Андерсън празнува свободата с "Republic of Love" на Central Park SummerStage Татарова отстранена от НДК, министър Милошев обяви проверки и преизчисляване на заплатите на управителите Премиера на "Физика на тъгата" в Народния театър с режисьор Йерней Лоренци и актьори от трупата

Изследването показва, че смехът на хората е по-бърз и сложен, адаптиран към различни социални ситуации. Например, смехът може да варира от учтиво кикотене в работна среда до искрен смях с приятели. Британи Флоркевич от Лионския колеж, която не е част от изследването, отбелязва, че е интересно да се изследват звуците на други животни, като кучета и котки, за да се разбере по-добре еволюцията на смеха.

Проучването на произхода на смеха е важен аспект от разбирането на човешката комуникация. Учените се опитват да проследят еволюцията на звуците, свързани с кикотенето, за да разберат как сме се научили да общуваме. Поради липсата на вкаменелости, те разчитат на наличните данни, за да проследят развитието на смеха през вековете.