На професионалната дискусия в рамките на 16-ите Награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“ доцент д-р Мила Минева от Софийския университет изрази мнение, че медийната среда е подложена на значителни трансформации, които променят начина, по който обществото възприема информацията. Тя акцентира на концепцията за „икономиката на емоциите“, която оказва влияние не само върху медийните формати, но и върху политическите процеси.

Според Минева, емоционалният елемент в информацията често предшества рационалния анализ, което води до нови предизвикателства в разпознаването на факти и мнения. Тя подчерта, че аудиторията е изправена пред трудности при разграничаването на различните гледни точки, особено когато медиите не обозначават ясно позициите на коментаторите.

0:51 мин.

Триенал в Медина изследва как изкуството отразява социалните и икономическите предизвикателства днес Графити фестивал в Кюстендил с участието на артисти от четири държави и свободна зона за рисуване Културни маршрути – мостове между истории и традиции в България

В контекста на новите медийни практики, Минева отбеляза, че потребителите активно търсят информация, която ги интересува, и често комбинират традиционни и нови медийни формати. Тя посочи, че фрагментираното потребление на съдържание променя начина, по който аудиторията възприема новините.

По време на дискусията Минева акцентира и на необходимостта от ясно обозначаване на експертните позиции в медиите. Тя постави под въпрос начина, по който се представят различни специалисти, като политолози и анализатори, и как това влияе на общественото възприятие. Липсата на яснота относно ценностните ориентири на говорителите затруднява аудиторията в интерпретацията на информацията.

Минева се позова на международни изследвания, включително от Института „Ройтерс“, които показват, че част от аудиторията не разпознава собствената си гледна точка в медийните съдържания. Тя подчерта, че медиите често отразяват мненията на по-образовани и градски аудитории, оставяйки по-слабо представени други социални групи. Тази несъразмерност в представянето на различни перспективи може да доведе до спад в доверието към медиите, когато изследванията започнат да отразяват по-точно социалната структура на обществото.