НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 17:00 ч.

3989

Да съм диджей, за мен са много неща - призвание, професия, удоволствие, мисия дори, каза Анатоли Анастасов в Световния ден на диджея, който се отбелязва на 9 март. И добави, че опитвайки се да прокарва качествена и стойностна музика, допринася и за формирането на добрата музикална култура у хората. Той разказа и за първите си стъпки в професията.

Анатолий Михайлов | 09 Март 2025, 09:00 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Да съм диджей, за мен са много неща - призвание, професия, удоволствие, мисия дори, каза Анатоли Анастасов в Световния ден на диджея, който се отбелязва на 9 март.

И добави, че опитвайки се да прокарва качествена и стойностна музика, допринася и за формирането на добрата музикална култура у хората.

Той разказа и за първите си стъпки в професията. През 1986 година, още ученик в Езиковата гимназия в Ловеч, разбрал, че в Младежкия дом се организира курс за диджеи, и се записал. Той продължил една седмица, групата била от около 35 души.

„Водещи бяха местни лектори, вещи в организирането на забави - така се казваше тогава, както и специални лектори от София – Валентин Ветов (светла му памет!) от Българската национална телевизия и Йордан Георгиев-Данчо Стълбицата. Как ще пропусна такова нещо? Много неща научих от тях, като се има предвид, че едва бях навършил 15 години”, спомня си 53-годишният днес Анастасов.

След курса имало и изпити – писмен и практически. До практическия били допуснати седем-осем човека, които имали половин час на разположение пред публика.

„Тридесет минути водих първата си дискотека в Младежкия дом пред над 500 души. Всички, които участвахме, залагахме на утвърдени хитове, като най-големият тогава беше Heartbreak Hotel на Си Си Кеч. Всички го пуснахме – за кеф на танцуващите. По задължение пускахме български и съветски песни – резонно, за тях получавахме освирквания, но такава беше директивата „от горе”, разказва диджеят.

Впоследствие той разбрал, че курсът имал за цел да се избере щатен диджей на Младежкия дом в Ловеч, което той нямало как да постигне с оглед на възрастта му, но е благодарен, защото наученото тогава, по думите му, се оказало безценно за него.

Станало ясно, че музиката ще играе значима роля в бъдещето му, и малко преди да завърши средното си образование, се явил на изпит за категоризация – по онова време все още действало изискването, че трябва да имаш определена категория, която ти дава право да работиш като дисководещ. Записал се и го уведомили, че изпитите ще са в два последователни дни през април 1989 г. в младежки дом „Лиляна Димитрова” в столицата.

„Оказа се, че сме над петдесет човека. Влязохме в една зала на младежкия дом и пред нас се изправиха едни сериозни чичковци и лелки, които ни информираха за естеството на изпитите – три на брой: първият – политически, вторият – музикален, третият – практически. Ако ги издържиш, вземаш мечтаната категория. Раздадоха по няколко бели карирани листа и химикалки и обявиха темата – „Писмото на другаря Тодор Живков до еди-кой си конгрес на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз – б.а.) и неговото значение”. Отлично! Само дето аз не бях чел нищо по темата. Поседях десетина минути, хапех химикалката и се чудех накъде да се огледам. Накрая станах и си предадох листа с името и заглавието на темата. Погледнаха ме учудено, а аз им казах „Дошъл съм да се уча на музика, не на политика” и си излязох”, връща лентата ловчалията.

Признава, че първите пет години от стремежите му да се учи и изявява като диджей са му помогнали много. Попивал от това, което правели колегите му, слушал по радиото, записвал музика на касети и очаквал своя ред. И той дошъл през септември 1990 година, когато започнал работа в импресарска къща „Мариано”, чрез която бил назначен за щатен диджей в ресторант „Люспата” в Ловеч.

Година по-късно вече е зад пулта в една от местните дискотеки. Снабдил се с първата си качествена апаратура, набавил си и първите светлинни ефекти – модерните за онова време блиц, глобус и маркуч с бягащи светлини. А в края на 1991 г. младо семейство му гласувало доверие да води сватбата им – първото подобно празненство за диджей Анатоли.

По думите му едно от най-приятните места, на които е работил, е дискотека, известна на ловчалии с името „Водното”. С Иво, един от барманите, понякога си сменяли местата – той зад пулта, дисководещият зад бара. На един от големите хитове тогава – I Can’t Dance на „Дженезис”, редовно демонстрирали заедно на дансинга специфичната походка от видеото към песента.

Разказва и за организирана от тях двамата акция, която днес ще бъде наречена флашмоб: „По това време една от най-гледаните реклами по телевизията беше на един ежедневник, която беше на фона на песента Bakerstreet на Undercover. В един от дните подсигурихме вестници за цялата дискотека, а в момента, в който пуснах песента, всички вдигнаха вестниците в ръце. Луда работа, но много готино се получи!”

С „Водното” е свързан и един от критичните му моменти. Обадил му се шефът – притеснен, че е станало наводнение. Над сто от касетите му се били наводнили, но след неколкодневно съхнене продължили да работят най-нормално.

„Фонотеката ми тогава беше с музика, събрана в близо хиляда касети, които носех в пет огромни куфара. А микрофонът, който ползвах, и днес ми върши чудесна работа – повече от 30 години”, споделя диджей Анатоли.

През 2025 г. той отбелязва 40 години в професията. Отдавна вече не е диджей в дискотека или клуб. Най-често е в един ловешки ресторант, води и лични тържества от 2000 г. насам.

„Грубо казано, за 25 години съм имал около 3000 участия – сватби, кръщенета, банкети, юбилеи, фирмени партита и т.н. Специално брачните празненства са може би към 300”, пресмята Анастасов.

Понякога на участия той носи и тъпан. Застава в центъра на хорото и го удря в ритъма на музиката. „Хората се радват. Имам клиенти, които, след като ме ангажират, държат да бъда и с тъпана. Забавляват се”, обясни диджеят.

Ловчалията посочи още, че през годините е имал възможността да работи и общува с различни имена в бизнеса – колеги и изпълнители. Добър приятел му е рапърът Иван Динев-Устата, с когото са имали доста съвместни участия, а музикантът му е предоставил правото да изпълнява негови хитове, което Анатоли прави и до днес.

„Хоризонт“, с които се запознах, когато бях водещ в радио „Лиани“. Често съм работил и с Драгомир Драганов – прекрасен човек и приятел, певицата Бриана и много други.

Незабравими ще останат за мен и участията ми с Валя Балканска – това няма как да се забрави, с Глория, с Тони Димитрова, с Веселин Маринов.

От новите имена ще отбележа Димитър и Христо, участници в телевизионния формат „Като две капки вода“ в момента. Имат голямо бъдеще, а лично израстването на Христо, който е от Троян, стана и пред очите ми и затова много им се кефя в момента”, разказа диджей Анатоли.

Той не счита, че за тези четири десетилетия се е променил: „Оставам си все същият оптимист, луд и с младежки дух, надявам се”.

По думите му вкусът на хората се е променил със самите тях. „По-новото поколение „залита” към по-комерсиалната вълна – попфолк, гръцко, сръбско, еднодневките... Константа обаче си остават хитовете от 70-те, 80-те и 90-те години. Те се харесват и на младите, а напоследък някои от тях пак се завръщат в по-нов аранжимент. Както се казва – новото е добре забравеното старо”, коментира диджей Анатоли.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Авансцена

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Ein deutsches Requiem на Брамс звучи на 10 април в зала „България“, в изпълнение на Софийската филхармония, под палката на маестро Георги Димитров, съобщават от филхарм ...

Художничката Ема Йорданова озаглавява своята дванадесета самостоятелна изложба живопис „Дивертименто“. Картините ще бъдат изложени от 17 април до 10 май в столичната г ...

Желанието да експериментирам ме движеше напред и произведенията започнаха да придобиват обемна форма, навлизайки все повече в пространството. Каква обаче е човешката намеса в приро ...

„Зелената стара чешма“, „Петнадесет лалета“, „Вълкът и седемте козлета“, „Майчица свята“, „Аморе мио“, „Вече свърш ...

По време на майсторски клас в Габрово проф. Минчо Минчев каза, че безрезервно учи младите на това, на което е бил учен и той преди години.  Майсторският клас на Проф. Минчо Ми ...

               

Канадската продуцентка и музикант Мари Дейвидсън пристига в София на 6 юни, съобщават от Fest Team. По думине им в клуб Fomo тя ще танцува в ритъма на световната електронна музика ...

Ein deutsches Requiem на Брамс звучи на 10 април в зала „България“, в изпълнение на Софийската филхармония, под палката на маестро Георги Димитров, съобщават от филхарм ...

С викове „Браво“ и изправена на крака публика в зала „България“ завърши концертът на Роландо Вийязон тази вечер. Роденият в Мексико тенор пристигна в София ...

Британският актьор Рейф Файнс ще режисира опера за първи път през предстоящия сезон на Парижката национална опера (ПНО), съобщава АФП. През януари 2026 г. Файнс, който сам е изигр ...

Сопраното Анна Нетребко ще се завърне в Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие, за да открие сезона 2025-26 г. в нова постановка на "Тоска" от Пучини, предаде Асошиейт ...