НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 23:00 ч.

5698

Продукцията е в програмата на фестивала Master of Art и ще бъде показан тази вечер в кино Г8. Лентата е снимана в Европа и Съединените американски щати (САЩ) - в пустинята, гората, океана и света на космическата електронна музика. Режисьорът Стефан Чернев обаче подчертава, че целевата група на филма „Космическа лира“ не е хора, които са задължително запознати с тази музика.

Виолета Караянева | 21 Февруари 2025, 16:06 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Продукцията е в програмата на фестивала Master of Art и ще бъде показан тази вечер в кино Г8. „И тепърва му предстои фестивален живот и много срещи със зрители“, отбелязва режисьорът.

Лентата е снимана в Европа и Съединените американски щати (САЩ) - в пустинята, гората, океана и света на космическата електронна музика. По думите на екипа филмът се потапя надълбоко в този жанр, изследвайки естетиката, поезията и философията му през погледа на композиторите Симо Лазаров, Стив Роуч (две номинации за „Грами“), Майкъл Стърнс („Барака”, „Самсара”) и Робърт Рич.

Режисьорът Стефан Чернев обаче подчертава, че целевата група на филма „Космическа лира“ не е хора, които са задължително запознати с тази музика. „И ако му се даде шанс, човек може да бъде емоционално и интелектуално възнаграден, защото във филма се говори и за философия, освен за емоцията и за техническите особености. Целта ми е била, когато зрителят излезе от киносалона, да има едно поетично, трансцедентално усещане, което го е разтърсило отвътре. И да има желание да го гледа повторно, за да анализира всички детайли, които са в разказа“, казва той.

„КОСМИЧЕСКА ЛИРА“

Това заглавие е вдъхновено от желанието ми филмът да звучи космополитно, да звучи интернационално и същевременно с това да се усеща поетичната и трансцедентална нотка, което е част от съдържанието, разказва режисьорът на лентата.

Познанството ми със Симо Лазаров дойде с идеята да се направи филм за електронната музика. Една вечер попаднах на негови видеа в интернет от негови концерти. И си казах: "Боже, има толкова интересни композиции, защо не съм бил запознат до този момент?". И в крайна сметка започнах да ровя и реших да говоря с продуцента ми Добромир Чочов („Доли медия студио“) дали да не направим такъв филм, да видим какво е станало с тази музика, разказва Чернев.

„Защото мисля, че може да се преоткрият много неща от онази епоха, както и какво се случва в настоящето с навлизането на изкуствения интелект като композираща машина. Една от темите във филма реално е това – машината, бидейки основния инструмент на хората, които правят електронна музика, сиреч – синтезатора, а сега изкуственият интелект е машина, която унаследява това нещо и съответно се дискутира във филма относно това“, обяснява режисьорът.

Когато се запознахме със Симо Лазаров, той беше много открит и прегърна идеята, и започнахме това музикално и творческо приключение, което продължи дълги години. Но в крайна сметка мисля, че трудът ни беше възнаграден, отбелязва той.

ПЕРСОНАЖИТЕ

„Идеята да включим персонажи от Америка бе затова, че търсим по-широк спектър и по-голям размах на филма, както в концептуално, така и във визуално-звуково отношение. Изборът на тези музиканти в крайна сметка дойде от това, че те все пак са доайените на тази музика в Западна Америка и споделят сходна музикална съдба и творческо развитие, както и нашият главен персонаж Симо Лазаров“, разказва Чернев.

Той отбелязва, че във филма се правят паралели между тяхното развитие и българското и в крайна сметка се оказва, че нещата не са чак толкова различни, колкото сме си представяли.

ВРЪЗКАТА НА ТВОРЕЦА С ПРИРОДАТА

„В Америка бяхме само аз и операторът Красимир Антонов – изключителен професионалист и човек, с когото трябваше да живеем заедно почти месец. Изминахме 4500 километра с кола“, посочва той. Освен срещите ни с тримата музиканти, в промеждутъка минават през много важни визуални места като Гранд каньон, Монумент валей (Долината на паметниците), Антилопа кениън (Каньона на антилопата), един метеоритен кратер и други.

По думите на режисьора това са все неща, които излъчват хем едно праисторическо, хем космическо присъствие. И в крайна сметка те намират своята визуална част във филма. „Защото тази музика носи едно импресионистично настроение, има такива пасажи във филма и съответно за мен може да се каже, че това е най-чистото кино – няма нужда да обясняваш, може само чрез визия и звук да направиш внушението, което искаш“, казва още Чернев.

Според него тези концепции трябва да бъдат далеч по-глобални и общочовешки, затова се анализира темата за връзката на твореца с творчеството му. Как творецът бива вдъхновен от природата и оттам – вселенското, космическото и това, че всичко е едно цяло в крайна сметка. Затова екипът решава да снима четиримата композитори в „естествения им хабитат“.

КОНФТИТЕ

В лентата се разглеждат и някои от конфликтите, свързани с електронната музика. Единият е за съпротивата, която са срещнали тези самоуки автори, критиките, които са получавали от класическите музиканти и невъзприемането на този авангард. Другото нещо е съпротивата срещу тази музика, която според много хора, е била „бездушевна“, няма сърце и емоция, защото е създадена от машина, в случая – синтезатора. „Едно от нещата, които анализираме във филма е, че когато човек стои отзад, независимо от средствата, винаги нещата имат емоция, душа и сърце“, казва режисьорът.

Той отбелязва, че като млади всичките персонажи във филма му са участвали в рок групи, свирили са на някакъв инструмент и в крайна сметка преминаването им към електронната музика е било от жаждата да видят какво има отвъд статуквото - това, което е било възприемано тогава за музика.

„Защото при електронната музика в онези години част от естетиката е била авторът да създаде звука от нулата. Имало е изграждане на нещо, което е било като бял лист. И това е нещо, което не е приличало на нищо до този момент. И е срещало критики, съпротива, дори саботажи. Във филма разкази за такива събития. В крайна сметка едно от мненията, които се споделят във филма е това, че винаги е имало съпротиви към новите неща, но се свиква. Така е било със синтезаторите едно време, сега интересното е какво ще бъде с изкуственият интелект, защото това е новото нещо, което се развива с изключително бързи темпове“, казва още Чернев.

Той уточнява, че една от темите, които са разгледани във филма, е мнението главните  персонажи във филма относно изкуствения интелект, как той влияе на твореца, влияе ли му изобщо и как той го възприема – дали е поредният инструмент, с който трябва да работи той, или дали е негов враг.

ВРЪЗКАТА С БЕЛГРАД

Имаме и второстепенна линия, която е в Сърбия, в Националното радио в Белгард и това е обединяващият образ - синтезатора, а именно това е моделът „Синти 100“, който е закупен специално от Българското национално радио през 1974 година и се създава Студиото за електронна музика при БНР, Симо Лазаров завежда това студио до 1999 г., казва Стефан Чернев.

Те са запазили този синтезатор, реставрирали го и той е функциониращ. След създаването на този синтезатор в Лондон, от Радио Белград го закупуват, а шест месеца по-късно се сдобихме с него и ние - трети в света. Това е един синтезатор, който е много интересен и с голяма стойност сега, с висока колекционерска стойност, обяснява режисьорът.

Стефан Чернев е роден през 1983 г. в София. Дипломиран бакалавър по публична администрация и магистър по кинорежисура. Първият му филм „Парче от дъгата“ (2008) печели наградата „Златна роза“. През 2016 г. прави документалния филм „Прошка“ заедно с Ваня Жекова, а през 2020 г. работи по монтажа на филма „Ханът и империята“ – нова версия на трилогията „Хан Аспарух“ на режисьора Людмил Стайков.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Цветни аспекти

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Музеят на авиацията край Пловдив ще отбележи Международния ден на авиацията и космонавтиката - 12 април, и годишнината от полета на първия български космонавт с изложба, презентаци ...

Първият международен фестивал за професионални и младежки антични театри Ex Machina започва днес, 3 април, на Античния театър в Пловдив, съобщават организаторите от софийския антич ...

Режисьорът и носител на "Оскар" Оливър Стоун призова Конгреса да разследва отново убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г., след като миналия месец бяха публикувани хил ...

Среща-разговор с фотографа Калин Ботев организират в Музея на фотографията в Казанлък на 12 април. Това съобщиха от културния институт. Входът за събитието е свободен.  Среща ...

На 4 април на сцената на Старозагорската опера ще бъде представена операта „Фауст” от Шарл Гуно. Toва става ясно от публикуваната програма на сайта на културната инстит ...

               

Кукленият театър в Търговище ще представи на публиката ново заглавие. Спектакълът „Детската градина на Златка“ ще бъде поставен премиерно на 11 април, съобщават от тру ...

„Митологични сенки в камък и пясък" е заглавието на изложбата, която Калин Балев показва в столичния Art Club Diplomat. Експозицията ще бъде открита на 15 април и ще пр ...

Държавен куклен театър  "Дора Габе" в Добрич ще представи новата си пиеса "Кой е по, кой е най" на 6 април, съобщават от културната институция. Режисьор е Румен Куртев, сцено ...

Младата художничка Констанца Колева, живееща и работеща от години във Великобритания, ще открие своя самостоятелна изложба в Художествена галерия (ХГ) "Петко Чурчулиев" в Димитровг ...

Музеят на авиацията край Пловдив ще отбележи Международния ден на авиацията и космонавтиката - 12 април, и годишнината от полета на първия български космонавт с изложба, презентаци ...