![]() |
![]() Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
![]()
Тикер в 00:00 ч.
Театралната комедия „Петък вечер“ ще гостува на ямболска сцена на 17 април.
Постановката ще се играе в Зрителната зала на Община Ямбол, к ...
|


![]()
Под прожектора
Основателите на киното братя Люмиер получават патент за кинематографа преди 130 годиниА на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г.
Виолета Караянева
| 13 Февруари 2025, 16:46 ч.
![]()
Животът на хората през 1895 г. се променя завинаги, когато точно преди 130 години братята Огюст и Луи Люмиер получават патент за изобретения от тях кинематограф – проекционен кинетоскоп, който представлява апарат за снимки и прожектиране на филми. А на 22 март същата година те показват първия си филм „Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време“ (La Sortie des ouvriers de l`usine Lumière), който продължава 46 секунди. Творбата е направена именно с изобретения от тях кинематограф и се смята за първата кинолента в света. Премиерата е на частна прожекция пред 10 души публика. Филмът е заснет в 35-милиметров формат при 16 кадъра в секунда. Братята Люмиер са едни от първите филмови творци в световната история и пионери в кинотехнологиите. За по-малко от десетилетие братята работят върху стотици филми. Огюст Люмиер е роден на 19 октомври 1862 г., а брат му Луи е роден на 5 октомври 1864 г. Те са синове на художника Антоан Люмиер, който впоследствие става фотограф. Двете момчета от ранна възраст проявяват блестящи способности в областта на науката в училището в Лион. След като Антоан открива малка фирма за производство на фотографски плаки в Лион, Луи Люмиер започва да експериментира с оборудването, което баща му произвежда. През 1881 г. 17-годишният Луи изобретява нов процес за проявяване на филми „на суха плоча“, който стимулира бизнеса на баща му дотолкова, че той открива нова фабрика в предградията на Лион. До 1894 г. Люмиер произвежда около 15 милиона плаки годишно. Същата година бащата Антоан е поканен на представянето на кинетоскопа на Томас Едисън в Париж. При завръщането си в Лион той показва на синовете си лента, която е получил от един от концесионерите на американския изобретател, и им казва, че трябва да се опитат да разработят по-евтина и не толкова тежка алтернатива на неговото изобретение. Докато кинетоскопът можел да показва филми само на един зрител, Антоан настоял братята да разработят начин за прожектиране на филм на един екран, където много хора да го гледат едновременно. Огюст започва първите експерименти през зимата на 1894 г., а в началото на следващата година братята създават свое собствено устройство, което наричат кинематограф (cinématographe). Изобретението е много по-малко и по-леко от кинетоскопа, тежи около 5 кг и работи с ръчна манивела. Кинематографът може да снима и прожектира филми със скорост 16 кадъра в секунда, много по-бавно от изобретението на Едисън, което снима с 48 кадъра в секунда. Това означава, че работата с него не била толкова шумна и се използвал по-малко филм. Кинематографът е патентован през 1895 г. Въпреки своето революционно изобретение братята отдават по-малко значение на него, отколкото на подобренията, които правят едновременно в цветната фотография. Но на 28 декември 1895 г. те организират първата публична прожекцията в „Гранд кафе“ (Grand Café) в Париж, която предизвиква широк обществен отзвук и поставя началото на историята на киното. Основната иновация в основата на кинематографа е механизмът, чрез който филмът се транспортира през камерата. В отворите за зъбните колела, пробити в целулоидната лента, се вкарват два щифта. Те придвижват филмовата лента и след това се прибират, като я оставят неподвижна по време на експонирането. Луи Люмиер проектира този процес на прекъснато движение въз основа на начина, по който работи шевната машина - тактика, която Едисън обмисля, но отхвърля в полза на непрекъснатото движение. Като устройство „три в едно“, което може да снима, проявява и прожектира филми, кинематографът влиза в историята като първата реална филмова камера. С нея братята Люмиер заснемат кадри на работниците в своята фабрика, които си тръгват в края на работния ден. Друг техен филм, наречен „Пристигането на влак на гара Ла Сиота“ (L`arrivée d`un train à La Ciotat), остава в историята на киното. Той е показан за първи път пред публика през януари 1896 година. Филмът е асоцииран с това, че когато за първи път е бил излъчен пред публика, зрителите са били толкова много изумени от движещото се изображение на влак в пълен размер, идващ директно срещу тях, че са се разбягали, пищейки към задната част на салона. Братята Люмиер бързо разбират, че новото им изобретение е доходоносно. Освен че стават основоположници на киното, те са и режисьори, сценаристи и оператори. Създават и първите киносалони. До края на 1896 г. се провеждат демонстрации по целия свят – в Лондон, Рим, Кьолн, Женева, Мадрид, Санкт Петербург и Ню Йорк. Те снимат повече от 40 филма, предимно сцени от френското ежедневие, но също така и първата кинохроника (кадри от конференцията на Френското фотографско дружество) и първите документални филми (за Пожарната служба в Лион). През 1905 г. братята Люмиер се оттеглят от филмопроизводството в полза на разработването на първия практически фотографски цветен процес. Междувременно тяхната пионерска кинокамера - кинематографът, дава името си на една вълнуваща нова форма на изкуство - киното. Благодарение на тях днес по цял свят всеки може да се наслади на филми в различни жанрове. От нямото кино до мейнстрийм продукциите днес седмото изкуство е едно от най-вълнуващите, както за зрителите, така и за създателите.
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
![]() |

Живееща във Великобритания млада художничка ще открие изложба в ХГ "Петко Чурчулиев"
|
![]() |
Тамбурица, цимбал, лира и гайда звучат в „Ритъмът на Балканите“
|
![]() |
В Париж актьорът Рейф Файнс за първи път ще режисира опера
|
![]() |
Сопраното Анна Нетребко ще открие сезона на Кралската опера в Лондон след шестгодишно отсъствие
|
![]() |
Световни звезди отлагат представления в Турция заради бойкот на организатора им
|
![]() |

Време за четене - месец Април
Препоръчани заглавия |

Театралната комедия „Петък вечер“ ще гостува на ямболска сцена
|
![]() |
Четири театрални постановки, две изложби и ученическо състезание ще има в Дом на енергетика в Козлодуй през април
|
![]() |
Кукленият театър в Търговище ще представи на публиката ново заглавие
|
![]() |
Калин Балев показва своите „Митологични сенки в камък и пясък“ в изложба
|
![]() |
Държавен куклен театър "Дора Габе" ще представи новата си пиеса "Кой е по, кой е най"
|
![]() |