НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 01:00 ч.

6369

Филмът разказва историята на Стоян (Иван Савов), който страда от деменция, и дъщеря му Илиана (Александра Димитрова), решена да организира последно пътуване за баща си. „Ние избрахме тази болест да бъде антагонистът в нашата история, с който нашите герои да се справят. „Бих се зарадвала след филма хората да станат по-милостиви.

Виолета Караянева | 10 Януари 2025, 12:47 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Филмът разказва историята на Стоян (Иван Савов), който страда от деменция, и дъщеря му Илиана (Александра Димитрова), решена да организира последно пътуване за баща си.

„Ние избрахме тази болест да бъде антагонистът в нашата история, с който нашите герои да се справят. Трудно е да се справиш с това, но нашето семейство във филма успява, заживява заедно и се обича помежду си. Това е и посланието – че любовта е по-силна от всичко. По думите му любовта е тънката линия в целия филм.

„Бих се зарадвала след филма хората да станат по-милостиви. Да спрат да се пързалят по тая пуста действителност. Тя няма край, и никога няма да има. Понякога на човек му се иска да спре, ей така, и да погледне небето, да погледне морето, да се усмихне на сойката, на врабчето... Малко по-кротко трябва да я караме в тоя живот, за да бъде по-добре нататък“, казва Мария Статулова. Тя играе сестрата на Иван.

„Хуморът е начинът човек да оцелее, преминавайки през такива сериозни проблеми – като това да се сблъска с толкова болен човек, който не може да го разпознае“, коментира сценаристът Теодора Стоилова-Дончева.

„Този филм говори за една много тежка тема по изключително позитивен начин. Това всъщност е много оптимистичен филм, в който няма хепиенд. Магичното средство е, че обичаме и можем да дадем на близките любовта си. Само по този начин можем да направим нещо срещу болестта“, казва кинокритикът Петя Александрова. Станислав Дончев допълва, че се опитва да прави филми, които да не замислят, а да вълнуват хората, да предизвикват у тях чувства и емоции: „Нашите герои избират любовта. Няма как да останеш равнодушен към това“. 

В екипа на „Преди да забравя“ са също операторът Добромир Николов, музиката е на Александър Костов. Участват още Васил Кънев, Никола Мутафов, Рая Пеева, Константин Цанев.

Режисьорът Станислав Дончев, сценаристът Теодора Стоилова-Дончева, актьорите Александра Димитрова, Иван Савов и Мария Статулова, и кинокритикът Петя Александрова , в разговор с Даниел Димитров – как се разказва за деменцията позитивно и с чувство за хумор, за ролите и личната връзка с темата, за любовта, състраданието и милосърдието, и защо това е „оптимистичен филм без хепиенд“.

Възможно ли е една толкова тежка тема да бъде разказана позитивно и дори с чувство за хумор?

Теодора Стоилова-Дончева: Хуморът е начинът човек да оцелее, преминавайки през такива сериозни проблеми – като това да се сблъска с толкова болен човек, който не може да го разпознае.

Начинът, по който ние, със Станислав Дончев работим, е винаги да разказваме с усмивка по-сериозните теми. Мисля, че това е възможно. Защото, дори в живота, има някакви спонтанни ситуации, които предизвикват усмивка. Да, тя е през сълзи най-често, но няма нищо възможно, нещата се получават...

Станислав Дончев: Когато искаш да разкажеш една вълнуваща история, ти имаш нужда от враг, антагонист. Колкото по-силен е този антагонист, толкова по-силна ще бъде историята. Ние избрахме тази болест да бъде антагонистът в нашата история, с който нашите герои да се справят. С него, по принцип, е трудно да се справиш, но нашето семейство във филма успява, заживява заедно и се обича помежду си. Това е и посланието на филма – че любовта е по-силна от всичко.

Мария Статулова: Без любовта нямаше да има и омраза...

Александра Димитрова: Темата наистина е много сериозна, но ние сме разгледали различни аспекти от състоянието Алцхаймер.

Иван Савов: Филмът се движи почти на ръба на комедията, което е странно, но само на пръв поглед...

Петя Александрова: Този филм говори за една много тежка тема по изключително позитивен начин. Това всъщност е един много оптимистичен филм, в който няма хепиенд. Магичното средство е, че обичаме и можем да дадем на близките любовта си. Всъщност само по този начин можем да направим нещо срещу болестта. Тук няма социален аспект, а само психологически.

Филмът е позитивен на много нива – в лицето на няколко поколения, каквото е детето. То се привързва към един възрастен, болен човек, защото той има какво да му даде. А това е много важно. Средното поколение, през грижите за възрастните хора, научава много повече за живота.

Оказва се, че за голяма част от творческия екип темата е и лично преживяна...

Теодора Стоилова-Дончева: Да, всеки един от актьорите, по някакъв начин, лично е обвързан с тази тема. Прави ми впечатление, че почти няма семейство, в което да няма такъв случай.

В моето семейство баща ми беше поразен от деменция, и то на една сравнително млада възраст. Беше на 70 години. Много бързо се разви и той почина на 75. Така че познавам много отблизо проблема. Но филмът не е биографичен. Просто почива на нашия опит, използвали сме елементи от истинския живот, знаем кое е действително и кое не е, какво би могло да стане и какво не би могло да стане...

Иван Савов: Опитах се да изведа ролята си леко по ръба на това невероятно нещастие, което се случва на човек. Майка ми почина от същата болест. Преживял съм го и беше наистина ужасяващо. Понякога нещо проблясва в очите и имаш усещането, че те познава...

Има едно нещо, които вкарах във филма от себе си, защото не исках да бъде толкова напрегнато и да действа така драматично. Майка ми не можеше да разпознае сестра ми, но когато виждаше мен, казваше: „Това е любовникът ми“. Това хем е смешно, но не знам доколко може да е смешно...

Александра Димитрова: В моето семейство също има подобен случай. Моята баба беше болна от старческа деменция. Затова дори за миг не съм имала колебание дали да участвам във филма. Самата тема искрено ме вълнува...

Имахте ли тежки моменти по време на снимане?

Теодора Стоилова-Дончева: Много леко премина работният процес. Имаме страхотен екип, за който всеки може да мечтае.

Станислав Дончев: Искахме всичко да бъде спокойно и леко, затова избрахме екип, който е само от готини хора и добри професионалисти. Те работеха с лекота. Дори времето ни помагаше.

Мария Статулова: Дори когато партнираш с колега, който си е жив и здрав, и дано да е такъв завинаги, изведнъж се чувстваш задължен да си по-внимателен. И да съчувстваш малко повече. В този смисъл ми беше трудно, защото го гледам Иван, а той не ме познава...  Как да реагираш на такъв човек? Как да му партнираш? Беше сложно, но и много приятно. Не съм играла такова животно досега – не съм била зла, дори в театъра. Играла съм всякакви луди, здрави и болни жени, с проблеми и без проблеми, но не ментални. Затова тази роля ми се видя много интересна – не е лесно да общуваш с такива хора...

Какъв ефект очаквате да предизвика филмът в публиката?

Теодора Стоилова-Дончева: Със сигурност очакваме да предизвика позитивни ефекти. Очакваме хората да се развълнуват. Дори може да се разплачат, но накрая ще им олекне. Наистина, филмът е лек за гледане.

Александра Димитрова: Очаквам да бъдат развълнувани. За мен това е най-голямото качество на филма – че успява да докосне сърцата на хората и да ги развълнува искрено.

Станислав Дончев: Опитвам се да правя филми, които да не замислят, а да вълнуват хората. Да предизвикват у тях чувства и емоции. Нашите герои избират любовта. Няма как да останеш равнодушен към това. 

Мария Статулова: Бих се зарадвала след филма хората да станат по-милостиви. Да спрат да се пързалят по тая пуста действителност. Тя няма край, и никога няма да има. Понякога на човек му се иска да спре, ей така, и да погледне небето,, да погледне морето, да се усмихне на сойката, на врабчето... Малко по-кратко трябва да я караме в тоя живот, за да бъде по-добре нататък.

Плюс или минус е, че във филма няма „звезди“?

Станислав Дончев: Аз залагам на добри актьори, които пасват на драматургията чисто визуално, като типажи. Освен това трябва да са много лъчезарни и положителни хора.

Петя Александрова: За мен Александра Димитрова е откритие и тя ще стане звезда. А Иван Савов е актьор, който с годините става все по-добър. Рядко актьори на неговата възраст разцъфтяват по начина, по който той го прави.

Станислав Дончев: Иван Савов се присъедини към екипа в последния момент. Първоначално бяхме избрали Стефан Мавродиев, но той се разболя три дни преди началото на снимките. Иван Савов буквално ни спаси. Той даде и своите бележки към сценария, и по този начин още повече го приземи, стана още по-истински и реален. Така че, освен актьорски, той допринесе и драматургично.

Александра Димитрова: Моята героиня е много позитивна и емпатична личност, която се бори да има справедливост на всички фронтове. Проблемът е много комплексен – освен дълга към баща и семейството, тя е изправена пред много тежки избори и винаги се опитва да направи правилното нещо, слушайки сърцето си.

Автор – Даниел ДимитровОператор – Любен МладеновМонтаж – Валя Ковачева

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Тонът на времето

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

„Титаник“ е бил разкъсан на две, докато е потъвал след сблъсъка с айсберг през 1912 г. Това и други подробни разкрития за финалните му мигове се появяват благодарение н ...

Членовете на Дружеството на троянските художници ще открият своята традиционна пролетна изложба в галерия „Серякова къща“ на 17 април. Вернисажът традиционно се органи ...

Фотографска изложба под надслов "Дивото в сърцето" на гл. ас. д-р Атанас Грозданов гостува в Исторически музей - Петрич. Изложбата представлява съчетание от кадри, посветени на ди ...

Сега след толкова много години разбрах, че моята реалност е театърът, искам или не искам. Това каза Мая Новоселска, която на наградите „Златен кукерикон“  бе удос ...

Поредицата прожекции на „Филмаутор“ в петък вечер, в кино „Одеон“, се завръщат от април 2025 с подкрепата на Националния филмов център и в партньорство с Бъ ...

               

Община Монтана обявява осмото издание на Националния конкурс за създаване на нови творби за духов оркестър, съобщиха от местната управа. Конкурсът има за цел да насърчи създаванет ...

„Титаник“ е бил разкъсан на две, докато е потъвал след сблъсъка с айсберг през 1912 г. Това и други подробни разкрития за финалните му мигове се появяват благодарение н ...

Изложба живопис „Родно – българско“ на художника Живко Янев беше представена в Народното събрание. Тя е с благотворителна кауза за подпомагане на Националната ху ...

Изненадващи платна с пейзажни, сюреалистични и портретни творби на ямболския художник Румен Малчев ще бъдат представени в изложба „Другият Румен Малчев” в  Художес ...

Карнавално шествие и латино фиеста са организирани в Шумен на 12 април, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация.  Шествието ще тръгне от Руски паметник, ще премин ...