НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 03:00 ч.

5729

Какво се случва на седмата година от брака. Как животът на една двойка се превръща в боксов ринг. И как войната между мъжа и жената може да бъде унищожителна, но и възпламеняваща. Яна Маринова и Петър Петров-Перо играят в постановката „Слънчева линия“ от Иван Вирипаев в „Червената къща“

Виолета Караянева | 06 Декември 2024, 13:13 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

„Точно това трябва да се случи – да удариш дъното и да се сблъскаш със собственото си его, и с всичките измислици, и филми, в които си се вкарал – за да можеш наново да обичаш някого, с когото си във връзка вече седем години, както са нашите герои“, казва Яна Маринова. 

„Комедия, в която се показва как може да бъде постигнат положителен резултат“ е подзаглавието на пиесата. И, ако това е комедия, в която се показва каквото и да било, ние сме в жанра на демонстрацията. В цялото това нещо героите непрекъснато търсят контакт с публиката, от който очакват разбиране и съпричастност. Публиката е насърчена да има мнение, а не просто да гледа сеира“, коментира режисьорът Мартин Киселов.

„Това, което е заложил и самият Вирипаев, е, че има една тънка ирония. Затова нещата не са толкова трагични, когато ги чуеш. А през абсурда на иронията, с която си отговаряме един на друг, едновременно прозира комедията, но се усеща и дълбочината на проблема, и неговата болезненост, и това е целта, която искаме да прокараме към зрителите. През комедията те да си кажат „Боже, това е толкова смешно, но ми е неудобно да го гледам!“, казва Петър Петров-Перо.

Вирипаев по такъв начин е скрил светлината, че през цялото време да изглежда така, сякаш я няма – за да може накрая наистина да светне и да покаже, че път има, допълва той.

В екипа на „Слънчева линия“ са също композиторът Калин Николов, а сценографията е на Илияна Кънчева. Преводът е на Диана Конрад.

Режисьорът Мартин Киселов и актьорите Яна Маринова и Петър Петров-Перо , в разговор с Даниел Димитров – за актьорския тандем, за „откриването“ на пиесата и темите в нея – за кризата в семейните отношения и тяхната трагично-комична същност, за живота като боксов ринг, за унищожителността на войната между мъжа и жената, и защо хората „трябва“ да се обичат, за играта с публиката и как би погледнал на пиесата Младен Киселов. 

Да започнем с това как бе събран сценичният тандем Яна Маринова и Петър Петров-Перо?

Яна Маринова: Перо е открил пиесата, която свързва с негова лична история. Той много е искал да работи с режисьора Мартин Киселов, а аз случайно в този момент се оказах в полезрението на Мартин. И извадих чиста проба късмет да поканят мен, защото всяка актриса би могла да бъде на моето място...

Петър Петров-Перо: Срещата с Яна Маринова е късметлийско стечение на обстоятелствата. За пиесата ми каза мой много близък приятел и колега – Любослав Неделчев. Прочетох я миналата година и я оставих да отлежи, и да порасне като идея. 

Открай време съм почитател на работата на Мартин Киселов, исках да играя с него и затова го поканих да режисира. Той пък хареса текста и когато нещо трябва да се случи, то се случва – ние сме просто проводници...

Темата е и комична, и болезнена. Как се пази баланс в такъв случай?

Мартин Киселов: Ще отговоря, като вляза в езика на Вирипаев – ако приемем, че нещата не са на скала, а са в кръг, колкото по-страшно става в един момент, то отива в комичното. И обратното. Има моменти, в които двамата герои така хубаво изтрещяват, че човек се смее на глас.

Яна Маринова: Признавам си, че имаше моменти от репетицията, в които режисьорът ни казваше, че отиваме в драма, в която му идва да си пререже вените. А след това пък вървим по повърхността... Всъщност, този баланс се постига с много работа, с анализи, с проверката на времето и на репетиции, които продължиха близо три месеца.

Основното е да не играем представата за това какво се случва, когато една двойка се разделя или се кара. Да е достатъчно болезнено, както би била болезнена раздялата или разводът, и в същото време да не можеш да не се смееш отстрани.

Петър Петров-Перо: Хубавата комедия е един от най-трудните жанрове за постигане на сцената. Защото комедията за едни, е трагедия за други. За да се изведе качествено комедията, трябва да се мине през всички слоеве на текста. Балансът е трудно установим, но всичко е въпрос на опит и на практика – повтаряме, експериментираме... И двамата с Яна имаме тенденция към импровизация и освободено поведение.

Това, което е заложил и самият Вирипаев, е, че има една тънка ирония. Затова нещата не са толкова трагични, когато ги чуеш. А през абсурда на иронията, с която си отговаряме един на друг, едновременно прозира комедията, но се усеща и дълбочината на проблема, и неговата болезненост, и това е целта, която искаме да прокараме към зрителите. През комедията те да си кажат „Боже, това е толкова смешно, но ми е неудобно да го гледам!“.

Вирипаев представя една криза, която преминава като ураган на бойно поле, след това изгаря в любовен огън, а после – в река от безразличие. Запазен ли е този ритъм в спектакъла?

Яна Маринова: Точно това трябва да се случи – да удариш дъното и да се сблъскаш със собственото си его, и с всичките измислици и филми, в които си се вкарал – за да можеш наново да обичаш някого, с когото си във връзка вече седем години, както са нашите герои.

Мартин Киселов: Самата пиеса е фразирана от нас чрез музикално-цветови интермедии. Те са като рундовете на един боксов двубой.

Унищожителна ли е войната между мъжа и жената в „Слънчева линия“?

Яна Маринова: Войната е унищожителна и в същото време възраждаща и възпламеняваща – като феникс от пепелта. За себе си кръстих пиесата „Полша срещу Русия“, защото знам че Вирипаев е руснак, който се е скрил от системата (Иван Вирипаев е драматург, театрален и филмов режисьор, преподавател, продуцент, актьор, роден през 1974 г. в руския град Иркутск, където завършва режисура. Полски гражданин е от 2022 г., женен е за полякиня, ръководи проекта Teal House – бел. а.). Ако обобщим мисленето на типичния по-източен мъж, който се сблъсква с една по-европейско мислеща жена, с която трябва да има приятелство във връзката, това е неизбежен сблъсък и той е толкова смешен.

Петър Петров-Перо: Яна много добре го назова, но аз ще използвам други думи и това е необходимост от катарзис. Без катарзис нищо не може да просъществува и да се възроди с нови сили. Очевидно, има нещо в проклятието на седмата година на взаимоотношенията между двама души. Това е един много особен предел, който, ако бъде преминат, хората може и да разцъфнат...

Мартин Киселов: При ситуация, в която хората се обичат, любовта разчита на погледа на другия. Напоследък е модерна тази самовлюбена, нарцисова любов, но всъщност истинска любов има, когато те гледат други очи – заради които правиш каквото правиш и съответно зависиш от харесването на другия. Тогава неговото нагрубяване и изстудяване може да бъде унищожително. Ако останем в метафората на боксовия мач – имаме схватка за това да ме обичаш както аз искам да ме обичаш, схватка до смърт...

Има ли игра с публиката в това представление?

Мартин Киселов: Самият Вирипаев започва текста със „Слънчева линия – комедия, в която се показва как може да бъде постигнат положителен резултат“. Това е подзаглавието на пиесата. И, ако това е комедия, в която се показва каквото и да било, ние сме в жанра на демонстрацията. В цялото това нещо героите непрекъснато търсят контакт с публиката, от който очакват разбиране и съпричастност. Публиката е насърчена да има мнение, а не просто да гледа сеира...

Яна Маринова: Аз си пожелавам публиката да се разделя буквално на две страни – да има боксов мач. Искам да защитават мен, а другите – него, като е желателно 75% публиката да бъде на моя страна (Смее се – бел. а.).

Петър Петров-Перо: Това е един прекрасен експеримент. Аз не съм играл по такъв начин досега – с публика, която те заобикаля на 360 градуса. Ние използваме един много силен Брехтов принцип на комуникация с публиката, без пряко да я вкарваме като участник. По-скоро, зависим от нейното мнение и изискваме мнението . Предполагам, че това е много високо майсторство, защото е трудно. От друга страна, това е съвременен театър. Не можем да се правим, че публиката не съществува. Ние играем за нея.

Има ли слънчева линия на боксовия ринг?

Яна Маринова: Да, слънчевата линия е дори в имената на нашите герои – Солейлайн. Но тя е и във всеки един от нас. Просто виждаш две половини в един човек и като с лазер можеш да ги разрежеш. Едната половина я обичаш, а заради другата искаш да му извиеш врата...

Мартин Киселов: Най-тъмно е преди да изгрее слънцето. Не случайно 800 пъти в пиесата се повтаря, че часът е 5:00 сутринта. Ние не можем да сме жестоки към някой, който ни е безразличен. Различен ни е! И там е надеждата според мен.

Петър Петров-Перо: Вирипаев по такъв начин е скрил светлината, че през цялото време да изглежда така, сякаш я няма – за да може накрая наистина да светне и да покаже, че път има...

Намерихте ли за себе си отговор на въпроса защо хората трябва да се обичат?

Яна Маринова: Аз за себе си смятам, че откакто съм се родила знам защо трябва да обичам. През тази пиеса намерих отговор защо като жена не съм била разбирана във връзки и в приятелства...

Няма любов при хора, които не могат да се напаснат, които са се събрали просто заради някаква химия...

Петър Петров-Перо: Няма да отричам, че този текст много ми помогна на мен лично да преосмисля някои неща. Аз имам прекрасния късмет текстовете, с които се сблъсквам, да имат пряко отношение към различни периоди в моя живот.

Целият процес беше един миникатарзис за мен самия – който ме караше да преоткривам и собствените си грешки, нещата, които съм изпуснал или не съм забелязал в партньора ми. Затова се надявам да ме направи по-добър в любовта.

Мартин Киселов:  Ние искаме да се видим в очите на някой друг. Хората трябва да се отдадат на любовта, когато им се случва, и да пробият своята самодостатъчност. Защото има хора, които ще предпочетат да останат вкъщи пред това да излязат и да срещнат някого. И междувременно се оплакват онлайн как не срещат никого...

Г-н Киселов, как би погледнал режисьорски баща Ви – Младен Кииселов, на тази пиеса?

Мартин Киселов: Точно преди да падне завесата на пандемията, имаше план да се докара неговото последно представление – „Кой се страхува от Вирджиния Улф“. То беше поставено в Естония, беше играно над триста пъти. Това е пиеса в много подобен ключ...

Баща ми не доживя да види нещо, което аз съм правил. Просто така се разпредели живота... Гледал е мои кинонеща, но не и театрални. С времето започнах да се отдалечавам от тази въпрос, защото най-гадното, което може да се докара, е някакво сравнение, в което човек да се запита „Какво би казал майсторът?“. А той е изключителен майстор и веднага ще види дефекти на 1500 места.

Той имаше едно страхотно настояване – да е живо това, което се случва, каквото и да се случва! От тази гледна точка, ръчкам актьорите и ги карам въпросите да звучат истински, да пронизват другия като с шпага. Мисля, че в тези моменти едно облаче, там горе, е малко по-светло и може би правим нещо както трябва...

Но с такава голяма фигура сянката е много мощна. От друга страна, изкуството е и индивидуално нещо. В този смисъл, аз правя театър – не за да се сравнявам с Младен Киселов. Но дано да му харесва...

Автор – Даниел ДимитровОператор – Борислав БориславовМонтаж – Валя Ковачева

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Авансцена

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Космическа изложба "Цветовете на вселената" бе открита днес в Планетариума в Смолян. Експозицията представя авторски фотографии на космически обекти, заснети от Михаил Мамчуров от ...

Родопски драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“ ще представи пиесата „Албена“ в памет на актрисата Емилия Ованесян, съобщи Катя Петров – експерт &bd ...

Мюзикъл-пародия на филма „Титаник“ от 1997 година, наречен Titanique, бе игран премиерно на лондонския Уест Енд, предаде Ройтерс. Сюжетът му представя певицата Селин Д ...

Музеят „Вила Гети“ в Лос Анджелис, домакин на изложбата „Древна Тракия и античният свят: Съкровища от България, Румъния и Гърция“, остава затворен поне до 1 ...

Юбилейното десето издание на Националния конкурс за млади пианисти "Димитър Ненов" в Разград ще се проведе на 29 и 30 март. Организатор на културната проява, която се провежда вся ...

               

Деми Мур, която е на 62 години, сподели пред целия свят, че за първи път за своята дълга кариера се чувства призната като актриса. Това каза тя, докато произнасяше реч по повод пър ...

Община Смолян организира представянето на филма „Сватба“ в Родопски драматичен театър (РДТ) „Николай Хайтов“, съобщи Виолета Филипова – експерт &bdquo ...

Конкурс за рисунка, посветен на местния традиционен празник "Сурова", организира Общинският исторически музей (ОИМ) в Брезник. Това съобщиха от екипа на институцията. Целта на орг ...

Откак живея в чужбина, аз все се уча да бъда българин. Това казва писателят, публицист, сценарист и режисьор Петър Увалиев (1915-1998), известен в Западна Европа под името Пиер Рув ...

Изложба, посветена на 75-годишнината на художничката Катя Савова, ще представи Регионална библиотека "Николай Вранчев" в Смолян. Това съобщи Антоанета Николова - главен експерт "П ...