Продължението на "Бийтълджус" от 1988 година - "Бийтълджус Бийтълджус" на режисьора Тим Бъртън, застана начело на зрителския интерес в дългия почивен уикенд около празника на Съединението, сочат обобщените данни от киносалоните. Завръщането на пакостливия демон, в чиято роля е отново Майкъл Кийтън е гледано от 5 151 зрители и има 70 514 лева от билетите им.

На втора позиция е анимацията "10 живота", разказваща историята на котарака Бекет. Преобразуването му в различни животни след загубата и на деветия му живот са видели 20 249 зрители, а приходите за десетте дни у нас са 222 885 лева.

Трети сред най-гледаните филми е "Дедпул & Върколака". Играта на Райън Рейнолдс и Хю Джакман в ролите на иконичните герои от вселената на Марвел, съчетаващи екшън и хумор, е вече почти два месеца по екраните, като са я гледали 157 625 зрители, а отчетените приходи са 2 324 116 лева.<

Картина на германския художник импресионист Макс Либерман беше продадена на търг в Кьолн за 720 000 евро, предаде ДПА.

Прогнозната цена беше между 700 000 евро и един милион евро. Творбата е озаглавена Gartenlokal am Wannsee (Haus am See) и изобразява външен двор на заведение на брега на езерото Ванзее край Берлин с платноходки на заден план.

Творбата е от частна германска колекция и е от късните картини на Либерман.

Творбата е продадена на частен колекционер, който е наддавал по телефона чрез служител на аукционната къща "Сотбис".

Макс Либерман (1847-1935) е един от най-значимите импресионисти в Германия и водещ представител на местната художествена сцена по време на Ваймарската република.

След идването на власт на нацистите през 1933 г., творецът е маргинализиран и отбягван като евреин. Той живее до смъртта си в уединение и дълбоко разочарован

Изложбата „Да се оцветим“ на Левент Море ще бъде открита в Художествената галерия в Казанлък на 26 октомври. Това съобщиха от културния институт в официалната си фейсбук страница. Специален гост на събитието ще бъде световнопризнатият архитект и приятел на художника арх. Волф Прикс. 

Тази експозиция е първото творческо пристъпване на Левент Море в пространството на казанлъшката галерия след неговата самостоятелна изложба в родния му град от 1992 година и е създадена специално за пространствата на институцията. 

Левент Море е от онези художници, чието изкуство трудно може да се въведе в рамки - не само в преносен, но и в буквален смисъл, посочват от галерията. Това е, както го определя изкуствоведът Аксиния Джурова, „Диво усещане за цвят. Свят на наслоени усещания, примамливи светове от природния кръговрат до апокалиптични прозрения, обсебващ

Режисьорът Йордан Славейков поставя пиесата „Прашка“ на руския драматург Николай Коляда в I am Studio.

Софийската премиера е на 7 декември, съобщават от екипа.

Текстът е написан преди 35 години. Йордан Славейков получава през 2018 г. съгласието на Николай Коляда да преведе текста и да го постави и прави опити да го направи в различни театри през годините, разказват от екипа на спектакъла.

Участват актьорите Йордан Върбанов, Преслав Търпанов и Августина-Калина Петкова, която е и автор на текста на песента. Музиката е на Христо Намлиев, сценографията и мултимедията са създадени от Теодор Киряков.

„Прашка“ е пиеса за любовта – за първата и за последната, за голямата и забранената, за единствената и за невъзможната, несбъдната любов. Пиеса за страха от самия себе си, за изборите, които правим и за които плащаме висока цена; за

Центърът „Помпиду“ в Париж ще отбележи 100-годишнината от началото на сюрреализма с мащабна изложба, която започва на 4 септември и ще продължи до 13 февруари следващата година, предаде АФП.

Шедьоври на Салвадор Дали, Рене Магрит, Джорджо де Кирико, Макс Ернст, Дора Маар, Леонора Карингтън, Доротея Танинг ще бъдат изложени в „Помпиду“. Това включва около 500 картини, скулптури, рисунки, текстове, филми и документи. Те разкриват до каква степен това движение в изкуството, зародило се през 1924 г. около писатели като Андре Бретон, и разпространило се по целия свят, е било визионерско и съвременно в желанието си да промени отношенията между човека и природата.

Изложбата ще бъде представена и в други градове като Мадрид, Хамбург и Филаделфия до 2026 година.

Посетителите на експозицията ще бъдат въведени в огромна кръгла стая, в центъра на ко

Оригинални клинописни плочки от VI в. пр. Хр. могат да разгледат посетителите на най-новата изложба, озаглавена „Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“, която е открита в Археологическия музей в Бургас, съобщават от Регионален исторически музей в морския град. 

Експонатите са предоставени от историческия музей в Котел, получил ги като дарение от един от най-големите благодетели на възрожденския град - Петър Матеев. Глинените таблици са пет на брой. Те имат различни размери и върху тях са изписани важни за времето финансови документи. 

През 1876 г. Петър Матеев участва в археологическа експедиция в Близкия Изток под ръководството на известния археолог Джордж Смит, чиято работа променя представите за древната култура на Вавилон и Асирия. Роденият в Лондон Смит става известен с разчитането на „Епосът на Гилгамеш&ldqu

Театралният състав към Дома на енергетика в Козлодуй спечели голямата награда от 17-ия Фестивал на любителските театри „Кръстьо Пишурка“ в Лом.

Отличието им донесе постановката „Глас народен” от Бранислав Нушич, съобщиха от местната общинска управа.

Театралите от Костинброд към Народно читалище „Иван Вазов 1947” взеха специалната награда на Община Лом със спектакъла „Адът - това съм аз” от Стефан Цанев. Николай Найденов от Народно читалище „Христо Ботев 1884” – Ботевград, получи наградата за режисура на името на Леонтина Ардити за спектакъла „Верни родни картинки – Женско царство” по Чудомир и Ст. Л. Костов. 

Постановката „Трамвай желание” от Тенеси Уилямс на актьорите от софийската театрална формация „Алто театро” получи първа награда за спектакъл.<

Бразилският художник Мундано представи огромен уличен стенопис в Сао Пауло, в който са използвани пепел от горски пожари и кал от наводнения, съобщава АП.

Идеята на Мундано е по този начин да насочи общественото внимание към екстремните метеорологични явления, причиняващи опустошения в цялата страна, както и причините за тях.

Висок над 30 метра и широк 48 метра, стенописът изобразява обезлесяването и тежката суша в тропическите гори на Амазонка с изсъхналата кафява земя и сивите пънове на дърветата. На него е изобразена активистката от коренното население Алесандра Корап, която носи венец от цветя и държи табела с надпис: „Спрете унищожението #keepyourpromise“. 

Творбата е призив към базирания в Минесота соев гигант „Каргил“, според Мундано. Отглеждането на соя на местна почва от американския производител е един от най-големите двиг

Има два вида диригенти. Едните са сопаджии с истински сопи. А другите са с истинска диригентска палка. Това мое мнение не е един вид нахалство, а преценка, защото съм преживял и следвал, учил съм се и съм наблюдавал най-големите диригенти на нашето столетие.

Думите са на големия български диригент Асен Найденов след гостуване зад граница.  

„Преди години бях поканен да дирижирам в Цариград, в Анкара и в Измир. Трябва да ви кажа, че турците ме посрещнаха изключително добре. Когато тръгнах една заран за репетицията, на входа на залата ме посрещна елегантен турчин с думите „Сопа вар?“. Вар значи има. Казах: „Вар!“ Защото имах палка. Оттогава научих, че турците наричат диригентската палка сопа. И това понятие, но вече наше, залегна в мисълта ми“, разказва Найденов.

„Беше изискан, възпитан човек, с

Винилна изложба „Добри Желязков Фабрикаджията – първият български предприемач“ в Сливен представя началото на текстилната индустрия в страната, съобщиха от пресцентъра на общината, които са организатори на изложбата заедно с Националният музей на текстилната индустрия.

Експозицията е разположена на площад „Цар Освободител“ в центъра на града и може да бъде видяна до края на месец октомври.

Постерите представят историческите факти от живота и дейността на Добри Желязков в контекста на социално-икономическите условия и технологичното равнище на текстилното производство през първата половина на ХIХ-и век.

Българската индустриализация започва със създадената от Добри Желязков първа работилница, а малко по-късно - и първа фабрика за текстил на Балканите. Двете стопански инициативи на Добри Желязков – от 1834-а и 1836-1837 година о