НА ЖИВО
Радио NRD2 Култура
Програма / Култура, Музика
|
Тикер в 08:00 ч.
Къщата музей на Лудвиг ван Бетовен в западния германски град Бон е закупила важен оригинален ръкопис на композитора с помощта на публични и частни дар ...
|
4595
Тонът на времето
Александър Мутафчийски: „Криворазбраната цивилизация“ няма нищо общо с това, което познаваме от афиша на Музикалния театърЗаех се с нов прочит, който кореспондира с музиката на Дечо Таралежков. Чисто текстово „Криворазбраната цивилизация“ намира път към съвременния зрител, защото зад привидната историческа рамка стоят много съвременни отношения и те трябва да бъдат прочетени днес и сега. Това казва режисьорът Николай Гундеров по повод премиерата на популярния мюзикъл. Този спектакъл няма нищо общо с това, което зрителите познават от афиша на Музикалния театър, коментира Александър Мутафчийски, в ролята на хаджи Коста
Анатолий Михайлов
| 29 Ноември 2024, 09:50 ч.
Заех се с нов прочит, който кореспондира с музиката на Дечо Таралежков. Чисто текстово „Криворазбраната цивилизация“ намира път към съвременния зрител, защото зад привидната историческа рамка стоят много съвременни отношения и те трябва да бъдат прочетени днес и сега. Това казва режисьорът Николай Гундеров по повод премиерата на популярния мюзикъл. Този спектакъл няма нищо общо с това, което зрителите познават от афиша на Музикалния театър, коментира Александър Мутафчийски, в ролята на хаджи Коста. Музиката от оригиналната пиеса е допълнена и обогатена с много преработки и аранжименти, направени специално за този спектакъл, и вплетени в цялата драматургична линия – с цел да илюстрират, подчертаят и подсилят драматургичното действие, казва диригентът Людмил Горчев. Всичко е показано до крайности, но така е в театъра – за да се подчертае нещо, то трябва да се преекспонира, а и тук жанрът го позволява, допълва Александър Мутафчийски. „Почти всеки ден се срещаме с безброй мадам Злати – като моята героиня – и в моловете, и в скъпите заведения, и в близките покрайнини на София като Банкя, Драгалевци и Симеоново. Мисля, че публиката ще се забавлява, а ако априори е настроена срещу осъвременяването на спектакъла, ще ни прости, защото ще види, че е направено много добре“, коментира Людмила Козарева. По думите на Николай Гундеров, от позицията на днешния ден, „Криворазбраната цивилизация“ поставя една много сериозна тема – за подражанието, за маниерността, за липсата на вкус, за имитациите и за способността да не бъдем естествени, а непрекъснато да се умножаваме и сравняваме, да се репродуцираме в чужди модели. „Това винаги ражда комичен парадокс, а смехът е, може би, най-добрият мост към съвременния зрител“, обобщава режисьорът и сценарист на новия текст. Диригент-постановчик е Юли Дамянов. Сценографията е на Николай Николов. Костюмите са на Илина Грозева. Хореограф е Татяна Янева. Координатор на проекта е Пеньо Пирозов. Участват голяма част от трупата на Музикалния театър заедно с неговия оркестър, балет и хор. Режисьорът Николай Гундеров, диригентът Людмил Горчев и артистите Александър Мутафчийски и Людмила Козарева , в разговор с Даниел Димитров – за новото звучене на „Криворазбраната цивилизация“ и нейното осъвременяване, за вечните теми, за предизвикателния репетиционен процес, за прибавените нови герои и новата музика, и за комедията като висша математика. „Криворазбраната цивилизация“ е сред най-популярните български мюзикъли, публиката го обича и помни още от 1974 г., от версията на Хачо Бояджиев с участието на Георги Парцалев и Георги Калоянчев. На какво залагате 50 години по-късно? Николай Гундеров: Имам голямо уважение към създадения вече мюзикъл, и всяко негово повторение или копиране би било имитация – нещо, което ми е чуждо. Заех се с нов прочит, който кореспондира с музиката на Дечо Таралежков, но чисто текстово тази пиеса намира път към съвременния зрител, защото зад привидната историческа рамка стоят много съвременни отношения и те трябва да бъдат прочетени днес и сега. Опитах се да вляза в тази привидно историческа рамка, но и да изляза от нея – с прочита на днешния ден, който поставя една много сериозна тема – за подражанието, за маниерността, за липсата на вкус, за имитациите и за тази способност да не бъдем естествени, а непрекъснато да се умножаваме и сравняваме, да се репродуцираме в чужди модели. Това винаги ражда комичен парадокс, а смехът е, може би, най-добрият мост към съвременния зрител. Александър Мутафчийски: За мен това е поредно предизвикателство и роля, която свързвам с великия Георги Парцалев. Но публиката няма да види реплика на известния спектакъл. Този спектакъл няма нищо общо с това, което зрителите познават от афиша на Музикалния театър. Колко свободна е импровизацията в посока осъвременяване? Николай Гундеров: Изключително много съм внимавал да не напускаме духа на Алеко Константинов, но и да не влизаме в музей. Когато едно театрално представление, поради някакъв пиетет или страх, остане само като музеен експонат, то не е интересно. Ние си купуваме билети за театър, защото искаме да видим живи хора, а това са днешните живи хора... Връзката между сцената и зрителя може да се осъществи именно през усещането за пулса на днешния ден. Това е важно за мен, защото отношенията, описани от Добри Войников, могат да бъдат прочетени без оптиката на исторически наслоявания или на музейни експозиции... Александър Мутафчийски: Всичко е показано до крайности, но така е в театъра – за да се подчертае нещо, то трябва да се преекспонира. А и тук жанрът го позволява. Людмила Козарева: Спектакълът е пренесен в съвремието и почти всеки ден се срещаме с безброй мадам Злати – като моята героиня – и в моловете, и в скъпите заведения, и в близките покрайнини на София като Банкя, Драгалевци и Симеоново. Мисля, че публиката ще се забавлява, а ако априори е настроена срещу осъвременяването на спектакъла, ще ни прости, защото ще види, че е направено много добре. Защо прибавихте нови герои в сюжета? Николай Гундеров: Има няколко нови герои. Те са част от онзи бекграунд, който е много важен, за да влезем в хола на днешното време – за да можем да приемем там и други хора, които са без вкус. Оставям това на зрителите, но се надявам да съм направил едно синкретично представление. Използваме различни жанрове – пантомима, кино, музика, балет, дори акробатика. Защото животът е многообразен и ние, ако запазим този страх от това да прочетем една много отдавна написана пиеса по нов начин, няма да можем да я надградим. И няма да може да открием тези съвременни отношения, към които пиесата предразполага... А какво наложи написването на нова музика? Людмил Горчев: Музиката от оригиналната пиеса е допълнена и обогатена с много преработки и аранжименти, направени специално за този спектакъл, и вплетени в цялата драматургична линия – с цел да илюстрират, подчертаят и подсилят драматургичното действие. Надяваме се, че сме успели в това отношение, тъй като нашият оркестър и певците са много гъвкави, и боравят с различни музикални стилове. Еклектиката е в най-висшата си форма, като сме се старали да продължим написаното по пиесата и да го обогатим, в най-добрия смисъл на тази дума. Има и хумористични елементи, които много кратко и синтезирано илюстрират точното настроение в момента. Това са своеобразни музикални гегове. Има и специално написана музика, отново в подкрепа на основната драматургична линия. Николай Гундеров работи за първи път с артистите на Музикалния театър и по мнението повече от тях е успял да ги предизвика по особен начин. Беше ли двустранна тази провокация? Николай Гундеров: За мен критерий дали едно представление е добро, е дали в него има хумор, дали има смях. От първия прочит на тази пиеса до последния ден на репетициите, ние се смяхме и забавлявахме. Това ми даде малко зелена светлина в един тунел на страха, в който всеки един режисьор изпада преди началото на репетициите... Тези хора бяха изключително открити и отворени към новия прочит... Александър Мутафчийски: Гундеров има доста различен подход на работа. Начинът, по който работеше с артистите и поставяше задачи, за мен лично беше много странен и интересен. Дори на кастинга, на който се явихме, от нас се изискваше да пеем фалшиво. Аз съм повече от 25 години на сцената в Музикалния театър и за първи път се явявам на такова прослушване. Той остана изключително доволен от това, че можем да пеем и фалшиво – защото това се изисква от нашите герои. Людмила Козарева: Аз никога не съм играла в комедия. Дори не съм смешен човек. Има хора, които казват една дума, или просто се появяват на сцената, и вече са смешни, но аз не съм от тях... В случая имах безкрайното щастие да работя с един изключителен режисьор, който ни разкри колко трудно се прави комедия. Той постоянно ни казваше, че комедията е висша математика и абсолютна геометрия, дисциплина и точност – към всеки един елемент, и когато тези елементи се навържат, се получава наистина смешната ситуация... Автор – Даниел ДимитровОператор – Любен МладеновМонтаж – Валя Ковачева
Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща.
Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
|
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева |
Мира Димитрова показва изложба „Портали към обновление“
|
Традиционната за Йордановден изложба на трима художници именници бе открита за 26-а поредна година
|
„Дяволски игри“ с Мики Рурк взе четири награди на международния филмов фестивал „Капри Холивуд“
|
Певицата Сиза запази челната си позиция в класацията на „Билборд“ за албуми
|
Деца от плевенска артшкола получиха награди от международен конкурс в Полша
|
Време за четене - месец Януари
Препоръчани заглавия |
Къщата музей на Бетовен в Бон придоби ценен оригинален ръкопис на творба на композитора
|
В Аржентина е арестуван служител в хотела, където загина певецът Лиъм Пейн
|
Фестивалът на съвременната българска керамика гостува в Плевен
|
Германският художник Герхард Рихтер иска да спаси художествената библиотека в Кьолн
|
Актрисите Мариса Абела и Майки Мадисън са сред петимата номинирани за наградата "Изгряваща звезда" на БАФТА
|