Филмът „Триумф“ е българското предложение за „Оскар“. Решението е направено на заседание на комисията за избор на национална номинация на български филм за участие в категорията „Международен филм“ на 97-ите награди на филмовата академия, съобщават от Националния филмов център.

Със „за“ са гласували единодушно и петимата членове на комисията.

Филмът на Кристина Грозева и Петър Вълчанов е копродукция между България и Гърция. Сценарият е на Кристина Грозева, Дечо Таралежков и Петър Вълчанов. Оператор е Крум Родригес. Музиката е на Теодор Иконому.

Участват Мария Бакалова, Маргита Гошева, Юлиан Вергов, Юлиан Костов, Станислав Ганчев и Иван Савов.

След пад

На 7 декември парижката катедрала „Нотр Дам" ще бъде открита официално с церемония, на която реч ще произнесе френският президент Еманюел Макрон, предадоха АФП и ДПА.

Ден по-късно, в неделя на 8 декември, катедралата ще отвори врати за широката публика, като в нея ще бъде отслужена първата литургия – малко повече от 5 години след пожара, който нанесе огромни щети на символичния за френската столица храм.

Елисейският дворец съобщи в сряда, че френският президент Еманюел Макрон ще произнесе реч в събота пред катедралата.

Филип Жост, ръководител на публичната институция, която наблюдава възстановяването на катедралата, обяви, че на тържественото събитие ще има изпълнения на известни артисти. Той определи състава като „световноизвестен“, но не разкри конкретни имена.

Очаква се готическата катедрала, силно пострадала при пожара п

Концертът на хор „Чиксерда“ (Csíkszerda) от Унгария по случай Деня на българско-унгарското приятелство и унгарското председателство на Съвета на Европейския съюз ще се състои в аулата на Софийския университет. Събитието е на 19 октомври, съобщават от Унгарския културен институт.

По думите им за хористите хор „Чиксреда“ означава не само пеене, а и споделения опит при организирането на концерти, програми и фестивали: „Чиксерда“ е импровизационен любителски хор, затова, освен че разширяват обичайните рамки на хоровото пеене, те превръщат в неизменна част от концертите си и играта със звука и движенията. Съставът гради репертоара си, черпейки от различни музикални традиции, използва с удоволствие средствата на хоровата импровизация, посредством които чест

Местният ескимоски народ инуит в Гренландия се завръща към традицията си на изрисуване на татуировки върху лицата на жените, предаде АФП. 

От 1721 г. до 1953 г. Гренландия е колония на Дания, а през втората половина на ХХ век постепенно придобива автономия. Преди колонизацията обаче татуировките са били неразделна част от културата на местния народ. Те се срещат и в други инуитски култури по света, особено в Канада. Традиционно предимно жените се татуират, като обикновено те представляват геометрични линии, изобразени по брадата, челото и бузите си. Това символизира, че са готови да встъпят в брак и да създадат семейство.

Най-ранните известни свидетелства за татуировки на гренландските инуити датират от XV в., когато са открити мумиите от Килакитсок. През 1972 година са открити осем тела, пет от които са в отлично запазено състояние благодарение на много студения и

Пепа Николова-Пеша представя дебютната си изложба „Гората, която създадохме?“ – изследване на устойчивостта и връзката ни с природата. Това съобщават от галерия „Сердика“, домакин на събитието от 13 септември до 5 октомври. 

С концепция, разработена от Валентин Бакърджиев, изложбата предлага уникално многосензорно преживяване, което съчетава изкуство и екологично съзнание, коментират организаторите.

Авторката, макар и нешироко известна в художествените среди, има богат опит като сценограф и костюмограф, работейки повече от 30 години в театъра и киното. През този период е създавала костюми и декори за други сценографи и костюмографи, но сега, на 54 години, решава да излезе на преден план.

„Гората, която създадохме?“ представя &bdquo

На 4 октомври на официална церемония в художествена галерия „Проф. Васил Захариев“ в Самоков ще бъде връчена Националната награда за живопис „Захарий Зограф“, съобщиха от Исторически музей – Самоков. 

Тазгодишният носител на наградата е художникът Греди Асса. 

Наградата „Захарий Зограф” е основана е през 1972 година, а първият й лауреат е академик Светлин Русев. 

До 1987 година включително отличието се присъжда всяка година. След 15-годишно прекъсване, по инициатива и с решение на Общинския съвет в Самоков, през 2000 година наградата бе възстановена.

Наградата „Захарий Зограф“ се дава на художници с особени постижения в областта на българското изобразително изкуство. Благодарение на статута на наградата днес фондът на Общината разполага с творбите на най-утвърдените през времето българ

В Художествената галерия „Никола Маринов“ в Търговище беше открита самостоятелна юбилейна изложба на Цончо Денев. По този начин творецът отбелязва своята 70-годишнина. Подредени са общо 97 живописни творби - миниатюри, платна в среден и голям формат. Показани са акварелни произведения, както и акрил върху платно.

Цончо Денев е сред именитите художници на Търговище. В своите творчески години се изявява в областта на графиката, приложната графика, живописта, художествено-пространственото оформление. Участвал е в множество национални и международни изложби и пленери. Едноименната експозиция, представена пред публика днес, е десетата му самостоятелна изява. 

Тя беше открита официално от директора на ХГ „Никола Маринов“ Пламен Проданов. Той бе лаконичен в представянето на автора, като ползва цитат от интервю на художника. „Рисуването наистина е животът ми и го осмисля.

След „Мулен Руж“ и „Елвис“, Баз Лурман ще снима „Жана д‘Арк“, съобщи „Фигаро“. Австралийският режисьор по филмова адаптация на живота на Орлеанската дева.

Според „Дедлайн“ историята във филма ще покаже израстването на младото момиче, имащо толкова важно участие в Стогодишната война. Продуцент на лентата ще бъде „Уорнър“.

Легендата за Жана д“Арк, която мисли, че говори с Бог и води френската армия на бойното поле, е сюжет на стотици литературни произведения и почти петдесет филма с режисьори от ранга на Роберто Роселини и Виктор Флеминг.

Следващият филм на Баз Лурман ще бъде изправен пред предизвикателството да бъде сравняван с „Елвис“, номиниран за осем награди „Оскар“.

„Празен град“ по пиесата на известния северномакедонски драматург Деян Дуковски ще има премиера в Yalta Art Room.

Първите представления са на 13 и 14 ноември, съобщават организаторите.

Режисьор на постановката е Ахмет Исмаил.

Деян Дуковски е едно от най-разпознаваемите имена в съвременната балканска драма, известен с пиесите си, които се занимават с личните и социални конфликти в постсоциалистическото общество. Неговият „Празен град“ е ярко отражение на търсенията на хората, останали „празни“ в свят, който все повече губи своя смисъл, посочват от екипа.

По думите им „Празен град“ е история за отчуждението, самотата и стремежа за смисъл, разказана със силни драматургични средства и уникално чувство за ирония. 

Спектакълът

Макет на Статуята на свободата, изработен от автора й Огюст Бартолди, ще остане във Франция благодарение на меценат, който се е намесил, преди статуетката да бъде пусната на търг, съобщава АФП.

Открита през 1886 г. в пристанището на Ню Йорк, статуята с оригинално наименование „Свободата просвещава света“ е подарък от Франция за Съединените щати. 

Статуята е създадена в ателие недалеч от Париж от скулптора Огюст Бартолди. Преди това Бартолди изработва макет от глина с височина 49 см, който подарява на Едуар дьо Лабуле, пламенен почитател на САЩ, започнал подписка, за да предложи гигантската статуя на американците.

Век и половина по-късно потомците на Лабуле пожелаха да продадат макета на статуята на ноемврийския търг на парижката аукционна къща „Аркюриал“, която е получила сертификат за възможен износ. 

Но елзаската комп