Няколко концерта ще предложи на почитателите на музиката поредното издание на форума Varna jazz days през този месец, съобщи организаторът Нейко Бодуров.
За първи път в историята на „Аполония“ един режисьор има две премиери в рамките на Празниците на изкуствата „Аполония“ и за първи път е програмиран сериал. В две поредни вечери режисьорът Павел Г. Веснаков представи първия епизод на сериала „Всичко за сина ми“ и игралния филм „Безветрие“.
„За първи път ми се случва да представям и филм, и сериал, а реакцията на публиката е много интересна за мен, защото по интересен начин темите и във филма, и в сериала се припокриват“, каза Павел Г. Веснаков.
Той отбеляза, че и в двата проекта става дума за едно разпаднало се семейство. В едната продукция историята е разказана по много достъпен за широката аудитория начин, а в другата е крайно радикална като подход. „И се надявам, че публиката ще бъде отворени сетива за по-крайния и по-художествено рискован начин на раз
Проектът „Музиката на Гершуин“ се приема с голям успех и кара публиката да си тръгва истински щастлива от нашите концерти. А нас, които сме на сцената, това ни радва много, каза Хилда Казасян.
На 17 октомври концерт-спектакълът „Да обичаш Гершуин“, част от национално турне на екипа на Хилда Казасян и Плевенската филхармония, ще гостува и на разградската публика. Заедно с певицата на сцената ще са отново Теодосий Спасов, Васил Петров, Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов и Димитър Карамфилов. Те ще изпълнят програма, аранжирана специално от Христо Йоцов за Плевенската филхармония с диригент Борислав Йоцов.
"Щастлива съм, че ще можем да представим този спектакъл в Разград. Не е случайно, че градът е един от първите, където гостуваме с музиката на Гершуин. При представянето на другите ни два филмови проекта – „Да послушаме кино&ld
С представление „Кральо Портальо“ канят малчуганите на сцената на троянското бар-вариете „Нюанси“ на 13 октомври, съобщи Теодора Вачкова от екипа на театрална школа „Нюанси“.
Интерактивното представление е кръстено на едноименната народна игра „Кральо Портальо“ и е подходящо за деца над 5 години. „Важно е да се отбележи, че децата тук не са само пасивни зрители, но и активни участници“, посочи тя.
Чрез участието си в представлението малките зрители могат да научат различни фолклорни митове, песни, игри, гатанки и обичаи и да се потопят в света на народното творчество с гласа на Нина Николина и актьорите Димитра Попова и Георги-Маноел Димитров.
Постановката на спектакъла е дело на Любомира Костова и Гьорги Георгиев – Антика, асистент-режисьор е Симона Атанасова, а сценограф – Наталия Д
Фалшификациите не са нещо, което е характерно само за наши дни, а нещо, което е съществувало в цялата човешка история. В който и период ние да се вгледаме, ще намерим фалшификати. Това каза Тотю Христов от Националния етнографски музей - БАН по повод гостуващата изложба от Брюксел Fake (f)or Real („Истина или лъжа“).
Над сто предмета от човешката история, показващи и развенчаващи лъжи, митове и постистини, са част от експозицията, дело на Дома на европейската история към Европейския парламент.
„Изложбата проследява линията на фалшификациите в исторически контекст. Има много предмети, които са свързани с конкретните фалшификации, но имаме и много предмети, които по-скоро подкрепят историята за фалшифициране“, казва Христов.
ЕКСПОНАТИТЕ
Сред експонатите има произведения на изкуството, фотографии, документи и
Националната галерия организира събитие с присъствие на Бистра Льошевалие.
Срещата ще се проведе на 11 октомври в „Квадрат 500“ с вход свободен, съобщават от екипа.
Мероприятието е част от изложбата „Бистра Льошевалие. Ретроспектива“.
В разговора ще участват Ярослава Бубнова – директор на Националната галерия, Йоахим Глием – Enseigne des Oudin, Fonds de Dotation, Париж и Ирина Недева – председател на Асоциацията на европейските журналисти, България. Модератор на срещата ще бъде Яна Братанова, куратор на изложбата. Ще бъде прожектиран ценен видео-архив, специално подготвен от Йоахим Глием, отбелязват организаторите.
Ретроспективна експозиция на Бистра Льошевалие представя за първи път у нас изкуството на авторката. Селекцията включва знакови скулптури, обекти, рисунки и инсталации от ателието на Бистра Льошев
Откриването на 9 ноември на сцената на Народно читалище „Отец Паисий“ ще направи певицата Ейми Гадиага със своя квартет. Освен вокалист, 26-годишната французойка е басист и композитор, представител на течението „Жените в джаза“. Завършила е консерваторията за музика и танц „Тринити Лабанс“ в Лондон и е чест гост на престижните британски фестивали и клубове. Тя е сред избраните в програмата на The Montreux jazz artist foundation, която подкрепя нови артисти. Гадиага гостува за първи път в България.
Същата вечер ще прозвучат и композиции на барабаниста Васил Вутев, познат от групата D2. Неговият нов соло албум Holding your hand, съчетаващ електро фънк, хип-хоп, джаз и хаус, ще бъде представен във Варна съвместно с музикантите Божидар Василев (Trombobby) - тромбон, синтове, Владислав Мичев - флюгелхорн и синтове, Борислав Бояджиев (Борче) - перкусии.
Втората сценична изява на Varna jazz days е на 17 ноември, когато гостуват два нови български авторски проекта. Формацията "Пеев-Турийски" съчетава български фолклор и джаз. Тя е създадена по идея на гъдуларя Пейо Пеев и пианиста Мирослав Турийски. С тях свирят и контрабасистът Христо Минчев и барабанистът Начо Господинов.
Премиерно публиката във Варна ще чуе албума „Секстет“ на контрабасиста Васил Хаджигрудев, в който доминират медните духови инструменти. Той ще го представи заедно с Росен Захариев - тромпет, Арнау Гарофе - тенор саксофон, Иван Йорданов - алт саксофон, Владислав Мичев - тромбон, тромпет, бас и Борислав Петров - барабани. Хаджигрудев се занимава професионално с музика от 2008 г. Създател и участник е в множество проекти в разностранни стилове у нас и в чужбина. Сред музикантите, с които е работил, са Дейвид Бъркман, Майкъл Мур, Джийн Джаксън, Антони Дончев, Милчо Левиев, Алекс Сипиагин, Дена Дероуз, Лий Кониц, Джо Чеймбърс, Христо Йоцов.
Тази година Varna jazz days предлага и клубни концерти във формат, наречен „Джаз лаборатории“, с участието на различни групи, миксиращи авторска музика с произведения, които ги вдъхновяват в стиловете латино джаз, хард боп, фънк, соул и поп. Лабораториите са на 7 и 8 ноември, както и на 20 и 21 ноември в бар La Cachette.
Картина на Михаил Камберов е избрана за наградата Lelivredart в рамките на Есенния салон в Париж, научи сина на художника – Иван Камберов.
Произведението се казва „Празник“ – масло върху платно с размери 60 на 70 сантиметра, рисувано в София през 2010 г. Това е градски пейзаж, в типичния за баща ми стил – композиция с архитектура и с много хора, които празнуват, посочва Иван Камберов.
Тази година работите на 18 артисти са избрани сред общо 955 техни колеги от 52 националности и ще бъдат издадени в книга, която обединява фаворитите за 2024 г. Изданието представя актуалните световни тенденции в изобразителното изкуство. Това е огромно признание и чест, като се има предвид, че моят татко не е жив художник, коментира Иван Камберов. Всеки творе
Стивън Спилбърг продуцира и участва в документален филм за композитора Джон Уилямс, предаде АФП.
Творецът, който е на 92 години, направи "саундтрака на нашия живот" с музиката си за филмите "Междузвездни войни", "Извънземното" и "Индиана Джоунс".
Документалната продукция беше представена при откриването на фестивала на Американския филмов институт в Лос Анджелис на 23 октомври, а на 1 ноември ще бъде излъчен и в платформата "Дисни плюс".
"Музика от Джон Уилямс" проследява кариерата на американския композитор, създал партитурите на много филмови класики - от "Челюсти" през "Хари Потър" до "Списъкът на Шиндлер".
"Това е нещо, което се опитвам да направя от дълго време", казва Лоран Бузеро, френско-американският режисьор, който се запознава с петкратния носител на "Оскар" преди 30 години, по време на един от многото филми на Спилбърг.
"Той винаги
Берлинският театър „Шаубюне“, който е един от най-известните европейски театри с авангардните си постановки, е застрашен от фалит заради големите бюджетни съкращения, планирани от германската столица, предаде АФП.
„Театърът понастоящем изнася над 500 представления годишно в Берлин, като за този сезон заетостта е 99,9%. Тази голяма програма може да бъде поддържана само до края на 2025 г.“, пише институцията на своя уебсайт.
Театърът „Шаубюне“ е изложен пред сериозен риск да фалира, ако не се вземат сериозни мерки“, предупреждават от екипа му.
От няколко седмици берлинската художествена общност се активизира срещу плана на градската управа за намаляване на разходите, който предвижда съкращаване на бюджета на културния сектор с около 130 милиона евро.
Други културни институции също изразиха своето безпокойство по т
Фотоизложбата "На село" на Стоянка Кънчева ще бъде представена в Музея на фотографията в Казанлък на 15 октомври.
Това съобщи авторката, която отскоро е и директор на културния институт.
Експозицията ще остане в музея до 5 ноември.
"На село" е разказ в снимки за едно ежедневие на село, съвсем обикновено. Или не съвсем", каза тя.
Кънчева посочи, че "На село" не е име, а място, дом, в който всички ние, които имаме необикновен късмет, се завръщаме рано или късно. Подбраните кадри в изложбата ще преведат публиката през един двор и една кухня по време на четирите сезона.
"Ако чрез снимките усетите ароматите на селото, значи са ви докоснали. Ако след изложбата се обадите на някого от село, значи тя е постигнала целта си. А ако след обаждането сте почувствали обичта, значи сте щастливци", каза още авторката.
Стоянка Кънчева е
Необходима е по-голяма активност, за да се гледа повече българското кино в чужбина. Продуцентите трябва да присъстват на световните фестивали и пазари на филми каквито има в Берлин, Кан и т.н., за да намерят нашите продукции своите купувачи и дистрибутори. Такова мнение изрази директорът на Бюро „Творческа Европа“ в България Камен Балкански, който днес представи нови възможности за финансиране в рамките на кинофестивала „Златна роза“.
Програмата „Творческа Европа Медиа“ помага за разпространението на киното на Стария континент чрез финансиране на дистрибутори, които предлагат продукции от чужди държави, поясни той. В България почти 90 процента от европейските филми, които виждаме на екраните, са с подкрепата на програмата. По думите му българското кино, което не е добре познато, не е толкова търсено от разпространителите в Европа, въпр