Преди двайсет и пет години Лорън Уайзбъргър, която мечтае да пише, започва работа като асистентка на главната редакторка на сп. „Вог“ Ана Уинтур. Годината е 1999 г. и „Ана нямаше компютър“, споделя по-късно Уайзбъргър, цитирана от „Гардиън“.
„Банско джаз фестивал“ и Вики Алмазиду отбелязват 100-годишнината от рождението на Сара Вон с „Божествената“ на сцената на фестивала в шестата вечер от 27-ото му издание.
Заедно с нея излизат музикантите Мирослав Турийски на пиано, Васил Хаджигрудев на контрабас, барабанистът Атанас Попов и Велислав Стоянов на тромбон.
Като „вокален феномен“ организаторите на „Банско джаз фестивал“ описват Вики Алмазиду, която е работила и записвала с Милчо Левиев, Били Кобъм, Питър Ърскин, Глен Ферис, Аирто Морейра, Чико Фрийман, Крейг Бейли, Грегори Симадопулос, Дейвид Мъри, Йотис Кьорцоглу, Валери Костов, Олег Чали, Антони Дончев, Теодосий Спасов, Петър Салчев, Франсиско Мела, Велислав Стоянов, Михаил Йосифов и много други.
Тази вечер на голямата сцена излизат и „Спектрум & Фрийплей акапела“. „Спектрум“ е българска акапелна група с уникален стил и подход
Камерен състав на Симфониета - Шумен ще изнесе концерт в къщата музей "Панчо Владигеров" в града на 31 октомври, съобщи концертмайсторът на музикалната формация Гергана Петрова. В изявата ще се включат трима музиканти, поясни тя.
"Ще бъдем трио - две цигулки и чело. Ще свирим с Теодора Юлкова и Галя Ушева. Това ще е нещо ново в концертния календар на Симфониета - Шумен. Правим концерти под различен надслов, част от различни цикли. Имаме цикъл "Рамо до рамо", цикъл "Настояще и бъдеще" и мисля, че сега поставяме началото на нов цикъл - "Камерна музика", каза Гергана Петрова.
По думите камерната музика е форма на класическа музика, която е композирана за малка група инструменти. Традиционно тази група може да се побере в дворцова зала или голяма стая. Разцветът на камерната музика е по време на Ренесанса, тя се е изпълнявала в дворци и домове на аристократи, каза концертм
Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол бяха официално открити тази вечер.
В моето съзнание „Аполония“ е едно пътешествие, което със своята непреходност е осмислило творческия пламък на стотици творци. Сцените на „Аполония“ са давали поле за изява на много художници, артисти, режисьори, певци, които от своя страна са се отблагодарявали с най-доброто от своето творчество. 40-годишната история на фестивала е изпълнена с множество перипетии и наситена с много емоции. Дори бих казал драматизъм, каза кметът на община Созопол Тихомир Янакиев. „Магията на „Аполония“ е безспорна. Приносът на фестивала към културния живот на Созопол и към България също е безспорен. Симбиозата между „Аполония“ и града Созопол също е безспорна“, добави кметът на Созопол.
„Не съм предполагал, че ще доживе
Единадесет картини, девет скулптури, осем знамена, два стенописа и една видео инсталация са представени в проекта на САЩ) на Венецианското биенале на изкуствата тази година. Проектът е озаглавен „Пространството, в което да ме сложат“ и е дело на индианския художник Джефри Гибсън.
АВТОРЪТ
Според Interni Magazine никога преди представител на коренното население не е избиран да прави самостоятелна изложба за биеналето в павилиона на САЩ.
Гибсън е на 51 години, роден в Колорадо Спрингс, но се установява в Бруклин. Гибсън принадлежи към общността чокто - единственото индианско племе, признато на федерално ниво в щата Мисисипи.
Плетенето с мъниста заема централно място в работата му, както и рисуването със спрей и други техники. Сред най-известните творби на Гибсън са скулптурни произведения, оформени от боксови чували, които той
Галерия "Сердика" представя изложба с творби от фонда си по повод своята 10-а годишнина. Експозицията ще бъде открита на 13 ноември, информират организаторите.
"Галерия "Сердика" е представяла и ще продължи да представя на скъпата си публика, както автори на класическата живопис и скулптура, така и на модерното, съвременно българско изкуство“, казват от екипа.
Галерията е открита в края на 2014 година. Тя е част от дружеството „Пазари Възраждане“ ЕАД към Столична Община. Намира се на територията на най-големия и най-стар пазар - Женски пазар. Откриването на галерията през 2014 година е дело на тогавашния кмет Йорданка Фандъкова, зам.-кмета Тодор Чобанов и посланика на Израел към 2014 година – Шаул Камиса Раз.
/ВСР
Асистентите имат задачата да разнасят компютрите на най-прочутия моден редактор в света, известна и до днес като законодателка в модата.
Двайсет и пет години по-късно светът, описан в романа „Дяволът носи „Прада“, направил Уайбъргър звезда на литературния небосклон в полето на бестселърите, изглежда почти романтично. Токсичната среда, довела до постоянен, денонощен стрес у начинаещата асистентка, се е променила до неузнаваемост.
Списанията, и не само модните, днес са пометени от онлайн медиите, а „високите и изумително изглеждащи хора“, работещи по страниците за мода, са заменени от много по-разнообразен тип инфлуенсъри в света на дигиталното.
Вероятно именно носталгията по красивата илюзия, продавана от издания като „Вог“, е в основата на създаването на мюзикъла „Дяволът носи „Прада“, който ще дебютира в театър „Доминиън“, Уест Енд, Лондон, на първи декември.
Музиката е на Елтън Джон, а хореографията – на трикратния носител на награда „Тони“ Джери Мичъл.
Артефакти и човешки останки, взети от норвежки изследовател и антрополог в края на 40-те години на миналия век, се връщат от Музея „Кон Тики“ в Осло на отдалечения чилийски Великденски остров в Тихия океан, съобщи АП.
През 1947 г. изследователят Тур Хейердал плава със сал, наречен „Кон-Тики“, от Перу до Полинезия за 101 дни, за да докаже теорията си, че тихоокеански острови, южно от Екватора, са били заселени от мореплаватели от Южна Америка.
Той донася 5600 предмета от Великденския остров, известен още като Рапа Нуи. Това е третият път, в който се връщат взети от него предмети.
Много от тях се съхраняват и излагат в Музея „Кон-Тики“ в Осло, столицата на Норвегия, като някои са върнати през 1986 г., а други - през 2006 г. Връщането е резултат от сътрудничеството между музея, Чили и местните власти на Рапа Нуи.
Всяка година по време на избори в Тексас Дейвид Алкантар се превръща от кротък художник в Супермен, съобщава АП.
На 46 години, Алкантар не скача на високи сгради. Но облечен в прилепнал син клин, червени къси панталони и тясна тениска с герба на Супермен на гърдите, Алкантар се е превърнал в постоянна фигура в изборния ден в Сан Антонио, тичайки край избирателните секции с бяло знаме „Гласувай!“ с надеждата да отключи това, което според него е суперсила на всеки: да гласува.
„Мисля, че това желание за власт и за супергеройска сила е нещо универсално и доста американско“, обяснява Алкантар.
„Без значение колко лицеви опори правим, колко коремни преси правим или колко тежести вдигаме - никога няма да имаме такава сила, каквато има Супермен“, казва той, но допълва нещо важно: „Суперсилата, която всъщност имаме, е тази на г
Варненската галерия „Папийон“ представя изложба с най-новите живописни творби на Николай Стоев, озаглавена „Облакът на розовите желания“. По думите на галеристката Виктория Митева художникът ни води отново в своята друга реалност, създадена майсторски с техниката на класическата живопис, където всичко е възможно и достъпно, няма неосъществими желания и несбъднати мечти. Неговите чудати герои обитават картини с имена „Илюзия“, „Към облаците“, „В търсене на любовта“, „В звездна нощ“, „Завръщане на ловците“.
Заглавната картина „Облакът на розовите желания“ според художника има ясна метафора, навеждаща на мисълта за неосъществените ни желания, които остават такива защото не сме посегнали да ги достигнем.
По думите му неговите сюжети са най-вече плод на въображението му, но понякога е въпрос на мислене, а друг път на преминала и забелязана навреме идея. Мнението
За шестнадесета поредна година сдружение Бургаска фотографска общност (БФО) организира годишната си изложба.
Тази година в нея са включени по-голям брой фотографии, а техен домакин е Културен център "Морско казино". Това коментира председателят на сдружението Пламен Русев.
"Включени са 19 участници с 57 творби. Темите са разнообразни в зависимост от авторите. Всеки снима в различен стил, което е и предимството на БФО. Има от пейзаж до голо тяло. Има и много жива природа като животни и птици, обитаващи района и езерата около Бургас. Снимани са специфични - и дори бих казал, емблематични места за града и околностите", заяви още председателят на сдружението и допълни, че по традиция, въпреки разнообразието от теми и стилове, в годишните изложби на БФО Бургас има централна роля.
По думите му в експозицията обикновено участват фотографи със снимки, правени не
С музиката си се стараем да предадем позитивно послание на младите хора. Това каза рапърът I.N.I по повод Международния ден на младежта, който бе отбелязан тази вечер с хип-хоп концерт в столичния район Банкя.
Рапърът обясни, че около хип-хоп изпълнителите има стереотипи, затова неговата цел е да помогне в разчупването им и да промени общественото мнение относно тяхното творчество.
„Тази вечер отбелязваме деня на младите в Банкя“, каза заместник-кметът на Банкя Александра Александрова. Тази вечер има хип-хоп парти, част от проекта „Слушай Банкя“, който е по програмата „София – град на младите и активните“ на Столична община, обясни тя. Александрова добави, че идеята за проекта е на актрисата Маргарита Костова, която беше един от участниците в събитието тази вечер. Сред останалите артисти на концерта бяха рапърът I.N.I
В ролята на кошмарната Миранда Пристли – властна модна редакторка на фикционалното модно списание „Рънауей“, влиза самата Ванеса Уилямс. Уилямс е известна с участията си в сериали като „Грозната Бети“ (отново посветено на темата за токсичната среда на модните медии) и „Отчаяни съпруги“, но освен това има и множество награди в амплоато си на певица.
В ролята на Анди публиката ще може да види и чуе Джорджи Бъкланд. Бъкланд, подобно на героинята си, прави дебют на сцената в Уест Енд.
Уайзбъргър споделя, че реакциите, последвали публикуването на романа й, в крайна сметка са я оставили травмирана.
„Жени с власт, журналисти, които уважавах, се почувстваха засегнати“, казва тя пред „Гардиън“.
Ана Уинтур все още не й говори. „Целият този шум беше страхотен за книгата, но ако знаех какво ще стане, не бих я написала.“
Всъщност Уайзбъргър никога не е планирала подобен роман, докато е разнасяла кафе в редакцията на „Вог“. След напускането си се записва в курс по творческо писане – но другите курсисти, за разлика от нея, искат да пишат за „сериозни неща“ като проблеми с дрогата и разводи. Уайзбъргър прибягва до разнищване на проблемите и атмосферата в последната си постоянна работа от безпомощност: „Нямах какво да споделя, освен този откачен опит“.
За разлика от самата авторка издателят на романа и читателите не се фокусират толкова върху емоциите, завладели една неумела асистентка в голяма компания, а възприемат книгата като повдигане на завесата към „кухнята" на модата и големите марки.
Днес, независимо от преформатирането на модните медии и работата в тях, историята на Уайзбъргър продължава да бъде интересна и вълнуваща. В крайна сметка "Дяволът носи "Прада" разкрива истината за творческия процес в рамките на индустрията - защото, както казва главната редакторка на начинаещата си асистентка, пуловерът, който те изразява, е създаден с много любов за теб от хората в тази стая.