Университетски театър към Нов български университет (НБУ) ще представи на сцената си на 10 декември постановката "Птици" по текстове на Константин Павлов, съобщиха от екипа на висшето училище.

Това е първият спектакъл на сцената на НБУ на випуск 2023/24. В него, освен текстове от едноименната пиеса на Константин Павлов, са използвани и цитати от негови размисли и стихове.

В специална част постановката включва и автобиографични щрихи моменти от живота на студентите. Така се създава мост между времето на големия български автор и съвременните му читатели – актьори, казват от НБУ.

Режисьор на спектакъла е Василена Радева. Хореограф е доц. д-р. Анна Пампулова, а сценографията е на Елена Шопова. Участват Радост Гарабийска, Ива Генчева, Никола Иванов, Станислава Левенова, Калоян Жеков, Дионис Кралев, Касим Касимов, Виктория Драганова, Елиса Читак, Виктория Михо

Разговор за изложбата „Хибридни форми“ ще се състои със скулпторите Петър Сибинович, Милорад Панич и Стефан Иванов на 21 ноември в галерия „+359“, съобщават организаторите.

Те излизат от комфорта на собственото си амплоа като защитена зона на индивидуализъм и себеизразяване, за да срещнат личните си творчески търсения в контекста на настоящия проект, разказват от екипа на галерията. 

Общото в подходите и на тримата е своеобразната хибридност на създаденото. Хибридното, според художниците може да битува в разнообразни съотношения - свят на хибридни войни, хибридни технологии, хибридни форми на контактуване, както и симбиоза между аналогово и дигитално. Всяка творба е мислена в контекста на често взаимоизключващи се елементи, които въпреки това съществуват понякога в материален или смислов баланс.

Петър Сибинович разбира скулптурната

Хората се плашат от срещата със съвременната музика, защото тя е трудна за слушане. Тя е отишла толкова напред в професионално отношение, ползвайки изразни средства, които непрекъснато еволюират, че само професионалистите могат да я изследват. Класическият и романтичен репертоар все още „храни“ публиката в днешно време. Има интерес и към стари произведения, които се откриват от различни музиканти в Европа. Такова мнение изрази в интервю музиковедът, журналист и композитор Венециела Найденова, която гостува във Варна, за да представи проект с авторски творби. От 1991 г. тя живее в Швейцария, където развива и преподавателска дейност. 

По думите й в Европа има фестивали и концерти за нова музика, но те пак се посещават предимно от професионалисти. „Въпросът е как тя да стигне до всички хора и това е дело на всеки музикант. Той трябва най-напред да я познава

В централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен днес бе открита изложба от портрети, озаглавена „Бележити възрожденци от Сливенския край“ на художника Петър Станимиров.

В експозицията са включени портрети на Георги С. Раковски, д-р Петър Берон, Добри Желязков, Добри Чинтулов, воеводите Хаджи Димитър и Панайот Хитов, Сава Доброплодни, д-р Иван Селимински, Иван Добровски, д-р Георги Миркович.

Нашата библиотека сериозно се занимава с изследване на периода на Възраждането в Сливен, каза в интервю директорът на културната институция Росица Петрова, чиято е и идеята за изложбата. Сливен е дал на България толкова бележити възрожденци, просветители, книжовници, лекари, борци за независимост, революционери, борци за църковна независимост, много интелигентни хора, допринесли много за България.

Поради отдалечеността във вре

„За мен е чест да видя такава прекрасна публика и такъв прекрасен спектакъл. Много съм впечатлен от режисьора, от постановката, от играта на актьорите. Внушителен град е Враца, идвам с удоволствие, защото се чувствам като у дома си“. Това каза драматургът Христо Бойчев, който беше гост на сцената снощи по повод премиерата на представлението „Полковникът и птиците“ на Драматично-куклен театър – Враца.

Имал съм постановки тук и те винаги са били сполучливи, допълни още Бойчев. По думите му пиесата е писана за една жена и шестима мъже, но за първото представление в Канада се наложило да промени текстовете, за да бъдат за един мъж и шест дами. 

Христо Бойчев излезе на сцената след края на представлението и получи аплодисментите на врачанската публика. Той беше поканен от режисьора Борис Панкин, който благодари лично, освен на артистите, т

„Тоя талант не бива да се губи“. Това казал Владимир Димитров-Майстора, виждайки творбите на едва 15-годишния Стоян Венев. Той пръв открива таланта на даровития младеж и го насочва към училище в София. Днес отбелязваме 120 години от рождението на това „талантливо момче“, чието име днес се нарежда сред най-именитите художници.

ОТБЕЛЯЗВАНЕ НА 120-ГОДИШНИНАТА

Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ представя изложба „120 години от рождението на Стоян Венев – български художник, живописец, карикатурист и график“. Експозицията ще бъде открита на 23 септември и може да бъде разгледана до 23 октомври.

Юбилейна изложба по повод 120 години от рождението на Стоян Венев бе открита снощи в художествената галерия „Владимир Димитров – Майстора“ в Кюстендил.

РАБО

Третата глава на арт проекта „Живот заедно“ (Living Together), озаглавена „Разказване“ (Narrating), разсъждава върху концепцията за общност през гледната точка на общности, които се невидими и чийто глас не се чува, съобщават от Института за съвременно изкуство (ИСИ). Събитието е част от неговата програма „Суперпозиции“.

Откриването е тази вечер в подлез „Царевец“ на бул. „Цариградско шосе" (Орлов мост). Куратори са Катя Ангелова и Лукреция Чипители. 

„За нас „заедно“ означава да изграждаме съюзи с групи, чиято история остава невидима и неразказана. Актът на разказване е неразделна част от нашия опит като човешки същества; той е полето на нашите съюзи, пространството, където можем да седнем заедно, докато разказваме, слушаме и

Художникът Евгени Колев излага 21 живописни картини, рисувани през последните две години.

Откриването е на 24 октомври, съобщават от галерия „Астри“, домакин на изложбата до 15 ноември.

„За своите почти 70 години, Евгени Колев реализира десет самостоятелни изложби. И нито един творчески компромис. Към никого. Минавали са години – 8, 15, 5, 4 ..., преди да бъде извървян пътят и достигната онази лична, дълбоко терзаеща, но и мотивираща цел на художника, позволяваща му да изложи произведенията си пред очите ни. Тази десета изложба съдържа 21 картини, номерирани от художника и подредени в галерията, в хронологичен ред – така, както са били рисувани и извеждани в продължение на последните две години, в които ги е рисувал. Това за художника и за общия смисъл на изложбата е съществено“, коментира галер

Изложба на съвременна японска калиграфия от Сенсуй Оикава ще бъде представена в столичната галерия „Сан Стефано“.

Експозицията може да бъде разгледана от 18 септември до 2 октомври, съобщават организаторите.

Те отбелязват, че след прекъсването заради ковид пандемията Оикава отново ще гостува в България, за да покаже новите си творби на тема „Японски семейни гербове“.

По думите на екипа съвременната майсторка на японската калиграфия Сенсуй Оикава има богата творческа биография, многобройни национални и международни изложби, включително в Париж, Лос Анджелис, Виена.

„Първото й посещение в България е през 1981 г. като най-младия член на японска делегация от специалисти по класическа японска литература. Тогава Сенсуй Оикава представя своя калиграфска изложба в Народната библиотека и дарява на фонда й своите творби. 37 г. по-къс

Актьорът Любомир Фърков празнува 70-тата си годишнина на сцената на Драматичен театър – Търговище с постановката „Страст под брястовете“. Спектакълът се играе днес, в деня на рождението на доайена на трупата, съобщават от културната институция. 

Познат на публиката с десетките си сатирични роли, Фърков отбелязва юбилея си с един от най-драматичните образи в американската драма – тази на Ефрем Кебът в „Страст под брястовете“ от Юджийн О’Нийл. Излиза от комфортната си зона по предложение на режисьора Денислав Янев, след като вече са създали солидна основа на съвместната им творческа биография. „Поверявайки ми ролята на Ефрем Кебът в спектакъла ,"Страст под брястовете", той пое много голям риск, защото аз съм ярко комедиен артист. Кебът е герой диаметрално различен от мен като характер, като вяра, като глас и дори на външен вид