На софийска сцена познаваме Кристофър Дюранг само от „Терапевти“. Има ли драматургични изненади в „Бебе на борда“?

София Бобчева: О, има. Той винаги изненадва с различни комедийни ходове. Тук има повече черен хумор, защото става въпрос за родителство, за бебета. Винаги, когато има бебе, хуморът става малко черен. Така че е малко по-различно, но неговият език си е същият, както и стилът, който аз много харесвам. Това е един страхотен американски комедиограф и много се радвам, че отново играя негов текст, и то пак с Боян Арсов.

Василена Радева: Кристофър Дюранг е много добър драматург, а в добрата драматургия винаги има изненади. Пиесата е пълна с обрати, което не е изненада за този автор. Но се надявам, че ще е изненада за публиката, която не е специалист по Дюранг. 

Защо „Бебе на борда“?

София Бобчева: Ами защото, както всичко е наред, изведнъж се появява бебето и започва да става опасно, сериозно, сложно, интересно и смешно. 

Василена Радева: Защото винаги, когато се появи предизвикателство, става интересно. Раждането и отглеждането на едно дете, освен голяма радост, е и голямо предизвикателство. Затова този текст е много театрален. Мисля, че сме успели да предадем заложеното в драматургията – едновременно свежест и сериозност на тематиката. 

Може ли да се каже, че това представление е учебник за нещо?

София Бобчева: Може да се каже, че е учебник за това какво е родителството, колко смешен и нелеп може да бъде един човек, когато е в такава ситуация, и как всички хора сме така, и какви нелепи и смешни ситуации може да излязат, когато наистина не знаеш какво да правиш, особено когато ти е първо дете. Просто няма как да не ти се случат точно такива абсурдни и смешни неща. 

Василена Радева: Шегуваме се, че това е учебник за всички грешки, които могат да се направят като млад родител. Определено не ми се иска публиката да идват тук като на урок. Напротив. Това, което предполага спектакълът, е публиката да се отпусне, а не да дойде, за да учи.

Не е ли малко зловещо, когато става въпрос за бебе, да има елементи на черен хумор?

Василена Радева: В черния хумор винаги има нещо зловещо, но в това е тръпката и предизвикателството. 

София Бобчева: Ако няма нещо зловещо в смешката, няма да е черен хумор. А е черен, защото и бебетата са намесени в тази малко зловещо-смешна история. 

Какъв не трябва да бъде младият родител?

Василена Радева: Не трябва да бъде някой, който не е той самият. Това е нещо, което всички родители научаваме – в един момент да се върнем към себе си, към собствената си личност и по този начин отглеждането на деца става много естествено. 

София Бобчева: Аз имам една реплика от спектакъла, която е отговор на въпроса – „Страшно е родителите да се притесняват за глупости, децата им да растат в страх. Нека бебето научи някои неща от собствен опит“ .Тоест, да падне, да се пребие и такива неща... Не е нужно да седиш отгоре му като майка орлица.

Как изглежда съвременният родител с бебе на борда?

София Бобчева: Аз си го представям накачулен с хиляда чанти. Има и такава сцена в спектакъла – майки на детска площадка. Интересна сцена, защото, колкото е реална, толкова е и абсурдна. Всъщност, всички неща, които играем, са реални ситуации, но изглеждат смешно отстрани. 

Василена Радева: Аз не бих направила обобщение, че нашите герои са типичните съвременни родители. Имаме доста екстравагантни герои, но това, което съвременният текст засяга, е много трескавата, бърза среда, в която живеем. И голямото предизвикателство е да си родител, професионалист и добър човек. 

Като млади родители и майки, какво беше откритието за вас в тази пиеса?

Василена Радева: Замислих се, защото аз припознавам всяка ситуация, дори всяка реплика, ако не в автобиографичен начин, то в близък начин – до ситуации, които са ми познати. Може би, откритието и най-голямото предизвикателство е чувството за хумор, с което се говори за наистина сериозни неща и за проблеми, които са страховете на всички родители. 

София Бобчева: Много ми беше интересно да работя с Василена Радева. Тя има три деца. Така че за мен това беше като уъркшоп за майчинство. Освен за пиесата, си говорихме и за родителството, така че имаше какво да попия, защото ми е малко трудно като човек, който за първи път има дете. 

Кое е по приятно – бавачка/режисьор или майка в живота?

Василена Радева: Не бих ги сравнила. И двете са много приятни.

София Бобчева: По-приятно, със сигурност, е майка в живота, колкото и да е трудно. И двете неща са много трудни, защото ролята ми изисква да пея, да подскачам, да танцувам. Когато се прибера вкъщи след тежка репетиция като бавачката и видя моето бебе, му се радвам много.