„През 1917 г., когато положението по време на Първата европейска война стана неудържимо, много оркестранти бяха мобилизирани, други повече нямаха възможност да свирят. Междувременно, учих известно време хармония и контрапункт с един много образован и способен музикант – руски емигрант. Скоро вкъщи се заговори за заминаване за Виена, за да продължим там музикалното си образование с брат ми. Но още бушуваше войната, а през пролетта, преди да завърши учебната година, бях взет в казармата. Предстоеше да ни изпратят на фронта. После всичко се разбърка след погрома при Добро поле и ни задържаха в казармата. Тогава измолих да ме пуснат, за да запиша в София – студент по право. Само в такъв случай можех да бъда освободен от службата. Карах някакво студентство, като се издържах сам – свирех по разни кръчми“, разказва Асен Найденов.

През 1920 г. заминава за Виена, където посещава лекциите на Гуидо Адлер, учи теория на музиката и композиция. В края на 1921 г. се премества в Лайпциг и постъпва в консерваторията, където учи композиция, теория и контрапункт при професорите Паул Гренер и Щефан Крел. Пиано учи при проф. Рюдигер Тайхмюлер. По това време у него се появява интерес към диригентството и той започва да взема първите си уроци при Макс Хохкофлер – диригент на Лайпцигската опера. Поради липса на средства, той се издържа, като свири във малки салонни оркестри в Лайпциг и редовно посещава репетициите на известния диригент Артур Никиш, който по това време е в Лайпциг.

НАД 70 ГОДИНИ СЪС СОФИЙСКАТА ОПЕРА

В края на 1923 г. Асен Найденов се завръща в България и постъпва в Софийската народна опера като оркестрант-виолист. Скоро след това го назначават корепетитор, помощник-хормайстор и помощник-диригент в операта. Дебютира като оперен диригент на 7 октомври 1925 г. с операта „Миньон“ на Амброаз Тома.

През лятото на 1930 г. Асен Найденов заминава за Залцбург, където посещава диригентски курсове, организирани от международната фондация „Моцартеум“ към Консерваторията, ръководена от Бернхард Паумгартнер с преподаватели Бруно Валтер и Клеменс Краус. През 1931 г. завършва курса на обучение с отличен успех, затвърден с дирижирането на голям публичен симфоничен концерт в Залцбург.

Завръща се в България и се отдава на плодотворна професионални и обществена дейност. Първата самостоятелна постановка на младия диригент на сцената на Народната опера е през 1932 г. – на операта „Дон Паскуале“ от Доницети. През 1933 г. основава мъжкия хор „Родина“, който ръководи до 1937 г., и с който гостува в Югославия, Румъния и Австрия. Асен Найденов е един от инициаторите за организирането през 1935 г. при Народната опера на нова филхармония – Държавна филхармония при Народната опера. През 1937 г. е назначен за титуляр и диригент на Софийската опера. През периода 1937-1944 г. поставя на сцената на операта 18 оперети, от които 4 български и 8 балетни постановки – пет български. Някои от българските опери и балетни произведения прозвучават за първи път на оперната сцена под палката на Асен Найденов. От 1946 до 1961 г. той е главен диригент на Софийската опера.

С НЕГОВА ПОСТАНОВКА СЕ ОТКРИВА ВТОРА СЦЕНА НА „БОЛШОЙ ТЕАТЪР“

През 1962 и 1963 г. Асен Найденов е гост-диригент в Малий академичен театър за опера и балет в Ленинград (днес Санкт Петербург), където поставя операта „Отело“ от Верди, „Турандот“ от Пучини, „Ромео, Жулиета и мракът“ от Константин Молчанов. Освен това, дирижира оперите „Летящият холандец“ от Вагнер, „Риголето“ от Верди. През 1963 и 1964 г. е гост-диригент на „Болшой театър“ в Москва, където поставя „Риголето“ от Верди и дирижира оперите „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски, „Дама Пика“ и „Евгений Онегин“ от Чайковски, „Летящият холандец“ от Вагнер, „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт. С постановката на Асен Найденов в Двореца на конгресите – Кремъл, се открива втората сцена на „Болшой театър“. Друга задгранична постановка на Найденов е операта „Хованщина“ от Мусоргски в Берлинската държавна опера (1958).

През 1965 г. Асен Найденов се завръща в България. От 1965 до 1979 г. отново заема поста главен диригент на Софийската опера, след което остава като неин почетен главен диригент.

От 1986 г. е почетен диригент на Фестивалния оркестър на Националния дворец на културата в София.

През 71-годишния си творчески път Асен Найденов поставя 1318 спектакъла, сред които оперите „Хофманови приказки“ от Офенбах (1930), „Манон“ от Жул Масне, „Иванко“ от Натан Князев и „Дон Паскуале“ от Доницети (1932), „Трубадур“ от Верди и „Еликсир на любовта“ от Доницети (1934), „Савската царица“ от Карл Голдмарк, „Садко“ от Римски-Корсаков и „Женско царство“ от Веселин Стоянов (1935), „Джани Скики“ от Пучини, „Дон Карлос“ от Верди и „Цар Калоян“ от Панчо Владигеров (1936), „Янините девет братя“ от Любомир Пипков (1937), „Танхойзер“ от Вагнер и „Русалка“ от Александър Драгомижски (1939), „Ехо от оня свят“ от Яков Готовац (1940), „Орфей и Евридика“ от Кристоф Глук (1942), „Тоска“ от Пучини (1945), „Борис Годунов“ от Модест Мусоргски и „Бохеми“ от Пучини (1946), „Феделио“ от Бетховен, „Станционният надзирател“ от Кюрков и „Дама Пика“ от Чайковски (1947), „Момчил“ от Л. Пипков (1948), „Иван Сусанин“ от Глинка (1949), „Айда“ от Верди и „Семейството на Тарас“ от Дмитрий Кабалевски (1952), „Вълшебната флейта“ от Моцарт и „Война и мир“ от Прокофиев (1957), „Луд гидия“ от Парашкев Хаджиев (1959). Асен Найденов поставя и балетите: „Жар птица“ от Стравински и „Зелената флейта“ от Моцарт (1935), „Змей и Яна“ от Хр. Манолов (1937), „Спящата красавица“ от Чайковски (1938), „Нестинарка“ от Марин Големинов (1942), „Герман“ от Филип Кутев, „Приказки“ и „Тракия“от Петко Стайнов (1943).

Асен Найденов умира на 10 септември 1995 г. на 96 годишна възраст.

ПРИЗНАНИЕ

Асен Найденов е лауреат на Димитровска награда – първа степен (1950, 1952, 1959), удостоен със званието „Народен артист“ (1952), носител на орден „Народна република България“ – първа степен (1959), удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ (1970). През 1979 г. получава орден „Георги Димитров“, почетния знак на Столичния общински народен съвет – първа степен, и извънредната награда за диригентско майсторство на Шестия национален преглед на оперното, оперетното и балетното изкуство.

Съюзът на музикалните и танцови дейци посмъртно награждава Асен Найденов със „Златна лира“ за утвърждаването на българския оперен театър у нас и в чужбина (1999).