Тя разказва, че от първия до последния ден на фестивала е забелязала невероятен ентусиазъм от публиката. „Няма зала, която да не е препълнена - дали ще бъде на литературните ни представяния, дали ще бъде на класическите концерти, дали ще бъде в киното, дали ще бъде в галерията. Наистина беше невероятно“, разказва тя. По думите й тази публика, за която се прави фестивалът, показа, че тази година наистина фестивалът е много силен и много посещаван.

„А няма да ви кажа какъв ентусиазъм имаше и у артистите. Защото всъщност те са тези, които малко или много правят фестивала. Да, ние го подготвяме, ние се стараем той да бъде на много високо ниво. За да стане това, артистите са много важни. И аз мисля, че всички те бяха толкова изпълнени с ентусиазъм за това, че за 40-и път нашият фестивал се провежда и те са част от тази история и това е много мило и много трогателно. Така че за мен фестивалът е много, много успешен“, обясни Димитрова.

АКЦЕНТИТЕ В ТАЗГОДИШНОТО ИЗДАНИЕ

По думите й един от много силните акценти на фестивала бе концертът на фестивалния оркестър „Аполония“. „За мен той наистина е много силен, защото това беше идея на „Аполония“ - изцяло да създаде такъв феноменален оркестър. Феноменален, защото това са всичките концертмайстори - български изпълнители, хора, работили в България още от малки, от деца, когато са се подготвяли за голямата сцена и в момента много от тях са навън“, казва Димитрова.

По думите й този оркестър е единствен, няма такъв до този момент в историята на музикалното изкуство. „И затова съм толкова горда. Защото тези хора направиха едно изумително събитие. Такова, каквото първо не се е виждало, второ – не се е чувало. А те свириха като един. И може би това е достойнството на всичките тях. Защото всеки от тях има изключителни качества, но в този случай, в който се събраха и то за първи път такъв премиерен концерт те показаха, че важно за тях е изкуството. Важна за тях е музиката. Важно за тях е да се представят по най-добрия начин. Не като солисти, като оркестър. Това е наистина невероятно. 13 души на сцената – те свириха всеки един за всички заедно. И мисля, че това е достойнство, което отличава в случая тези музиканти от всички останали“, подчертава изпълнителният директор на фондацията за изкуство „Аполония“.

Тя припомня, че много важен момент в това издание бе и това, че Министерството на културата реши държавните инструменти, които до този момент бяха притежание на Минчо Минчев и на професор Стойка Миланова, да станат притежание на други по-млади от тях.

„А това, че събитието стана тук, в Созопол, това за мен беше най голямата радост. Защото двама от тези концерт майстори, които бяхме събрали в този оркестър, получиха цигулките. Това за мен беше невероятна радост“, разказва Маргарита Димитрова. Тя определя Светлин Русев като „един изумителен цигулар“, а Лия Петрова - „прекрасна и възхитителна млада цигуларка“.

„И аз мисля, че те достойно, много достойно ще продължат своята концертна дейност с тези изключителни цигулки, които вече ще бъдат в техните ръце“, обяснява Димитрова.

ФЕСТИВАЛЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Според Маргарита Димитрова фестивалът „Аполония“ се е променил много през тези 40 години. Една от причините е появата на нови лица. За кръглата годишнина обаче решила да покани някои от хората, които са участвали в първото издание. „И те с много голяма носталгия си спомнят, защото тогава са били много млади, изключително млади – Сузана Клинчарова, Антони Дончев, Христо Йоцов. Малко или много техните кариери са свързани с нашия фестивал“, отбелязва тя.

„Павел Койчев – един феноменален български скулптор със световна слава и със световна значимост в изкуството – той също е от първото издание. И той направи едно ново откритие, което тук, в Созопол се видя – две фамозни фигури, които седяха през цялото време на фестивала и хората се снимаха с тях. Фигурите на мъж и жена, които са всъщност в основата на света и на живота ни. Така че той е мъдрец голям, не се е променил с нищо – неговият ентусиазъм, неговата енергия, която успява да ни предаде на нас, е невероятна“, разказва Димитрова.

СОЗОПОЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ

Мога да кажа, че градът Созопол много се промени, той много порасна, той беше съвсем различен в началото и даже си спомняхме, че тук първите изложби не бяха къде да е, а в бяха къщите на хората, на созополчаните. И това беше една много силна емоция. Постепенно отидохме на други места да показваме изложбите, разказва Маргарита Димитрова.

„А сега сме в галерията на града, която е прекрасна – това е старото училище на града. Знаете ли, имаше едно фамозно място в града – църквата, която се намира в центъра. Тя беше може би най-хубавата зала за класическа музика, за джаз. Това фамозно събитие, тази църква, с невероятна акустика. Тогава тя не беше действаща и ние правехме тогава по три събития на ден – дали ще бъде литература, дали ще бъдат класическите концерти или джазовите концерти по-късно. За съжаление тази църква вече е притежание на действащата ни църква и нямахме повече възможност да я използваме“, разказва Димитрова.

Тя отбелязва, че повече от 15-20 години фестивалът се провежда в малки зали. „За съжаление в този град не се построи голяма зала. Не се построи театрална зала. Но това са условията в град Созопол и сме принудени за това да каним по-малки театрални състави, защото в читалището нямаме такава възможност. Но бихме мечтали да имаме концертна зала, в която класическите ни музиканти, които наистина са на най-високото възможно ниво да свирят там и публиката да е много повече от това, което в този момент има възможност това да се случи. Мечтаем за хубави неща, които може би предстоят да се случат. Но аз казах и преди малко - мечтите са тези, които ни създават усещането за бъдещето и за това как бихме били най-добре разположени тук“, казва тя.

Димитрова казва, че не знае дали има фестивал, в който да участват толкова много писатели, поети, художници, музиканти, театрали, филми. „Аз не знам дали има такова събитие и не бих могла да определя бройката, защото това са 40 години, всяка година по 70 събития най-малко. Представете си, не мога да ги изчисля“, казва тя.

Изпълнителният директор на фондацията за изкуство „Аполония“ казва, че още преди финала на едното издание започва да мисли за следващите и да обмисля кои участници да покани. Не помни някой да й е отказал да участва. „Всички са казвали: Да, идваме, кажи дата!“ - буквално, което е много хубаво, защото ние ги посрещаме с много любов“, разказва тя. 

Димитрова казва, че за тези 40 години се получило едно много вдъхновяващо общество. Казват „ние сме аполонци“. Защото какво по-хубаво от това, когато артистът каже, че той е аполонец, разказва тя. И отбеляза, че от 1995 година „Аполония“ дава наградата „Аполон Токсофорос“, която тази година бе получена от .

„Даваме награди на хора и на организации, които са заслужили това да бъдат абсолютно познати в България и да бъдат разпознаваеми в чужбина. И аз съм изключително горда, че от тези хора от тогава, от 1995 година, когато започнахме да даваме нашата малка статуетка „Аполон Токсофорос“, няма име, което да не е достойно“, казва Димитрова. Тя отбелязва, че в България има велики личности, има велики организации, велики хора, които са заслужили да бъдат отбелязани.

„А тази година много се радвам, че точно на 40-ата година вашата агенция получи нашата награда, защото вие всъщност сте наш медиен партньор от самото начало, от създаването на „Аполония“. И някак си всичко, което се случва тук, в Созопол, дължим и на вас, затова, че го разпространявате. Не само в България, а и в света хората знаят какво става тук. Даже снощи двама много симпатични хора, които са дошли специално от Холандия за фестивала, ми казаха: „Ама, вие знаете ли, че ние от години идваме и следим кога е началото на фестивала, за да можем да бъдем през цялото време тук“. А това са толкова много хора наистина“, казва тя.

ЦЕНАТА НА УСПЕХА

В рамките на фестивала „Аполония“ се провежда форматът „Цената на успеха“. В нея част от артистите, включени в програмата на изданието, разказват за пътя си до големите постижения. За цената на успеха самата Маргарита Димитрова казва: „Във фестивален план цената на успеха е „много труд, много напрежение, много радост, когато се започне фестивала, много напрежение до последния акорд. Това е цената на успеха на „Аполония“. А в личен план – то е същото. То някак си се покрива, защото да – тези награди, които тази година получихме, те са резултат от всичко това, което правим през тези години и за мене цената е радостта. Радостта от това, което се случва накрая“.

Както информирахме, Празниците на изкуствата „Аполония“ се организират от фондация „Аполония“, създадена през 1991 г. Първото издание на фестивала се провежда през 1984 г. Фестивалът има за цел да съхрани културните традиции, както и да подкрепи нови таланти в областта на всякакъв вид изкуства, отбелязват организаторите.