NRD Начало
Петък, 20 Септември 2024
Начало Тонът на времето Биография: Тодор Колев
4368
Тонът на времето

Биография: Тодор Колев


Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Виолета Караянева | 26 Август 2024, 14:30 ч.

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.

Италианският тенор Андреа Бочели празнува 30 години в музиката през 2024 г. с дуети с популярни оперни, поп и кънтри изпълнители и с турне, част от което е и концертът му в София на 14 септември.

Албумът Duets, който предстои да излезе, ще бележи три десетилетия музикална кариера на Бочели и включва 32 песни, писа ЮПИ. В края на август излезе видеото към дуета, който Бочели записа с колумбийската певица Карол Джи. Смятаната за един от най-влиятелните регетон и поп изпълнители, лауреат на „Грами”, пет латино награди „Грами” и четири музикални награди на „Билборд”, пее с Бочели Vivo por ella. Песента е испански превод на популярната италианска песен Vivo per lei, която Бочели преди записа с Марта Санчес.

Освен дуетът с Карол Джи, Duets на Болечи ще включва излизали преди популярни колаборации и нови изпълнения с Крис Стейпълтън, Гуен Сте

Десет утвърдени художници и скулптори ще се включат за поредна година в международния международния пленер по живопис и скулптура "Светът е море 2024" в Поморие, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. В периода от 6-и до 12 септември в Народно читалище (НЧ) "Просвета 1888" в крайморския град, артистите ще развихрят своето творчество, което по-късно ще обединят в съвместна изложба.

В тазгодишното издание на "Светът е море" ще се включат артистите Албена Щеньовска – Еглоф, Ангел Минтов, Божидар Тонев, Валентин Узунов, Денилин Георгиев, Емил Бачийски, Мариела Маламат, Петър Маламат и Светла Радулова. Сред тях е и художничката Милена Казакова, участвала преди две години в пленера.

Създадените по време на пленера творби ще бъдат предоставени на фонда на Градската художествена галерия (ГХГ) "Дочко Стоев" под ръководството на Милчо Талев, който е сред иниц

Явор Гърдев ще режисира игрален филм по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин.

Това съобщи той във Варна, където гостува на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. 

Той работи по сценария от няколко години с писателя Захари Карабашлиев, който е инициатор на идеята. Проектът има частично финансиране от Националния филмов център (НФЦ) и сега набира копродуценти. По думите на Гърдев филмът ще бъде цветен, подходящ и за деца, и за възрастни и ще напомня готическа приказка. 

Тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ започна с представлението „Великденско вино“. Пиесата на Константин Илиев е режисирана от Явор Гърдев в Народен театър „Иван Вазов“ в навечерието на 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски. В ролята на Поп Кръстьо влиза актьорът Владимир Пенев. 

Гърдев сподели, че е бил привлечен към пиесата най-вече от акта на покаян

Алея на джаза с образите на Милчо Левиев, Вили Казасян, Леа Иванова, Асен Овчаров, Румен Тосков – Рупето и д-р Емил Илиев бе открита днес в Банско.

Скулптурите, посветени на основоположниците на джаза в България, както и на д-р Емил Илиев – създател на „Банско джаз фестивал“, заемат пространството около Дома на изкуствата в централната част на града, непосредствено до площад „Никола Вапцаров“. Там всеки август в последните 27 години Банско посреща джаз музиканти от целия свят.

Откриването на Алея на джаза е част от съпътстващата програма на „Банско джаз фестивал“, чието начало бе поставено вчера.

Тази алея е мечта на създателя на джаз фестивала в Банско - д-р Емил Илиев, каза председателят на Асоциация „Фестивалите в България“ и съорганизатор на фестивала Илияна Щерева - Иванова. По една или друга причина до момента тя не беше реализирана и затова направихме в

Художничката и мултидисциплинарен артист София Добрева - Нолита (Nolita) ще открие първата си самостоятелна изложба в родния си град Бургас. Тя ще бъде представена от 5 до 18 август в Експозиционен център "Флора" в Морската градина, съобщава самата авторка.

Експозицията със заглавие Bluebirds идва в Бургас, след като първо е показана през февруари 2023 г. в Манчестър, а след това през март 2024 г. и в София. Творбите в нея са вдъхновени от темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността и пресъздават "визуално пътешествие из дълбокото синьо на човешкото подсъзнание", пише София Добрева.

В качеството си на хроничен чуждестранец художничката прави разбор на вътрешните си страхове и предразсъдъци, като се изправя пред въпроса каква част от тях е изградена върху дълбоко вкоренените идеи за пол, род и произход. Изследвайки собствените си демони, претворяването им в жи

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ  през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. 

Художествена галерия "Борис Денев" - Велико Търново гостува на Изложбени зали "Рафаел Михайлов" в старата столица с тематичната изложба „Реката“, съобщи директорът на галерията Мартин Митев. В настоящата експозиция са избрани и представени 13 отличаващи се творби от фонда на ХГ "Борис Денев", а авторите са Стоян Василев, Деню Чоканов, Рафаел Михайлов, Иван Христов, Дило Дилов, Лалю Минков, Асен Момчев, Ненко Токмакчиев, Димитър Бонев, Георги Райчев и Иваничка Панева.

Картините са част от представената в ХГ "Борис Денев" през 2023 г. изложба „Реката. Наследство на времето“. В основата на проекта стои покойният художник, заместник-кмет на Община Велико Търново и бивш директор на галерията Ганчо Карабаджаков, каза Митев. Тази изложба е една идея, която възниква от него като възможност за сътрудничество между ХГ „Борис Денев“ и Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол. След ко

Програмата на тазгодишното издание на инициативата „Лято Арт“, подготвена от Сдружението с нестопанска цел "Клуб култура за Шумен", беше представена от председателя на дружеството Христо Атанасов и секретаря на организацията Надежда Романова. 

„Лято Арт" ще се проведе от 5 до 9 август в двора на Ганушевата къща в Шумен.

Поетесата Камелия Кондова и актьорът Любен Чаталов ще участват в първата вечер на „Лято Арт“. Те ще представят пред публиката в Ганушевата къща свой поетичен спектакъл, съобщи Романова. „Подготвяме и голяма музикална изненада за публиката за първия ден, но още сме в процес на уточняване, добави Атанасов.

Артистичното семейство Иван и Живка Ненкови ще се изяви във втората вечер на „Лято Арт“ с авторски концерт в Ганушевата къща. Иван Ненков е гостувал в Шумен по време на фестивала „Шумен бард", допълни Романова. 

На 7 август в Регион

Изложбата „Робърт Лонго“, показана във виенския музей „Албертина“, включва 48 ключови работи от всички творчески етапи на американския художник.

Отправна точка за творбите на родения през 1953 година творец, обикновено са фотографии, които той пренася в голям формат като рисунки с въглен. Така той създава образи, които придават тежест на темата чрез своята монументалност.

Творбите са групирани тематично. Огнестрелни оръжия, чиито дула са насочени към зрителя, стоят редом с военни сцени, докато серията „Мъже в градовете“ от епохата на Рейгън показва хора в гротескни пози. Сред представените теми са „Машините на Бога“, с които Лонго се посвещава на монотеистичните световни религии, а цикълът „Унищожителят“ се занимава със събитията в световната политика.

Робърт Лонго е известен с монументалните си фоторе

Група R.E.M. се събра отново на сцената, предаде Асошиейтед прес.

Комета трябва да е стигнала на церемонията за въвеждане в Залата на славата на авторите на песни в САЩ тази година. Броени часове преди началото й музикантите от група R.E.M. се шегуваха, че ще трябва да се появи "комета", за да се събере групата отново за изпълнение на сцена. Групата обаче се събра на гала церемонията на хотел "Мариот Маркиз" в Ню Йорк в четвъртък вечерта.

Традиционното събитие, което се провежда всяка година, почете талантлива група от автори на песни, сред които R.E.M., "Стийли Дан" и Тимбаланд.

Бил Бери, Питър Бък, Майк Милс и Майкъл Стайп от R.E.M. са автори на множество хитове на алтернативния рок като Everybody Hurts и It`s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine). В четвъртък те изненадаха публиката с безспорното събитие на вечерта - събраха се на сцената за акус

Петдневна музикална програма предвижда деветото издание на Бирфест в Стара Загора. Традиционната проява ще се състои от 4 до 8 септември в парк "Загорка" в Града на липите, съобщиха от пресцентъра на общината. Фестивалът ще е със свободен вход.

В първия ден на сцената ще се качат Дара Екимова, Криско, Дара и К.lina.

На следващия ден посетителите ще могат да чуят рокаджиите от I.R.B. 69, група Сигнал и Ronnie Romero & Eridan.

В програмата за петък са предвидени Явката ДЛГ и Madmatik, Спенс и Атанас Колев, а съботата ще е посветена на ритъма на хип-хопа с Bisollini & 2OFUS, FYRE & THEO и C-BLOCK.

В последния ден фестът ще бъде закрит с вечни български хитове в изпълнение на Dia, Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл и Deep Zone Project.

По време на събитието организаторите - община Стара Загора и пивоварна "Заго

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев  създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката", в театър „София", във филмите „Двойникът", „Господин за един ден" и „Опасен чар".  На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „Събота` 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на  Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном". 

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу. 

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".  Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990).  През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили  в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“. 

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На  24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г.  по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен принос към българския театър. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г.  в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.  

отдел „Справочна/

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-shumen/689600-obyaviha-programata-za-parvoto-izdanie-na-komediyniya-teatralen-festival-todor- – 13.6.2024; https://www.bta.bg/bg/news/lik/697262-s-podnasyane-na-tsvetya-pred-pametnika-na-todor-kolev-v-shumen-zapochna-parvoto- – 25.6.2024; в. „Народна култура“ – 14.10.1973, 18.8.1989; в. „Студентска трибуна“ – 4.1.1983; сп. „Наша родина“ – бр.2, 1982; в. „Вечерни новини“ – 10.3.1990; в. „Трудово дело – 5.5.1989; в. „Демокрация“ – 19.5.1990, 20.11.1995, 30.7.1998, 25.8.1999; в. „България“ – 21.8.1991; в. „Експрес“ – 26.3.1994; в. „Труд“ – 2.3.1996; в. „Стандарт“ – 17.8.1998, 11.11.2011; в. „24 часа“ – 12.7.1998, 30.10.1999, 9.8.2008, 26.8.2009, 6.3.2013, 13.3.2013, 20.3.2013; в. „Монитор“ – 5.5.2008; в. „Телеграф“ – 3.1.2012; https://www.marica.bg/kultura/kak-irapshanite-s-toshko-kolev-pochnaha-ot-kvartirata-na-mamalev –  27.3.2013; https://telegraph.bg/svetski/novini/golemiiat-poet-nedialko-iordanov-pred-telegraf-niama-nito-edin-donos-na-todor-kolev-sreshtu-kogoto-i-da-e.-trendafil-akaciev-spasi-ot-falit-teatyr-vyzrazhdane-351933 – 10.9.2022. 

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Николай Караджов: Художникът е синоним на свобода
Художникът Николай Караджов за първи път се представя със самостоятелна изложба във варненската галерия „Папийон“. Неговата живописна колекция носи името „Знак о ...
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще участват на фестивала „Хасково джаз“
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще вземат участие на тазгодишното издание на фестивала „Хасково джаз“, съобщиха от пресслужбата на общинска администрация -Хас ...
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Една коренно различна изложба на Петринел Гочев - така кураторът Спартак Атанасов определя експозицията, подредена в столичната галерия nOva art space. Тя може да бъде разгледана д ...
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Немският творец Аксел Зомер, с псевдонима Лео Зограф, представя в Ловеч изложба със светлинна фотография, която е нарекъл „Танцуващият с фотоапарат“. В художествена га ...
Международен фестивал по фойерверки
В продължение на три дни – 20, 21 и 22 септември, в Панагюрище ще се проведе поредното издание на Международния фестивал по фойерверки. Във всяка една от вечерите ще има и ко ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сграда на Безистена, вече като културно-информационен център. Изложба с „говорещи” картини н ...
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Публиката изпълни до краен предел зала „България“ в четвъртък вечер, за откриването на новия сезон на Софийската филхармония. С продължителни аплодисменти и викове &bd ...
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това к ...
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата ...
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
Дванадесетте български творци, които ще заминат догодина за Париж по програмата „Сите-де-з-ар“ бяха обявени тази вечер с изложба в Съюза на българските художници на ул. ...
Тикер в 01:00 ч.
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сград ...
Начало Тонът на времето
4368
Тонът на времето

Биография: Тодор Колев


Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Виолета Караянева | 26 Август 2024, 14:30 ч.

Днес се навършват 85 години от рождението на големия български актьор Тодор Колев. Той е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Кръстен е на дядо си Тодор Колев. Баща му създава модно ателие за мъжки облекла „Адам“ в Шумен и получава псевдонима Адам, а малкият Тодор започват да наричат малкото Адамче. До идването му в София, а и по време на следването му всички го наричат така.

„От малък слушах колко добър шивач е баща ми. Впоследствие разбрах защо. Отраснал съм в семейство на човек, когото уважават заради работата му. И това, може би, подсъзнателно ме е задвижило в професията ми“, казва актьорът.

Италианският тенор Андреа Бочели празнува 30 години в музиката през 2024 г. с дуети с популярни оперни, поп и кънтри изпълнители и с турне, част от което е и концертът му в София на 14 септември.

Албумът Duets, който предстои да излезе, ще бележи три десетилетия музикална кариера на Бочели и включва 32 песни, писа ЮПИ. В края на август излезе видеото към дуета, който Бочели записа с колумбийската певица Карол Джи. Смятаната за един от най-влиятелните регетон и поп изпълнители, лауреат на „Грами”, пет латино награди „Грами” и четири музикални награди на „Билборд”, пее с Бочели Vivo por ella. Песента е испански превод на популярната италианска песен Vivo per lei, която Бочели преди записа с Марта Санчес.

Освен дуетът с Карол Джи, Duets на Болечи ще включва излизали преди популярни колаборации и нови изпълнения с Крис Стейпълтън, Гуен Сте

Десет утвърдени художници и скулптори ще се включат за поредна година в международния международния пленер по живопис и скулптура "Светът е море 2024" в Поморие, съобщиха от пресцентъра на общинската администрация. В периода от 6-и до 12 септември в Народно читалище (НЧ) "Просвета 1888" в крайморския град, артистите ще развихрят своето творчество, което по-късно ще обединят в съвместна изложба.

В тазгодишното издание на "Светът е море" ще се включат артистите Албена Щеньовска – Еглоф, Ангел Минтов, Божидар Тонев, Валентин Узунов, Денилин Георгиев, Емил Бачийски, Мариела Маламат, Петър Маламат и Светла Радулова. Сред тях е и художничката Милена Казакова, участвала преди две години в пленера.

Създадените по време на пленера творби ще бъдат предоставени на фонда на Градската художествена галерия (ГХГ) "Дочко Стоев" под ръководството на Милчо Талев, който е сред иниц

Явор Гърдев ще режисира игрален филм по романа „Ян Бибиян“ на Елин Пелин.

Това съобщи той във Варна, където гостува на Международния театрален фестивал „Варненско лято“. 

Той работи по сценария от няколко години с писателя Захари Карабашлиев, който е инициатор на идеята. Проектът има частично финансиране от Националния филмов център (НФЦ) и сега набира копродуценти. По думите на Гърдев филмът ще бъде цветен, подходящ и за деца, и за възрастни и ще напомня готическа приказка. 

Тазгодишното издание на МТФ „Варненско лято“ започна с представлението „Великденско вино“. Пиесата на Константин Илиев е режисирана от Явор Гърдев в Народен театър „Иван Вазов“ в навечерието на 150-ата годишнина от обесването на Васил Левски. В ролята на Поп Кръстьо влиза актьорът Владимир Пенев. 

Гърдев сподели, че е бил привлечен към пиесата най-вече от акта на покаян

Алея на джаза с образите на Милчо Левиев, Вили Казасян, Леа Иванова, Асен Овчаров, Румен Тосков – Рупето и д-р Емил Илиев бе открита днес в Банско.

Скулптурите, посветени на основоположниците на джаза в България, както и на д-р Емил Илиев – създател на „Банско джаз фестивал“, заемат пространството около Дома на изкуствата в централната част на града, непосредствено до площад „Никола Вапцаров“. Там всеки август в последните 27 години Банско посреща джаз музиканти от целия свят.

Откриването на Алея на джаза е част от съпътстващата програма на „Банско джаз фестивал“, чието начало бе поставено вчера.

Тази алея е мечта на създателя на джаз фестивала в Банско - д-р Емил Илиев, каза председателят на Асоциация „Фестивалите в България“ и съорганизатор на фестивала Илияна Щерева - Иванова. По една или друга причина до момента тя не беше реализирана и затова направихме в

Художничката и мултидисциплинарен артист София Добрева - Нолита (Nolita) ще открие първата си самостоятелна изложба в родния си град Бургас. Тя ще бъде представена от 5 до 18 август в Експозиционен център "Флора" в Морската градина, съобщава самата авторка.

Експозицията със заглавие Bluebirds идва в Бургас, след като първо е показана през февруари 2023 г. в Манчестър, а след това през март 2024 г. и в София. Творбите в нея са вдъхновени от темите за подсъзнателното, самотата и принадлежността и пресъздават "визуално пътешествие из дълбокото синьо на човешкото подсъзнание", пише София Добрева.

В качеството си на хроничен чуждестранец художничката прави разбор на вътрешните си страхове и предразсъдъци, като се изправя пред въпроса каква част от тях е изградена върху дълбоко вкоренените идеи за пол, род и произход. Изследвайки собствените си демони, претворяването им в жи

ТЕАТЪРЪТ Е МОЯТА ПЪРВА И НАЙ-ГОЛЯМА ЛЮБОВ

„Театърът е моята първа и най-голяма любов“, споделя Тодор Колев. Два пъти кандидатства във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов". Първия път не го приемат: „Не бях подготвен. Бях войник и буквално от едно учение отидох на изпитите, като си мислех, че ще трогна комисията с войнишките си дрехи“. Втория път, на приемния изпит, обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с „мастита фигура и мощен глас". Завършва ВИТИЗ  през 1965 г. в класа на проф. Николай Люцканов. Разпределен е в Смолянския драматичен театър. Тогава става популярен с шеговитите песни, които изпълнява.

Художествена галерия "Борис Денев" - Велико Търново гостува на Изложбени зали "Рафаел Михайлов" в старата столица с тематичната изложба „Реката“, съобщи директорът на галерията Мартин Митев. В настоящата експозиция са избрани и представени 13 отличаващи се творби от фонда на ХГ "Борис Денев", а авторите са Стоян Василев, Деню Чоканов, Рафаел Михайлов, Иван Христов, Дило Дилов, Лалю Минков, Асен Момчев, Ненко Токмакчиев, Димитър Бонев, Георги Райчев и Иваничка Панева.

Картините са част от представената в ХГ "Борис Денев" през 2023 г. изложба „Реката. Наследство на времето“. В основата на проекта стои покойният художник, заместник-кмет на Община Велико Търново и бивш директор на галерията Ганчо Карабаджаков, каза Митев. Тази изложба е една идея, която възниква от него като възможност за сътрудничество между ХГ „Борис Денев“ и Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол. След ко

Програмата на тазгодишното издание на инициативата „Лято Арт“, подготвена от Сдружението с нестопанска цел "Клуб култура за Шумен", беше представена от председателя на дружеството Христо Атанасов и секретаря на организацията Надежда Романова. 

„Лято Арт" ще се проведе от 5 до 9 август в двора на Ганушевата къща в Шумен.

Поетесата Камелия Кондова и актьорът Любен Чаталов ще участват в първата вечер на „Лято Арт“. Те ще представят пред публиката в Ганушевата къща свой поетичен спектакъл, съобщи Романова. „Подготвяме и голяма музикална изненада за публиката за първия ден, но още сме в процес на уточняване, добави Атанасов.

Артистичното семейство Иван и Живка Ненкови ще се изяви във втората вечер на „Лято Арт“ с авторски концерт в Ганушевата къща. Иван Ненков е гостувал в Шумен по време на фестивала „Шумен бард", допълни Романова. 

На 7 август в Регион

Изложбата „Робърт Лонго“, показана във виенския музей „Албертина“, включва 48 ключови работи от всички творчески етапи на американския художник.

Отправна точка за творбите на родения през 1953 година творец, обикновено са фотографии, които той пренася в голям формат като рисунки с въглен. Така той създава образи, които придават тежест на темата чрез своята монументалност.

Творбите са групирани тематично. Огнестрелни оръжия, чиито дула са насочени към зрителя, стоят редом с военни сцени, докато серията „Мъже в градовете“ от епохата на Рейгън показва хора в гротескни пози. Сред представените теми са „Машините на Бога“, с които Лонго се посвещава на монотеистичните световни религии, а цикълът „Унищожителят“ се занимава със събитията в световната политика.

Робърт Лонго е известен с монументалните си фоторе

Група R.E.M. се събра отново на сцената, предаде Асошиейтед прес.

Комета трябва да е стигнала на церемонията за въвеждане в Залата на славата на авторите на песни в САЩ тази година. Броени часове преди началото й музикантите от група R.E.M. се шегуваха, че ще трябва да се появи "комета", за да се събере групата отново за изпълнение на сцена. Групата обаче се събра на гала церемонията на хотел "Мариот Маркиз" в Ню Йорк в четвъртък вечерта.

Традиционното събитие, което се провежда всяка година, почете талантлива група от автори на песни, сред които R.E.M., "Стийли Дан" и Тимбаланд.

Бил Бери, Питър Бък, Майк Милс и Майкъл Стайп от R.E.M. са автори на множество хитове на алтернативния рок като Everybody Hurts и It`s the End of the World as We Know It (And I Feel Fine). В четвъртък те изненадаха публиката с безспорното събитие на вечерта - събраха се на сцената за акус

Петдневна музикална програма предвижда деветото издание на Бирфест в Стара Загора. Традиционната проява ще се състои от 4 до 8 септември в парк "Загорка" в Града на липите, съобщиха от пресцентъра на общината. Фестивалът ще е със свободен вход.

В първия ден на сцената ще се качат Дара Екимова, Криско, Дара и К.lina.

На следващия ден посетителите ще могат да чуят рокаджиите от I.R.B. 69, група Сигнал и Ronnie Romero & Eridan.

В програмата за петък са предвидени Явката ДЛГ и Madmatik, Спенс и Атанас Колев, а съботата ще е посветена на ритъма на хип-хопа с Bisollini & 2OFUS, FYRE & THEO и C-BLOCK.

В последния ден фестът ще бъде закрит с вечни български хитове в изпълнение на Dia, Николина Чакърдъкова и Неврокопския танцов ансамбъл и Deep Zone Project.

По време на събитието организаторите - община Стара Загора и пивоварна "Заго

През 1966 г. Тодор Колев играе в Шуменския театър, където изпълнява главната роля в пиесата „Ние не вярваме в щъркели“ на Недялко Йорданов, спряна от властите. През 1967 г. е поканен от режисьора Крикор Азарян да се включи в трупата на Пловдивския драматичен театър, където играе редом с Цветана Манева, Илка Зафирова, Стефан Мавродиев, Антон Горчев,  Руси Чанев, Северина Тенев. Дебютът му е с малка роля в пиесата „По пътя“ от Виктор Розов, следват едноактните пиеси на Иван Радоев „Автостоп“ и „Петрол“, „Уестсайдска история“ на Крикор Азарян. 

Докато е в Пловдив, Тодор Колев печели и първото си отличие. В Националния преглед на българската драма и театър през 1969 г. получава първа награда за мъжка роля за майсторското си превъплъщение в ролята на лесничея Марин в пиесата „Лодка в гората" на Николай Хайтов и режисьора Крикор Азарян. „Тази роля ми разкри какво съм всъщност като актьор. Това според мен е сценичният път на всеки артист – да разбере какво може, какво го отличава от другите, как може да каже едно нещо на хората по свой начин. Когато Хайтов видя пиесата, възкликна: „Боже мой, вие сте превърнали един реквием в джаз“, разказва актьорът. 

Същата 1969 година директорът на Пловдивския театър Слави Генев е уволнен и след като Крикор Азарян не е назначен за директор, една част от актьорите се местят в Пазарджик, а друга, сред които и Тодор Колев – в София. Тук той е поканен от директора на театър „Сълза и смях“ Иван Кондов в трупата на театъра, където играе близо две години. Принуден да напусне, Тодор Колев остава една година без работа в театъра. През това време се снима в киното. През 1971 година новоназначената директорка на театър „София“ Николина Томанова го кани в трупата. „Не те назначавам като звезда. Това да ти е ясно. Идваш обикновен артист в този театър“, разказва Тодор Колев в автобиографичната си книга. Заедно с него, в театъра са назначени Доротея Тончева, Невена Мандаджиева, Руси Чанев, Милен Пенев. В трупата играят Коста Цонев, Петър Слабаков, Леда Тасева, Ицко Финци, Доси Досев.

КУЛТОВИ ОБРАЗИ В ТЕАТЪРА И КИНОТО

Тодор Колев  създава култови образи в театъра и киното. Христоматийни са ролите му в постановката „Човекоядката", в театър „София", във филмите „Двойникът", „Господин за един ден" и „Опасен чар".  На сцените на Пловдивския драматичен театър и театър „София“ Тодор Колев изиграва едни от  най-запомнящите си роли – на Коля Красоткин в „Момчета" на Виктор Розов по Ф. М. Достоевски, на Васенка в „По-големият син" и на Шаманов в „Миналото лято в Чулимск" от Александър Вампилов, на Марин в „Пътеки" от Николай  Хайтов, на Поп Харитон в „Събота` 23" от Стефан Цанев, на Орландо в „Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в „Човекоядката" на  Иван Радоев, на Горо Горов в „Таралеж", на Цеко Цеков в „Кълбовидна мълния" на Иван Радоев, на бабата в „Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в „Догодина по същото време" от Бърнард Слей, „Имате ли огънче“ на Недялко Йорданов, „Рожден ден“ от Харолд Пинтър.

Незабравими остават ролите му в киното. Филмите, в които е участвал, са повече от 30. Сред тях са „Цар и генерал" (1966) на Въло Радев, „Случаят Пенлеве" (1968) „Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), „Козият рог" (1972), „Преброяване на дивите зайци" (1973), „Иван Кондарев" (1974), „Топло" (1978), „Двойникът" (1980), „Господин за един ден" (1984), „Опасен чар" (1984), „Смъртта може да почака" (1985), „Човек на паважа" (1987), „Нощем по покривите" (1987), „Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали „Морска сол" (2005), „Приключенията на един Арлекин" (2007) и „Сутрешен блок" (2012).

ПРИЗНАНИЕ

За ролята на Пурко от „Господин за един ден" (1984) – беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство, Тодор Колев получава наградата за най-добра мъжка роля през 1985 г. на Международния фестивал на комедийните и сатиричните филми в Габрово. За изпълнението си в „Двойникът" (1980), в който играе едновременно две роли – на талантливия учен доц. Денев и на братовчеда Иван, е удостоен с първа награда за мъжка роля на Фестивала на българския игрален филм във Варна през 1980 г.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20-и век поставя Тодор Колев редом до Чарли Чаплин: „Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма „Опасен чар“ (1984), в който той играе ролята на Ястребовски), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това". През 1988 г. филмът е отличен със Специалната награда от Фестивала на комедийния филм в  Шамрус, Франция. Тодор Колев лично получава отличието. „Интересното беше, че французите се смяха на това, на което се смяха и зрителите у нас. Това е феноменът на смеха“, споделя актьорът през 1989 г. в  интервю.

МУЗИКАТА, (СРЕЩУ) КИНОТО И ТЕАТЪРА

Музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното. От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон в продължение на десет години. В младежките си години се увлича и по джазовата музика. През 1970 г. става популярен с дебютната си песен „Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала „Универсиада" в съпровод на оркестър „Метроном". 

В новогодишната програма на телевизията, в навечерието на 1980 година, Тодор Колев става прочут със своето музикално шоу „Иръпшъните", създадено по негова идея, в което участват и Георги Мамалев, Емил Джамджиев и Боян Иванов. Следват концерти из цялата страна, където четиримата представят музикалното шоу. 

През 1982 г. песента „Някога по дългия бряг“, по музика на Константин Ташев, в негово изпълнение печели първа награда на конкурса „Бургас и неговите трудови хора“. Солист е на биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с Георги Борисов и неговите оркестри „Динамит брас бенд" и „Борисов брас бенд". През 80-те години на 20 век изпълнява редица шлагери, сред които „Жалба за младост" по музика Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията „Трима Тошковци веселят народа – Живков, Козарев и аз".  Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента „Как ще ги стигнем американците" – за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на песента Let it be на Beatles. 

По стихове на поета Борис Христов е песента „Самотният човек", включена в първата му грамофонна плоча „Тодор Колев“ (1982) и превърнала се в лична изповед на актьора, както и песента „Петима музиканти", включена в албума му „Немам нерви“ (1990).  През 1983 г. грамофонната му плоча „Тодор Колев“ набира невиждан дотогава тираж. В деня, в който му съобщават, че е на първо място по продажби, спират плочата. Той има издадени още три албума – „Фалшив герой" (1995), The best (1999), „Най-доброто" (2001).

ДЕПУТАТ БЕШЕ МОЯТА НАЙ-КРАТКА РОЛЯ

„Депутат беше моята най-кратка роля“, казва Тодор Колев. В началото на 90-те години на 20 век той не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. От 19 юли 1990 до 2 октомври 1991 г. е депутат от Съюза на демократичните сили  в VII Велико народно събрание. От 1992 година е съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада. През май 1993 година доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към актьорската професия. „Заех се, защото знаех, че дълго няма да продължи. А това е най-кратката роля, която играх, като се има предвид, че 11 години представяхме „Човекоядката“, шест години – „Догодина по същото време“, а тук едва година и нещо…Когато става въпрос за работа, се отнасям дори педантично. За съжаление, доста скоро разбрах, че нищо сериозно не се прави в Народното събрание“.

Последната му роля в театъра, преди да замине за Канада, е през 1991 г. в театър „Възраждане“ в постановката на Недялко Йорданов „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. „Когато бях в Бургаския театър, направих един малък рецитал по стиховете на Трендафил Акациев и го записах на магнетофон. Тодор Колев беше направо полудял и започна да рецитира негови стихове на концертите си. А когато след 10 ноември 1989 г. театър „Възраждане“ беше пред закриване, Тодор дойде при мен и направихме спектакъла „Трендафил Акациев – поет на социализЪма и демокрацията“. Това беше почти тричасов спектакъл, който писах цяло лято. Успехът беше огромен и това спаси театъра от фалит“, разказва Недялко Йорданов.

През 1994 г. Тодор Колев се завръща отново в театъра в ролята на бай Санди или другаря Топузов в пиесата „Упи, или театърът в края на века“ на Иван Радоев и режисьора Крикор Азарян в Театъра на българската армия и в „Суматоха“ на Йордан Радичков в Народния театър „Иван Вазов“. 

През 1999 г., след десетгодишна пауза, Тодор Колев се завръща и на сцената на Малък градски театър „Зад канала“ в постановката „Любов в Мадагаскар“ – в ролята на неудачника Джони,  заедно с Анета Сотирова. 

НАЗАД КЪМ КУЛТУРАТА

През септември 2004 г. в Пловдивския драматичен театър е премиерата на спектакъла на Тодор Колев „Назад към културата“, на който той е автор на текста, сценографията и режисурата. Освен това изпълнява и главната роля в него. Историята е за човек, който излиза да разкаже това, което е научил през последното лято, запълвал е пропуските си в областта на културата и сега се представя в завършен интелектуален вид. Спектакълът е посрещнат с възторг от публиката. На въпроса ще има ли нова подобна авантюра, той отговаря: „Не, това е последното. Шарл Азнавур казва: „Трябва да умееш да станеш от масата, когато любовта е отсервирана“. Винаги съм се стремил да служа на тази максима“. Същата година играе и в постановката „Умирай лесно“ в „Театър 199“.

През 1994 г. се появява шоуто „Как ще ги стигнем...", на което Тодор Колев е автор и водещ. В началото се излъчва като предаване по радио "Витоша". На  24 октомври 1994 г. по Българската национална телевизия (БНТ) е излъчено първото телевизионно шоу, в което участват Георги Мамалев, Росица Кирилова, Мая Новоселска и Кръстю Лафазанов. „Идеята дойде от Хачо Бояджиев, но истината е, че аз винаги съм искал да направя нещо свое, някакво телевизионно шоу, като тези, които съм виждал в чужбина. В това шоу ще показвам, че на този свят може да се живее и с чувство за хумор и така вероятно е по-леко“, споделя Тодор Колев. За четири години телевизионното шоу има 163 издания, в които гости са предимно хора на изкуството и културата, защото „ако нещо може да спаси страната, и ако тя с нещо може да се похвали пред света, то това са именно те“, казва Тодор Колев.

През 1998 година той спира по свое желание шоуто „Как ще ги стигнем…“. Последното е излъчено на 17 август. „Ако на човек не му е интересно вече това, което прави, то не е интересно и за зрителите“, казва Тодор Колев. През юли 1998 г., когато обявява, че ще започне да води ново шоу – „Вход свободен“, което представлява хроника на живота в миналото и днес. Рубриките в него са различни - „Кинопреглед“, „Къде са те сега“, „Хора с идеи“. Първото е излъчено на 26 октомври 1998 г.  по „Канал 1" на БНТ. В прощалното шоу на „Вход свободен“ на 30 октомври 1999 г. е изпълнена мечтата на Тодор Колев от неговия ученик Стефан Вълдобрев не да води шоуто, а самият той да бъде гост. През 2009 г. Стефан Вълдобрев режисира телевизионния спектакъл „100 години Тодор Колев”, а през 2010 г. получава покана от своя учител Тодор Колев да режисира сценичната и телевизионната версия на юбилейния му концерт „100 години Тодор Колев“ в зала 1 на НДК. По това време двамата започват работа и по съвместен игрален филмов проект, базиран върху трагикомичен разказ по действителен случай от 70-те години на 20 век. Тодор Колев умира, преди сценарият да бъде финализиран и продукцията готова за снимки.

Тодор Колев е водещ и на първото издание на Dancing Stars през 2008 година. 

ВАРНЕНСКОТО СОФИЯНЧЕ ОТ ШУМЕН

В продължение на 25 години, Тодор Колев преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. Започва през 1978 година, от 1992 е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга „Варненското софиянче от Шумен – живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. През 2005 година Тодор Колев е удостоен със златен знак на община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен. През 2011 г. той получава награда „Икар" на Съюза на артистите в България  за изключителен принос към българския театър. 

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г., на 73-годишна възраст, след продължително тежко боледуване. Година след смъртта му, на 11 юли 2014 г., в градската градина, в Шумен, е открит паметник на Тодор Колев с цигулка и кадър от филмова лента. Автор на монумента е проф. Младен Младенов, а паметникът е до известното в миналото заведение „Казиното", където Тодор Колев е работил като музикант. На 25 юни 2024 г.  в Шумен е открит първият комедиен театрален фестивал „Тодор Колев“, създаден по идея на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“.  

отдел „Справочна/

Използвани източници: https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/regional-news/oblast-shumen/689600-obyaviha-programata-za-parvoto-izdanie-na-komediyniya-teatralen-festival-todor- – 13.6.2024; https://www.bta.bg/bg/news/lik/697262-s-podnasyane-na-tsvetya-pred-pametnika-na-todor-kolev-v-shumen-zapochna-parvoto- – 25.6.2024; в. „Народна култура“ – 14.10.1973, 18.8.1989; в. „Студентска трибуна“ – 4.1.1983; сп. „Наша родина“ – бр.2, 1982; в. „Вечерни новини“ – 10.3.1990; в. „Трудово дело – 5.5.1989; в. „Демокрация“ – 19.5.1990, 20.11.1995, 30.7.1998, 25.8.1999; в. „България“ – 21.8.1991; в. „Експрес“ – 26.3.1994; в. „Труд“ – 2.3.1996; в. „Стандарт“ – 17.8.1998, 11.11.2011; в. „24 часа“ – 12.7.1998, 30.10.1999, 9.8.2008, 26.8.2009, 6.3.2013, 13.3.2013, 20.3.2013; в. „Монитор“ – 5.5.2008; в. „Телеграф“ – 3.1.2012; https://www.marica.bg/kultura/kak-irapshanite-s-toshko-kolev-pochnaha-ot-kvartirata-na-mamalev –  27.3.2013; https://telegraph.bg/svetski/novini/golemiiat-poet-nedialko-iordanov-pred-telegraf-niama-nito-edin-donos-na-todor-kolev-sreshtu-kogoto-i-da-e.-trendafil-akaciev-spasi-ot-falit-teatyr-vyzrazhdane-351933 – 10.9.2022. 

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Николай Караджов: Художникът е синоним на свобода
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще участват на фестивала „Хасково джаз“
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Международен фестивал по фойерверки
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Под прожектора
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Авансцена
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.