NRD Начало
Петък, 20 Септември 2024
Начало Тонът на времето Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
4924
Тонът на времето

Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството

| 21 Август 2024, 08:30 ч.
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Снимка © DFA

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството...

Холивудската актриса, режисьор и продуцент Мег Райън получи снощи почетната награда "Сърцето на Сараево" на филмов фестивал в столицата на Босна и Херцеговина, съобщиха босненските медии.

Призът й бе връчен от директора на фестивала Йован Марянович за изключителен принос към филмовото изкуство. 

„Това е Сараево. Има повече кураж от останалите. Сега всеки, който е изложен на каквото и да е насилие или агресия, където и да се намира, и се чувства сам, може да гледа на това място като пример. Вие сте доказателство, че разнообразието е сила и че изкуството е всичко, което те кара да се чувстваш по-малко сам и ни свързва без никакви бариери. Няма разделение. Изкуство, а не война“, каза Мег Райън при получаване на наградата, цитирана от сайта „Кликс“.

Холивудската звезда символично представи специална прожекция на романтичната к

Американският певец и автор на песни Шабузи запази челната си позиция в класацията Хот 100 на "Билборд" със сингъла A Bar Song (Tipsy), съобщи сайтът на изданието.

Запазвайки първенството си, изпълнителят отбелязва пета непоследователна седмица на върха в чарта. 

Втората позиция също остава непроменена спрямо предходната седмица и се заема от рапъра Пост Малоун с парчето I Had Some Help, записано в сътрудничество с кънтри певеца Морган Уолън. 

И рапърът Кендрик Ламарзапазва третото си място със сингъла Not Like Us. 

Челната петица в класацията "Хот 100 "на "Билборд" за сингли се допълва от двама изпълнители, чиито позиции също остават непроменени спрямо предходната седмица - певицата и актриса Сабрина Карпентър с Espresso и певецът Томи Ричман с Million Dollar Baby. 

С три изложби Регионалният исторически музей (РИМ) „Стою Шишков“ в Смолян ще се включи в Европейските дни на наследството, които се провеждат за 26-ти пореден път, съобщиха от музея.  

Отворена ще бъде изложбата „Петьофи обикаля света“, която е за известния унгарски поет и революционер Шандор Петьофи, изготвена по поръчка на Министерството на външните работи и външноикономическите отношения на Унгария с подкрепата на Литературен музей „Петьофи”.

Посетителите ще могат да посетят и „Времето на Алафрангата“ – изложба на Регионалния етнографски музей в Пловдив, представяща времето през 19 век, когато стилът „Алафранга” става популярен и отразява влиянието на европейската култура.

В зала „Традиции и съвременност“ е изложено новопостъпилото дарение от наследниците на гайдаря Стою Чонга

Шедьоври на западноевропейското изкуство от 17-и, 18-и и 19-и век има в летния вернисаж на галерия Vejdi. Откриването е на 24 юли, съобщават от галерията.

Подредени са 16 ценни живописни платна от личната колекция на Вежди Рашидов. Произведенията са от Нидерландия, Белгия, Франция, Испания и Италия.

„Изкуството, което нашите предци са създали, е онова стъпало на развитието ни в съвременния свят, онази основа, върху която ще бъдат изграждани посоките в духовното мислене. Седемнадесети, осемнадесети, деветнадесети век са епохи, в които са сътворени реалната чувствителност, богатството на цветовете , осмислящи и днес нашето съвремие“, разказваше  Вежди Рашидов, докато подреждаше шедьоврите на живописта.

Той има изключително богата колекция от западноевропейско изкуство от 17-19-и век

В огромен лотосов цвят ще се преобрази откритата сцена на крепостта „Царевец“ за премиерата на романтичната оперета „Страната на усмивките“ на Франц Лехар. Това съобщиха от Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, чието представление на 19 юли ще е част от деветото издание на Летен оперен фестивал „Сцена на вековете“.

Действието в „Страната на усмивките“ ще пренесе публиката не само в изискана Виена и далечен Китай, но и в красивия и фантазен свят на сънищата, посочиха от театъра. Солисти и актьори, заедно с оркестъра, хора и балета създават уникална симбиоза на сцената, разказвайки вълшебна приказка за мирозданието на света, крепящ се основно на любовта, добавиха те.

От Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" обещават да изненадат публиката със съчетание между гласовити солисти и актьорска игра, приказни костюми, завладяваща сценог

Сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Това е едно вътрешно пренасищане, което води до изсушаване и обезкръвяване.

Думите на Юлиян Табаков са по повод инсталацията в галерия „+359“. До 15 септември всеки може да съпреживее сътвореното от художника и да стане свидетел на процеса, в който „цялото това нещо“ тепърва ще съхне и ще се напуква. „Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно“, допълва авторът.

По думите му „Виждам те“ е алегория за това, което се случва в човека: „Това е вътре в мен, във всеки от нас. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно“.

„Искаше ми се целият проект да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов в най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци“, казва още Юлиян Табаков.

Юлиян Табаков , в разговор с Даниел Димитров – за зрителя като автор, за  света, който не познаваме и се опитваме да нагодим по себе си, за водата от пластмаса, която оставя суша след себе си, за музиката и звуците във „Виждам те“, за човека и вътрешното пренасищане, което води до абсолютно изсушаване и обезкървяване...

С хоротека завърши тринадесетото издание на фестивала на изкуствата „Дунавски вълни” във Видин. Малки и големи се хванаха на хоро под съпровода на оркестър "Бонония" на откритата сцена в парк „Владикина бахча”. 

В продължение на шест дни Видин се превърна в сцена на открито на разнообразни културни събития и творчески активности. Програмата на фестивала започна с концерта „Музикален букет” на Градския духов оркестър с участието на певческите групи "Божурите" и "Дунавия". 

Видинската дизайнерка Иванка Найденова представи първото си самостоятелно модно ревю. Под заглавието „Еклектика“ авторката беше събрала нови ръчно рисувани модели, чрез прилагането на няколко японски техники. По време на творческата среща „Думи върху водата“ писателят Радослав Гизгинджиев представи специално подбрани свои цитати и текстове, свързани с водата.

Центърът за творческо и ли

Американският актьор Уилям Дефо е назначен за артистичен директор на театралния отдел на Венецианското биенале за 2025 и 2026 г., съобщи "Варайъти".

Театралният департамент на биеналето е основан през 1934 г., след като са създадени отделите за изкуство, музика и кино. Сред предишните му директори са били Ренато Симони, Лука Ронкони, Франко Куадри, Кармело Бене и Луис Паскуал, а програмата му се изготвя всяка година заедно с големи културни събития като кинофестивала във Венеция.

"За нас е чест да обявим назначаването на Уилям Дефо за артистичен директор на театралния отдел", каза председателят на Борда на директорите на Венецианското биенале Пиетранджело Бутафуоко.

"Театърът всъщност е първоначалният дом на блестящата кариера на Дефо. Съвършеният му контрол на тялото на сцената винаги е произтичал от дисциплина, знания, страст и дълбоко осъзнаване на театъра.

Новият сезон на галерия „Структура“ започва с изложбата на Константин Златев – Peace by peace.

Експозицията ще продължи от 17 септември до 12 октомври, съобщават организаторите.

По думите им изложбата е първото самостоятелно представяне на художника след завръщането му в България през 2022 г. Включени са кинетични инсталации, скулптури, обекти, принтове и видеодокументация. Заглавието е парафраза на английския израз piece by piece (в превод – част по част, стъпка по стъпка).

„То коментира смисъла на всяко малко действие, което би отдалечило човечеството от глобална военна катастрофа“, разказват организаторите. 

Константин Златев се занимава с проблемите на насилието като израз на политическа доминация, териториално преразпределение, икономически фактори или религиозни конфликти от доста време, като изследва разли

"Винаги, когато правя изложба край морето, колегите виждат морски неща в тях. За мен картините обаче са плод на емоции, които в момента на своето раждане нямат конкретна символика или тема. Рисувал съм картините специално за Бургас, но нямат заглавия, които да напомнят за града. Тук е по-скоро изобразена емоцията и любовта, която Бургас поражда в мен." Това каза в интервю художникът Васил Стоев, който след кратка пауза от няколко години отново откри своя нова самостоятелна изложба в бургаската галерия "Неси". 

За художника рисуването е необходимост. "Когато си свикнал на един ритъм, е трудно да го промениш. Освен ритъма обаче има и нещо друго. Когато човек е сам и се затвори в ателието, там пред платното той не си задава нарочно някакви идеи и теми. Всичко се случва изцяло емоционално. Живописта е един емоционален акт и в този момент оставаш абсолютно сам с платното. Отт

До 20 юли се приемат заявки на художници от страната и чужбина за участие в дванадесетото издание на Международното биенале на малките форми, което се провежда в Плевен. Това се посочва в статута на творческия форум, публикуван на официалната страница във фейсбук на Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен.

Кандидатстването за участие е чрез изпращане на цифрови репродукции на творби от желаещите автори. Одобрените от тях ще бъдат уведомени до 10 август, след което трябва да изпратят творбите си до галерията.

Селектираните творби ще бъдат представени в изложба при откриване на биеналето на 25 октомври. Тогава ще бъдат обявени и отличените автори в категориите живопис, графика, скулптура, както и за млад автор (до 35 години). От номинираните се определят носителите на останалите отличия: Голяма награда на Община Плевен, която дава право на носителя й да подреди самос

Защо „Виждам те“? 

- Не знам... Това заглавие ми се върти от много години. Започвам го, сменям го, започвам го, сменям го... Като цяло, е идея за нещо, което се случва, а някъде съществува някой, който го наблюдава. Въпреки че всички ние си затваряме очите за това, което правим...

Целият проект, извън контекста на специалната инсталация, е нещо, което ми се искаше да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов у най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци... 

Преди да влезем в кулата, ни посъветвахте, че е най-добре всеки сам да се потопи в това, което го очаква. Защо това е важно за Вас?

- Ако не съм направил нещо достатъчно силно – което само да обяснява, то моята намеса е безсмислена и е насила. Освен това, ще манипулирам вашето усещане. Ти можеш да усетиш съвсем друго нещо, различно от това, което аз съм мислил. Така че за мен е по-готино вие да си го изживеете. Аз вярвам в сентенцията, че зрителят е авторът. Защото винаги това, което ти виждаш, е твоята лична галерия. Ти подписваш произведението в собствената си глава и получаваш собственото произведение въз основа на нещото, което си видял. 

В инсталацията има интересна смесица между натурални неща – като глината, и изкуствени материали – като пластмасата...

- Това е една голяма лъжа... Много често ми се случва да казвам, че София, например, е много по-приятна, много по-готина и безкрайно по-безлична, отколкото беше едно време. По същия начин ние сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Тя, в крайна сметка, води до едно вътрешно ограбване, а глината е единственият истински истински обект в цялото това нещо. Докато останалото създава илюзия за вода, но всъщност е пластмаса. Това е като ноктите – хубав маникюр, ама е пластмасов. 

Какъв е произходът на глината и на рибките? 

- Рибките се явиха в галерията... Въобще не ги бях мислил, но през цялото време си представях вода от пластмаса, която тече или капе, и оставя сухо под себе си. Затова и самата инсталация не е съвсем готова. Тя ще има дълъг живот, в който тепърва ще съхне. Тоест, това цялото нещо ще се напука и ще изсъхне абсолютно... Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно. 

Музиката, или по-скоро, звукът, който се чува, също има своя история... 

- Музиката също се роди тук... Първата ми идея беше тази вода, която е абсолютна синтетика, просто да „капе“ върху нещо, което е истинско. После ми предложиха да пусна звук, за да е по-силно. 

Ани Монова (Най-дълго управлявалият директор в историята на „Театър 199“ – бел. ред.) почина съвсем скоро. Бях на прощаването в „Свети Седмочисленици“. Хорът пя изключително красиво. Не си спомням какви бяха хората, но имах усещане, че са мъжки гласове, и то ниски. В един момент не се чува мелодия, а маса от хора – в един и същи тон. Беше много силно... Това беше звукът. Той просто се роди в „Свети Седмочисленици“. Помолих Валя (Валерия Попова – бел. ред.) да направи няколко разработки на звук. Първата асоциация беше за пустиня и вятър в пясъка, песъчинки, които се ветреят до безкрай – с усещане за някаква безкрайност и бездънна улица. Тя ми изпрати звуци с малко разработка – с втори и трети глас. Но, когато отделиш всичко и оставиш само един тон, и стане брум от гласове, тогава има много по-силно присъствие. Особено важно беше да има една единствена колона – за да има градация на звука, да влезеш в звука и да излезеш от него. И обратно – после пак да влезеш в него и да излезеш – и от галерията, и от звука.

Мястото на човека къде е в това, което правите? 

- Основно. Това е някаква моя алегория за това какво се случва в човека. Това е вътре в мен, във всеки. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно. Това е едно вътрешно пренасищане, водещо накрая до абсолютно изсушаване и обезкръвяване.

Юлиан Табаков е роден на юли 1975 г. в София. Работи в областта на визуалните и сценичните изкуства, киното и илюстрацията. Завършил е сценография в Националната художествена академия (НХА) и изящни изкуства в ENS des Beaux в Париж. Режисьорският му дебют е през 2000 г. с авторския спектакъл „Три сестри” по А. П. Чехов. През 2012 г. завършва първия си документален филм „Цветанка“, който получава 13 награди и е част от официалната програма на фестивали като DocFothnight – MoMA Annual International Festival of Nonfiction Film, Doc Leipzig, CPH:DOCS.

След 1998 г. прави над 60 сценографски и костюмографски решения на продукции в областта на театъра, операта и киното както и илюстрации за детски книги. Носител е на отличие „Златен век“ – за принос в развитието на българската култура, и много други награди в областта на театъра, киното и илюстрацията.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Николай Караджов: Художникът е синоним на свобода
Художникът Николай Караджов за първи път се представя със самостоятелна изложба във варненската галерия „Папийон“. Неговата живописна колекция носи името „Знак о ...
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще участват на фестивала „Хасково джаз“
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще вземат участие на тазгодишното издание на фестивала „Хасково джаз“, съобщиха от пресслужбата на общинска администрация -Хас ...
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Една коренно различна изложба на Петринел Гочев - така кураторът Спартак Атанасов определя експозицията, подредена в столичната галерия nOva art space. Тя може да бъде разгледана д ...
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Немският творец Аксел Зомер, с псевдонима Лео Зограф, представя в Ловеч изложба със светлинна фотография, която е нарекъл „Танцуващият с фотоапарат“. В художествена га ...
Международен фестивал по фойерверки
В продължение на три дни – 20, 21 и 22 септември, в Панагюрище ще се проведе поредното издание на Международния фестивал по фойерверки. Във всяка една от вечерите ще има и ко ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сграда на Безистена, вече като културно-информационен център. Изложба с „говорещи” картини н ...
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Публиката изпълни до краен предел зала „България“ в четвъртък вечер, за откриването на новия сезон на Софийската филхармония. С продължителни аплодисменти и викове &bd ...
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това к ...
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата ...
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
Дванадесетте български творци, които ще заминат догодина за Париж по програмата „Сите-де-з-ар“ бяха обявени тази вечер с изложба в Съюза на българските художници на ул. ...
Тикер в 01:00 ч.
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сград ...
Начало Тонът на времето
4924
Тонът на времето

Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха

Във водната кула на София тече река от пластмаса.Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството.

| 21 Август 2024, 08:30 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Художникът Юлиян Табаков : Сътворяваме среда, която ни е удобна и хубава, но куха
Снимка © DFA

Във водната кула на София тече река от пластмаса. Тя оставя след себе си суша и напукана глина. Мястото прилича на зловещ и в същото време приказен замък. „Виждам те“ е творение от множество лъскави ленти и пластмасови рибки, и брум от гласове, които те въвеждат (и отвеждат) от пространството...

Сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Това е едно вътрешно пренасищане, което води до изсушаване и обезкръвяване.

Холивудската актриса, режисьор и продуцент Мег Райън получи снощи почетната награда "Сърцето на Сараево" на филмов фестивал в столицата на Босна и Херцеговина, съобщиха босненските медии.

Призът й бе връчен от директора на фестивала Йован Марянович за изключителен принос към филмовото изкуство. 

„Това е Сараево. Има повече кураж от останалите. Сега всеки, който е изложен на каквото и да е насилие или агресия, където и да се намира, и се чувства сам, може да гледа на това място като пример. Вие сте доказателство, че разнообразието е сила и че изкуството е всичко, което те кара да се чувстваш по-малко сам и ни свързва без никакви бариери. Няма разделение. Изкуство, а не война“, каза Мег Райън при получаване на наградата, цитирана от сайта „Кликс“.

Холивудската звезда символично представи специална прожекция на романтичната к

Американският певец и автор на песни Шабузи запази челната си позиция в класацията Хот 100 на "Билборд" със сингъла A Bar Song (Tipsy), съобщи сайтът на изданието.

Запазвайки първенството си, изпълнителят отбелязва пета непоследователна седмица на върха в чарта. 

Втората позиция също остава непроменена спрямо предходната седмица и се заема от рапъра Пост Малоун с парчето I Had Some Help, записано в сътрудничество с кънтри певеца Морган Уолън. 

И рапърът Кендрик Ламарзапазва третото си място със сингъла Not Like Us. 

Челната петица в класацията "Хот 100 "на "Билборд" за сингли се допълва от двама изпълнители, чиито позиции също остават непроменени спрямо предходната седмица - певицата и актриса Сабрина Карпентър с Espresso и певецът Томи Ричман с Million Dollar Baby. 

С три изложби Регионалният исторически музей (РИМ) „Стою Шишков“ в Смолян ще се включи в Европейските дни на наследството, които се провеждат за 26-ти пореден път, съобщиха от музея.  

Отворена ще бъде изложбата „Петьофи обикаля света“, която е за известния унгарски поет и революционер Шандор Петьофи, изготвена по поръчка на Министерството на външните работи и външноикономическите отношения на Унгария с подкрепата на Литературен музей „Петьофи”.

Посетителите ще могат да посетят и „Времето на Алафрангата“ – изложба на Регионалния етнографски музей в Пловдив, представяща времето през 19 век, когато стилът „Алафранга” става популярен и отразява влиянието на европейската култура.

В зала „Традиции и съвременност“ е изложено новопостъпилото дарение от наследниците на гайдаря Стою Чонга

Шедьоври на западноевропейското изкуство от 17-и, 18-и и 19-и век има в летния вернисаж на галерия Vejdi. Откриването е на 24 юли, съобщават от галерията.

Подредени са 16 ценни живописни платна от личната колекция на Вежди Рашидов. Произведенията са от Нидерландия, Белгия, Франция, Испания и Италия.

„Изкуството, което нашите предци са създали, е онова стъпало на развитието ни в съвременния свят, онази основа, върху която ще бъдат изграждани посоките в духовното мислене. Седемнадесети, осемнадесети, деветнадесети век са епохи, в които са сътворени реалната чувствителност, богатството на цветовете , осмислящи и днес нашето съвремие“, разказваше  Вежди Рашидов, докато подреждаше шедьоврите на живописта.

Той има изключително богата колекция от западноевропейско изкуство от 17-19-и век

В огромен лотосов цвят ще се преобрази откритата сцена на крепостта „Царевец“ за премиерата на романтичната оперета „Страната на усмивките“ на Франц Лехар. Това съобщиха от Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ във Велико Търново, чието представление на 19 юли ще е част от деветото издание на Летен оперен фестивал „Сцена на вековете“.

Действието в „Страната на усмивките“ ще пренесе публиката не само в изискана Виена и далечен Китай, но и в красивия и фантазен свят на сънищата, посочиха от театъра. Солисти и актьори, заедно с оркестъра, хора и балета създават уникална симбиоза на сцената, разказвайки вълшебна приказка за мирозданието на света, крепящ се основно на любовта, добавиха те.

От Музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" обещават да изненадат публиката със съчетание между гласовити солисти и актьорска игра, приказни костюми, завладяваща сценог

Думите на Юлиян Табаков са по повод инсталацията в галерия „+359“. До 15 септември всеки може да съпреживее сътвореното от художника и да стане свидетел на процеса, в който „цялото това нещо“ тепърва ще съхне и ще се напуква. „Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно“, допълва авторът.

По думите му „Виждам те“ е алегория за това, което се случва в човека: „Това е вътре в мен, във всеки от нас. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно“.

С хоротека завърши тринадесетото издание на фестивала на изкуствата „Дунавски вълни” във Видин. Малки и големи се хванаха на хоро под съпровода на оркестър "Бонония" на откритата сцена в парк „Владикина бахча”. 

В продължение на шест дни Видин се превърна в сцена на открито на разнообразни културни събития и творчески активности. Програмата на фестивала започна с концерта „Музикален букет” на Градския духов оркестър с участието на певческите групи "Божурите" и "Дунавия". 

Видинската дизайнерка Иванка Найденова представи първото си самостоятелно модно ревю. Под заглавието „Еклектика“ авторката беше събрала нови ръчно рисувани модели, чрез прилагането на няколко японски техники. По време на творческата среща „Думи върху водата“ писателят Радослав Гизгинджиев представи специално подбрани свои цитати и текстове, свързани с водата.

Центърът за творческо и ли

Американският актьор Уилям Дефо е назначен за артистичен директор на театралния отдел на Венецианското биенале за 2025 и 2026 г., съобщи "Варайъти".

Театралният департамент на биеналето е основан през 1934 г., след като са създадени отделите за изкуство, музика и кино. Сред предишните му директори са били Ренато Симони, Лука Ронкони, Франко Куадри, Кармело Бене и Луис Паскуал, а програмата му се изготвя всяка година заедно с големи културни събития като кинофестивала във Венеция.

"За нас е чест да обявим назначаването на Уилям Дефо за артистичен директор на театралния отдел", каза председателят на Борда на директорите на Венецианското биенале Пиетранджело Бутафуоко.

"Театърът всъщност е първоначалният дом на блестящата кариера на Дефо. Съвършеният му контрол на тялото на сцената винаги е произтичал от дисциплина, знания, страст и дълбоко осъзнаване на театъра.

Новият сезон на галерия „Структура“ започва с изложбата на Константин Златев – Peace by peace.

Експозицията ще продължи от 17 септември до 12 октомври, съобщават организаторите.

По думите им изложбата е първото самостоятелно представяне на художника след завръщането му в България през 2022 г. Включени са кинетични инсталации, скулптури, обекти, принтове и видеодокументация. Заглавието е парафраза на английския израз piece by piece (в превод – част по част, стъпка по стъпка).

„То коментира смисъла на всяко малко действие, което би отдалечило човечеството от глобална военна катастрофа“, разказват организаторите. 

Константин Златев се занимава с проблемите на насилието като израз на политическа доминация, териториално преразпределение, икономически фактори или религиозни конфликти от доста време, като изследва разли

"Винаги, когато правя изложба край морето, колегите виждат морски неща в тях. За мен картините обаче са плод на емоции, които в момента на своето раждане нямат конкретна символика или тема. Рисувал съм картините специално за Бургас, но нямат заглавия, които да напомнят за града. Тук е по-скоро изобразена емоцията и любовта, която Бургас поражда в мен." Това каза в интервю художникът Васил Стоев, който след кратка пауза от няколко години отново откри своя нова самостоятелна изложба в бургаската галерия "Неси". 

За художника рисуването е необходимост. "Когато си свикнал на един ритъм, е трудно да го промениш. Освен ритъма обаче има и нещо друго. Когато човек е сам и се затвори в ателието, там пред платното той не си задава нарочно някакви идеи и теми. Всичко се случва изцяло емоционално. Живописта е един емоционален акт и в този момент оставаш абсолютно сам с платното. Отт

До 20 юли се приемат заявки на художници от страната и чужбина за участие в дванадесетото издание на Международното биенале на малките форми, което се провежда в Плевен. Това се посочва в статута на творческия форум, публикуван на официалната страница във фейсбук на Художествена галерия "Илия Бешков" в Плевен.

Кандидатстването за участие е чрез изпращане на цифрови репродукции на творби от желаещите автори. Одобрените от тях ще бъдат уведомени до 10 август, след което трябва да изпратят творбите си до галерията.

Селектираните творби ще бъдат представени в изложба при откриване на биеналето на 25 октомври. Тогава ще бъдат обявени и отличените автори в категориите живопис, графика, скулптура, както и за млад автор (до 35 години). От номинираните се определят носителите на останалите отличия: Голяма награда на Община Плевен, която дава право на носителя й да подреди самос

„Искаше ми се целият проект да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов в най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци“, казва още Юлиян Табаков.

Юлиян Табаков , в разговор с Даниел Димитров – за зрителя като автор, за  света, който не познаваме и се опитваме да нагодим по себе си, за водата от пластмаса, която оставя суша след себе си, за музиката и звуците във „Виждам те“, за човека и вътрешното пренасищане, което води до абсолютно изсушаване и обезкървяване...

Защо „Виждам те“? 

- Не знам... Това заглавие ми се върти от много години. Започвам го, сменям го, започвам го, сменям го... Като цяло, е идея за нещо, което се случва, а някъде съществува някой, който го наблюдава. Въпреки че всички ние си затваряме очите за това, което правим...

Целият проект, извън контекста на специалната инсталация, е нещо, което ми се искаше да има и леко образователен аспект – свързан с животните и със света, в който живеем, който не познаваме, и се опитваме да нагодим по себе си. В крайна сметка, самите ние губим от това. Имах малко наивната идея да направя нещо, което би предизвикало интерес и любов у най-малката публика – децата и младежите. Би предизвикало интерес към визуалното изкуство, в частност – към света, в частност – природата, от която все още има някакви остатъци... 

Преди да влезем в кулата, ни посъветвахте, че е най-добре всеки сам да се потопи в това, което го очаква. Защо това е важно за Вас?

- Ако не съм направил нещо достатъчно силно – което само да обяснява, то моята намеса е безсмислена и е насила. Освен това, ще манипулирам вашето усещане. Ти можеш да усетиш съвсем друго нещо, различно от това, което аз съм мислил. Така че за мен е по-готино вие да си го изживеете. Аз вярвам в сентенцията, че зрителят е авторът. Защото винаги това, което ти виждаш, е твоята лична галерия. Ти подписваш произведението в собствената си глава и получаваш собственото произведение въз основа на нещото, което си видял. 

В инсталацията има интересна смесица между натурални неща – като глината, и изкуствени материали – като пластмасата...

- Това е една голяма лъжа... Много често ми се случва да казвам, че София, например, е много по-приятна, много по-готина и безкрайно по-безлична, отколкото беше едно време. По същия начин ние сътворяваме среда, която ни е удобна, комфортна, хубава, но в същото време – абсолютно куха. Тя, в крайна сметка, води до едно вътрешно ограбване, а глината е единственият истински истински обект в цялото това нещо. Докато останалото създава илюзия за вода, но всъщност е пластмаса. Това е като ноктите – хубав маникюр, ама е пластмасов. 

Какъв е произходът на глината и на рибките? 

- Рибките се явиха в галерията... Въобще не ги бях мислил, но през цялото време си представях вода от пластмаса, която тече или капе, и оставя сухо под себе си. Затова и самата инсталация не е съвсем готова. Тя ще има дълъг живот, в който тепърва ще съхне. Тоест, това цялото нещо ще се напука и ще изсъхне абсолютно... Тази илюзия на вода е донякъде сюрреална, но много истинска – на едно друго ниво, не физическо, а духовно. 

Музиката, или по-скоро, звукът, който се чува, също има своя история... 

- Музиката също се роди тук... Първата ми идея беше тази вода, която е абсолютна синтетика, просто да „капе“ върху нещо, което е истинско. После ми предложиха да пусна звук, за да е по-силно. 

Ани Монова (Най-дълго управлявалият директор в историята на „Театър 199“ – бел. ред.) почина съвсем скоро. Бях на прощаването в „Свети Седмочисленици“. Хорът пя изключително красиво. Не си спомням какви бяха хората, но имах усещане, че са мъжки гласове, и то ниски. В един момент не се чува мелодия, а маса от хора – в един и същи тон. Беше много силно... Това беше звукът. Той просто се роди в „Свети Седмочисленици“. Помолих Валя (Валерия Попова – бел. ред.) да направи няколко разработки на звук. Първата асоциация беше за пустиня и вятър в пясъка, песъчинки, които се ветреят до безкрай – с усещане за някаква безкрайност и бездънна улица. Тя ми изпрати звуци с малко разработка – с втори и трети глас. Но, когато отделиш всичко и оставиш само един тон, и стане брум от гласове, тогава има много по-силно присъствие. Особено важно беше да има една единствена колона – за да има градация на звука, да влезеш в звука и да излезеш от него. И обратно – после пак да влезеш в него и да излезеш – и от галерията, и от звука.

Мястото на човека къде е в това, което правите? 

- Основно. Това е някаква моя алегория за това какво се случва в човека. Това е вътре в мен, във всеки. Може би в някого го има като зародиш или просто като потенция, в други – това е целостта на индивида. Като цяло, винаги разисквам човека, но по индиректен начин, а не едно към едно. Това е едно вътрешно пренасищане, водещо накрая до абсолютно изсушаване и обезкръвяване.

Юлиан Табаков е роден на юли 1975 г. в София. Работи в областта на визуалните и сценичните изкуства, киното и илюстрацията. Завършил е сценография в Националната художествена академия (НХА) и изящни изкуства в ENS des Beaux в Париж. Режисьорският му дебют е през 2000 г. с авторския спектакъл „Три сестри” по А. П. Чехов. През 2012 г. завършва първия си документален филм „Цветанка“, който получава 13 награди и е част от официалната програма на фестивали като DocFothnight – MoMA Annual International Festival of Nonfiction Film, Doc Leipzig, CPH:DOCS.

След 1998 г. прави над 60 сценографски и костюмографски решения на продукции в областта на театъра, операта и киното както и илюстрации за детски книги. Носител е на отличие „Златен век“ – за принос в развитието на българската култура, и много други награди в областта на театъра, киното и илюстрацията.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Николай Караджов: Художникът е синоним на свобода
Общо 40 изпълнители от страната и чужбина ще участват на фестивала „Хасково джаз“
Спартак Атанасов: Петринел Гочев направи една коренно различна изложба
Лео Зограф представя изложба със светлинна фотография „Танцуващият с фотоапарат“
Международен фестивал по фойерверки
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Под прожектора
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Авансцена
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.