Никола Ганушев е един от най-изтъкнатите майстори в българската портретна живопис, голям майстор и на голото тяло. Това казва изкуствоведът Асен Василиев в книгата си, посветена на твореца. Днес се навършват 135 години от рождението на художника.

ВОЕНЕН ХУДОЖНИК ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА

Никола Ганушев е роден на 15 юни 1889 г. в Разград. Средното си образование той завършва в Разградската гимназия. Още докато е ученик, учителите му по рисуване – чешкия художник Вацлав Трунечек и живописецът Драган Данаилов откриват таланта му на художник. По тяхна заръка той заминава за Италия, където през 1913 г. завършва Академията за изящни изкуства „Албертина” в Торино при проф. Джакомо Гросо и Луджи Бели. Същата година Никола Ганушев се завръща в България и става учител по рисуване в София. В периода на Първата световна война (1914 – 1918) той е военен х

Изложба „Синята птица” на семейство Телалим ще бъде открита на 11 юни в троянската галерия „Серякова къща”, съобщи Мариела Шошкова, уредник в галерията.

Александър Телалим е бесарабски българин и по думите на Шошкова е сред най-добрите съвременни български акварелисти. 

Телалим създава уникален синтез на източна и западна калиграфия, както и собствена живописна авторска техника „витражен акварел“. 

Художникът притежава извънредно широк творчески диапазон, като в по-широк контекст изкуството му се възприема като мост между Източната и Западната култури, разказа Шошкова.

Телалим има над 70 самостоятелни изложби, както и участия в общи изложби по света в Ню Йорк, Чикаго, Санкт Петербург, Хонконг и др.

За пръв път в галерия „Серякова къща“ освен негови творби ще бъдат подредени и творби на неговата съпруга Валя и на дъщеря им Оля. И двете и

Първият национален музикален конкурс „Милчо Левиев“ приключи с церемония по награждаване и гала-концерт на лауреатите и носителите на награди на сцената на Дома на културата „Борис Христов“, съобщиха от Община Пловдив. 

Сред гостите на събитието бяха заместник-министърът на културата Амелия Гешева, заместник-кметът по култура, археология и туризъм на община Пловдив Пламен Панов, доц. д-р Нина Найденова - директор „Творческа дейност“ на Държавна опера - Пловдив, Нели Попова - Коева - директор на НУМТИ „Добрин Петков“, родители, участници и граждани.

В клавирната надпревара се включиха млади пианисти на възраст между 10 и 25 навършени години. Паралелно със състезателната част за участниците бяха организирани и майсторски класове, водени от членовете на журито начело с проф. Людмил Ангелов - Константин Добройков, Антони Дончев, Николай Желязков и Вики Алмазиду. В чест

Актьорът и носител на "Оскар" Брендън Фрейзър ("Китът") ще играе върховния главнокомандващ на съюзническите сили Дуайт Д. Айзенхауер във филм, чието действие се развива в дните преди десанта в Нормандия по време на Втората световна война, съобщи Дедлайн. 

Актьорският състав на филма "Натиск" (Pressure) включва и носителя на БАФТА Андрю Скот. Драмата проследява напрегнатите дни, предшестващи военната операция.

Скот ще се превъплъти в образа на главния британски метеоролог Джеймс Стаг, чиято задача е да информира Айзенхауер за метеорологичните условия, които ще решат или провалят десанта в Нормандия. Сложният процес на вземане на решения е от решаващо значение за съдбата на войната и хода на историята. 

Армейски генерал Айзенхауер, по прякор Айк, е възхваляван за лидерството си по време на войната. По-късно той става 34-тият президент на САЩ (1953-1961)

В изложбата си „Без кръвни връзки“ Боряна Петкова поставя практиката си в центъра на дебата за ролята и смисъла на изкуството като инструмент за търсене на истината и цената, която артистът е готов да плати. Това съобщават от Националната художествена галерия (НХГ). 

Откриването на експозицията е на 25 юли в Софийски арсенал – Музей на съвременното изкуство (САМСИ).

В „Без кръвни връзки“ авторката представя скрита част от своя вътрешен свят – тази, която човек обикновено потиска и не показва пред другите, посочват от НХГ. В основата на изложбата са два пърформанса, посветени на субективната география, която тръгва от детството и формира настоящето.

Пърформативната рисунка, представяща енергията на творческия акт като жест на осмисляне на контекста, в който се случва творбата, е във фокуса на артистичната практика на Боряна Петкова през последните години.

Постерната изложба „ Хора и улици. Град като град“ бе открита днес в Търговище. Тя съдържа шест метални табла с двустранни постери, проследяващи историята на търговищките улици и на част от хората, чиито имена носят. Паната са подредени в централната част на града.

„Темата за Търговище в миналото и днес, като присъствие и хора в него, вълнува нашите съграждани. Постерната изложба е форма да се излезе от музея и да достигнем до повече съграждани“, коментира идеята директорът на Регионалния исторически музей (РИМ) в Търговище Магдалена Жечева.

Автори са главните уредници в отдел „Нова и най-нова история” на РИМ – Търговище д-р Тоня Любенова и Светлана Аврамова. Изложбата е посветена на 90 години от преименуването на града и 65 години от обявяването му за окръжен център и се реализира с финансовата подкрепа на Община Търговище по Програма „Култура плюс“.

Тоня Любе

Технологиите срещат природата в „Дивият робот“, в история за любов, приятелство и емпатия, чиято премиера е на 11 октомври в кината, съобщават от „Форум филм“.

По думите им в сърцевината си тази трогателна и пленяваща анимация, създадена по едноименната книга на Питър Браун, бестселър №1 в листата на New York Times, от трикратно номинирания за „Оскар“ режисьор Крис Сандърс („Как да си дресираш дракон“, „Круд“, „Лило“ и „Стич“), е едно истински проникновено търсене на значението да бъдеш жив и свързан с всички живи същества, като същевременно изследва как технологиите могат да открият своето място в природата.

„Дивият робот“ разказва за епичното пътешествие на робота Rozzum, модел 7134, накратко Роз, който претърпява корабокрушение и се озовава на необитаем остров. Въпросът е защо е там

Художничката Долорес Дилова гостува във варненската галерия „Папийон“ с изложба живопис със заглавие „В онова време“. 

По думите на авторката „онова време“ в нейните картини е хубавото, чисто, спокойно, „наше си време", в което се отдалечаваме от суетата, многото хора, говоренето, лъжите.

„В него всичко избледнява и остават силуети като в детска рисунка, цветът олеква и не е толкова интензивен. Всичко е спокойно“, обясни тя. 

Дилова си спомня как нейният баща, художникът Дило Дилов, обичал страстно морето и го рисувал от натура постоянно, водейки своето семейство със себе си.

„Аз съм закърмена с тези пейзажи и с разказите за големи художници. Баща ми ни водеше в Созопол и ме оставяше на високо, за да рисувам с часове, дори в жегата, и аз се връщах с по петнадесетина работи. После Ванк

В Стара Загора ще бъде отбелязана на 31 юли 147-ата годишнина от боевете за защитата на града по време на кръвопролитните сражения през 1877 г. Това съобщават на официалния сайт на местната администрация.

От 9:30 часа в знак на почит и признателност към героизма на загиналите за свободата едновременно ще бъдат поднесени венци пред Паметник на Трета опълченска дружина и подп. Калитин, Паметник на защитниците на Стара Загора 19 юли 1877 г., Паметник на загиналите във войните старозагорци, Паметник на участниците в Старозагорското въстание, Мавзолей – костница 19 юлий 1877 г., Паметник на загиналите българи и руси в Старозагорския и Джуранлийския бой 19/31 юли 1877 г.

Точно в 10:00 часа на мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ ще започне тържествен общоградски ритуал със заупокойна молитва и поднасяне на венци и цветя в памет на знайните и незн

С изложба под наслов "Сандро – княз Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", в галерията на Българския културно-информационен център в Скопие тази вечер беше отбелязан денят на Съединението на Княжество България и Източна Румелия – 6 септември. 

„Шести септември ни напомня за българския национален въпрос, който изразява идеала на възрожденските българи – обединение на всички земи, населени с българи. Това е може би най-българското решение на управляващото тогава ръководство. Дръзкият политически акт на нашите предци от 6 септември 1885 година всъщност ни обединява и вдъхновява в усилията ни да изградим и съхраним свободна, стабилна България”, каза при откриването на изложбата директорът на Българския културно-информационен център Антония Велева.

„Не забравяме, че Съединението е един спонтанен, чисто български акт, проти