Вачкова отбеляза, че един артист може да бъде уважаван, да респектира зрителите с уменията си, може да бъде популярен, но най-трудно е да накара публиката да го обича. 

„Защото ние обичаме близките си. Това означава, че тези зрители, които са ме обикнали, са ме почувствали близка или говоря неща, които и те мислят, или действам така, както те биха действали. По някакъв начин ме чувстват като тяхно семейство, техен приятел. Това е много трудно, но и много приятно, когато го усетиш, че се е случило“, каза тя. 

Мен съвсем не всички ме харесват, посочи Вачкова. „За някои съм може би много простодушна, простонародна. Но това съм аз. Аз съм дъщеря на моя баща. Той беше истински народен артист. „Народен“ в смисъл на „обичан от народа“. И аз не, че съм се стремяла към това, но просто не мога да бъда друга, няма как да бъда друга“, обясни тя.

Сред любимите роли на Марта Вачкова от сцената или екрана е тази на царкиня Кита от пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена“. 

„Това е една много смешна пиеса. Изобщо, Кольо Русев е един прекрасен писател и беше прекрасен човек. Обичах тази моя роля. Играла съм я в три театъра, първо - в Сатиричния театър, после – в Русенския театър, после – в Благоевградския театър, с различни екипи, с различни колеги. Толкова си я обичам тази роля. И понеже играех царкинята, а в пиесата има и една майка, си мисля, че с голяма радост бих изиграла вече майката на царкинята“, отбеляза актрисата.

Много обичам и образа на Сийка, когато още в предаването „Ку-ку“ започнахме да играем два много характерни образа с Точно (Токмакчиев – б.а.) – Кирето и Сийка, посочи тя. Разказа, че все още се случва често хората да я срещнат и да се обръщат към нея с думите: „Ей, Сийке, къде е Кирето“.

Актрисата отбеляза, че вече втора година не приема работни ангажименти. „Реших, че трябва да отдам време на здравето си. Исках да пусна бялата си коса, да спра с тези бои и изобщо да се погрижа за себе си. Мисля, че много години доста интензивно работех и си мисля, че имам право на тази заслужена почивка. Разбира се, ако нещо страшно интересно се появи, ще се включа сигурно“, обясни тя.

Мартина Вачкова е родена на 29 юли 1959 г. в семейството на актьора Григор Вачков и Силвия Вачкова. Григор Вачков е на снимки във филма „Дом на две улици“, когато се ражда дъщеря му. Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже.

ПЪТЯТ ДО ТЕАТРАЛНАТА АКАДЕМИЯ 

Като всички деца и Мартина Вачкова обичала да си играе с куклите като дете и да прави кюфтета от кал и трева. „Майка се кара на мен, а аз – на куклите“, разказва актрисата в интервю. Това тя смята за първите си опити в актьорството. По-късно, когато учителките я карали да рецитира стихотворения и да чете на глас, осъзнала, че има ужас от публика, когато хората я гледат очакващо, защото е дъщерята на легендарния актьор Григор Вачков. Тогава Марта решава, че няма бъдеще в театъра и си намерила нова любов – балета. Баща й дори й купил палци, но и от това се отказала. След това рисувала, тренирала баскетбол и ходила на уроци по оперно пеене, но в крайна сметка преустановявала заниманията си.

Когато влязла в пубертета, срамежливото момиченце изчезнало и на негово място се появила самоуверена девойка, която ставала навсякъде душата на компанията. Разказвала смешни истории и вицове, а околните все повтаряли, че задължително трябва да кандидатства във ВИТИЗ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“). Така и направила. Подготвила се самичка, явила се на изпитите и я скъсали. Това не я отказало от академията. Докато чака да дойде време за изпитите във ВИТИЗ, се записала на курсове по фотография. През 1978 г. при второто й кандидатстване във ВИТИЗ я приемат. Тя завършва актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова през 1982 г. След дипломирането си работи три години в Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик. През 1985 г. тя играе в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а от 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“, в Театрална работилница „Сфумато“ и др.

„КУ-КУ“ И „КАНАЛЕТО“

В края на 80-те години на 20-и век, след като става част от студентското предаване „Ку-ку“ по Българската национална телевизия (БНТ) тя придобива популярност, но намалява ангажиментите си пред публиката в театъра. В „Ку-ку“ (1990 – 1995), а след това и в „Каналето“ (1995 – 2004) по БНТ тя си партнира с Август Попов, Владислав Карамфилов-Въргала, Стефан Рядков, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Евтим Милошев, Тончо Токмакчиев, Виктор Калев и др. Участва и в предаването „Коктейлите на Влади“ по Ефир 2 на БНТ. От 2007 г. до 2018 г. Марта Вачкова периодично участва в сатиричното телевизионно предаване, излъчвано по БНТ 1 „Шоуто на Канала“. В предаването участват още актьорите Тончо Токмакчиев, Ани Михайлова, Стефан Щерев-Чечо, Иван Григоров, Камен Воденичаров и Георги Мамалев.

В Българската национална телевизия Мартина Вачкова е водила сутрешното телевизионно предаване по Канал 1 – „Защо не! с Марта Вачкова“, по-късно преименувано на „Жените“. От 2011 г. до 2014 г. е водеща на предаването по БНТ „Апартаментът“. През 2014 г. тя е водеща на предаването „Шоуто на Марта“ по БНТ.

ПЪРВАТА РОЛЯ В КИНОТО Е В „ГИБЕЛТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕИ“

С киното започва далеч по-рано. Първата й роля е на дъщерята Мини в „Гибелта на Александър Велики“ през 1968 г. Последният филм, в който тя си партнира с баща си, е „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров. Мартина Вачкова е в ролята на Лимбийка. Ролята на Апостол войвода е последната на големия актьор Григор Вачков. Той умира от инсулт през 1980 г., по време на снимките на филма. 

За баща си Мартина Вачкова споделя: „Страшно съм горда с него. Обожавам го. Бяхме много близки, още сме, говоря си наум с него и май няма да се разделим никога… Той беше за мен пример за честен, за почтен човек, за морален човек, за добър човек.Искам да бъда обичана, както той беше обичан. Искам да ми вярват, както на него му вярваха. Надявам се, когато мен няма да ме има, към дъщеря ми да се изсипва същата обич, каквато хората изсипваха към мен. През живота си съм била буквално заливана от обичта на хората, които го обичаха, като ме видят, ми се радват просто защото съм негова дъщеря“.

Сред филмите, в които Мартина Вачкова е участвала са „Синята лампа“ (1974), „Мера според мера“ (1981), „Забравете този случай“ (1985), „Петък вечер“ (1987), „Съседката“ (1988), „Заплахата“ (1989), „Аз, графинята“ (1989), „Бащата на яйцето“ (1991), „Искам Америка“ (1991), „Коледни апаши“ (1994), „Испанска муха“ (1998), „Турски гамбит“ (2005), „Маймуни през зимата“ (2006), „Бартер“ (2015), телевизионните сериали „Откраднат живот“ (2016 – 2021), „Полицаите от края на града“ (2018) и др.

ИМА НАРИСУВАНИ ГРАФИКИ, КАРТИНИ С МАСЛО И АКВАРЕЛ

Рисуването е увлечение на Мартина Вачкова, тя има нарисувани графики, картини с масло и акварел. На 14 февруари 2001 г. тя открива обща изложба с художника Иван Яхнаджиев – „Страст в цветове“.

През 2010 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува материал за нарастващото влияние на жените в българския обществен живот. Заедно с кмета на София тогава Йорданка Фандъкова и генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, вестникът цитира и името на Мартина Вачкова, която по това време е водеща на телевизионното предаване „Жените“, сред най-успешните и влиятелни дами в България.

ПРИЗНАНИЕ

На 9 септември 1994 г. Мартина Вачкова получава почетна грамота от Федерацията на обединените ромски общности (барони) за големия й принос в популяризирането на ромския етнос и издигането на престижа на ромите, както и за най-точна импровизация на ромските нрави и обичаи. Мартина Вачкова е носителка и на наградата на Община Каварна „Почетен ром“. Наградата традиционно се връчва за Международния ден на ромите – 8 април, на актьори, музиканти, дейци на спорта, които активно подкрепят интеграцията на малцинството.

През 2013 г. Мартина Вачкова получава наградата „Жена на годината“ на списание „Грация“. През октомври 2016 г. получава наградата за най-добра актриса за ролята си във филма „За какво служи хлябът“ на международния кинофестивал European Film Festival (Mainstream & Underground) в Москва, Русия. През 2016 г. тя е носителка и на награда „Лайфстайл“ за най-харесван артист в български сериал за „Откраднат живот“ (2016).

„МЕРА СПОРЕД МЕРА“

През септември 2021 г. международният филмов фестивал „София филм фест“ показва дигитално възстановени трите серии на „Мера според мера“. Филмът на режисьора Георги Дюлгеров излиза през 1981 г. по сценарий на Руси Чанев и Дюлгеров, по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. В „Мера според мера“ се снимат около 110 актьори, 800 епизодици, 19 000 статисти. Общата дължина на филмовата лента на всичките серии е около 11 000 метра. Оператор е Радослав Спасов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Божидар Петков. В ролите са Руси Чанев, Цветана Манева, Григор Вачков, Стефан Мавродиев, Димитър Буйнозов, Маргарита Карамитева, Вълчо Камарашев, Катя Иванова, Румена Трифонова, Мартина Вачкова, Богдан Глишев, Димитър Луканов, Венцислав Кисьов, Милена Андонова, Ивайло Христов, Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Марио Кръстев, Светослав Овчаров, Иглика Трифонова, Мартина Вачкова и др.

„ПРАТЕНИК НА МЪЖКИ ВРЕМЕНА“

На 24 септември 2022 г. в рамките на кинофестивала „Златна роза“ във Варна Мартина Вачкова представя второто издание на книгата „Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков“. Нейни автори са Силвия Вачкова, Мартина Вачкова и Юрий Дачев. Второто издание е на издателство „Фабер“. На представянето Мартина Вачкова споделя: „Баща ми – Григор Вачков, носеше мъжкото у себе си, дух, който сега го няма, в днешно време липсват мъжкари“.

/АЯ/МВ/отдел „Справочна“