NRD Начало
Петък, 13 Септември 2024
Начало Под прожектора Биография: Мартина Вачкова
4438
Под прожектора

Биография: Мартина Вачкова

В живота трябва да си такъв, какъвто си, пък който те харесва – харесва, каза актрисата Мартина Вачкова, която днес отбелязва своя 65-и рожден ден. Тя не смята, че трябва да има роля в живота си. Ролите са за сцената, за пред камерите, отбелязва Вачкова. По думите „да бъдеш нормален човек“ е едно от най-добрите послания, които е получила от своя баща – актьорът Григор Вачков (1932-1980)

| 29 Юли 2024, 11:34 ч.
Биография: Мартина Вачкова
Биография: Мартина Вачкова
Снимка © Милена Стойкова

В живота трябва да си такъв, какъвто си, пък който те харесва – харесва, каза актрисата Мартина Вачкова, която днес отбелязва своя 65-и рожден ден. 

„Морски фар“ гостува тази вечер на „Световен театър в София“. Домакин на събитието е Сатиричният театър „Алеко Константинов“, съобщават организаторите.  

Танцьорът и хореограф Едуардо Гереро е режисьор на спектакъл и един от участниците в него, заедно с Диего Фернандес (китара) и певците Анабел Ривера и Мануел Сото.

В екипа са също Хавиер Ибанес (музика, режисура, сценарий), Хуан Мануел Серат, Орасио Гарсия, Феликс Луна, Ариел Рамирес (музика и текст на песни),  Клара Кастро (артистичен директор и продуцент), Антонио Пара (гардероб) и Бегоня Сервера (обувки).

През 2017 г. Едуардо Гереро гостува за пръв път в България на фестивала „Варненско лято“.

„Морски фар“ е флам

Артисти от три континента и български майстори на занаятите си дават среща във второто издание на Jazz and Art Festival в троянското село Орешак.

От 11 до 14 юли музиканти от Куба, Сърбия, България, Аржентина, Бразилия, Китай и Франция делят една сцена сред откритите площи на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. През първите две вечери за публиката свириха и пяха бразилецът Уил Сант, Джазтет-Троян, сърбинът Матея Йездич и неговия бенд, Mike Sax & Key и кубинската група Septeto Nabori.

„Идеята за този фест дойде от това, че красивата музика и изкуството винаги вървят ръка за ръка. Нашата програма ще продължи с Биг бенда на Велико Търново, Морова, Карен Соуза и великият Васил Петров“, каза Камен Хасъмски, създател на фестивала.

Част от програмата на фестивала са и разнообразни работилници, свързани с характерни за региона з

Такъв съм си аз – един театър и една жена за цял живот... Признавам, това се дължи предимно на моя консерватизъм, каза големият български актьор Николай Бинев. Той остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе почти само на негова сцена. 

„Мисля, че най-силното ми качество е умението да се съсредоточавам – и пред микрофона, и пред камерата, и на театралната сцена. Но ако ме изправите пред 50 или 100 човека на живо, моите колеги знаят, че аз просто съм умрял. Този ужасен страх, от дъха на публиката – с него не се свиква“, разказва актьорът, чиято кариера започва с музиката.

„Обичам да събирам и да се ровя в снимки на мои приятели. Моята голяма страст е музиката. Имам над триста касети с оперна и симфонична музика. Аз самият съм завършил музикално училище и понякога си мисля дали нямаше да е по-до

„Отколе имяло.../Имало едно време...“ предлага кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на едно красиво, далечно място, в което се е строило дълго време, с много практична мисъл, естетика и труд, високо в планината Родопи.  Така художникът Красимир Ризов представи изложбата си, открита тази вечер в галерия „Сердика“.

„Ансамбълът от живопис, илюстрации и видеото с документални кадри и завладяващите мелодии от родопската каба гайда ще докосне най-чувствителните струни в душата ви. Този кратък разказ прави опит да открехне за кратко воалът на забравата, която следва след разрухата“, допълни той.

„Използвах чертежите от една стара родопска архитектура на Борис Стоянов. Едно от „спусъците“, което ме накара да влезна в това приключение е една рисунка, която видях за първи път в интернет“, каза художникът.

„Още не съм достигнал до целта на първоначалн

Звездата от сериала „Игра на тронове“, Кит Харингтън, смята, че е много положителен фактът, че има театрални постановки само за чернокожи зрители, съобщи в. „Гардиън“.

Номинираният за „Златен глобус“ и „Еми“ актьор участва в драмата „Игра на роби“ (Slave Play) на Джеръми О‘Харис, посветена на робството. Американският драматург обяви по-рано тази година две вечери, в които само чернокожи ще бъдат допуснати до спектакъла в театър „Ноел Кауърд“ в лондонския Уест Енд. Самата пиеса се играе до 21 септември. 

„Смятам, че подобен тип инициатива е нещо изключително положително“, каза Харингтън пред Би Би Си след първата подобна вечер. „Никога досега в живота си не бях изпитвал подобна енергия между актьорите и публиката“.

„Игра на роби“ разказва за историческото расово насилие в сексуалната динамика на три американски двойки. Пиесата е поставена за първи път през

Тя не смята, че трябва да има роля в живота си. Ролите са за сцената, за пред камерите, отбелязва Вачкова.

По думите „да бъдеш нормален човек“ е едно от най-добрите послания, които е получила от своя баща – актьорът Григор Вачков (1932-1980). „Аз съм видяла той какъв беше и как се държеше с публиката. Не знам, че може да е друго. Просто съм повторила това, което е бил той - с всички да си поговори, на всеки да обърне внимание“, разказа Вачкова. 

Според нея артистите често влизат в образ и понякога се държат по-хладно, за да парират интимничене от страна на почитателите. 

„Аз съм виждала как се държат хората и с мои колеги и мога да забележа такава разлика. Към едни колеги те едва се доближават, не ги пипат, има благоговеене към таланта им. А при мен идват, гушкат ме, прегръщат ме, тупват ме по рамото. Говорят ми на „ти“, за което някой би казал: „О, не ме уважават достатъчно“, но не. Аз се радвам, че е така. Нека ме гушкат, както гушкат децата си, както гушкат близките си, нека ме целуват. Това ми е много приятно“, посочи Вачкова. 

Когато един почитател ти говори на „ти“, значи, че те е приел като сродна душа, като брат, сестра, добави тя.

В България има много добри актьори и световни режисьори имат избор между големи таланти в кастингите за пиеси на международно ниво. Това е заявил актьорът и режисьор Джон Малкович, цитиран от Народния театър по повод предстоящия си ангажимент като гостуващ режисьор в най-голямата ни трупа.

През ноември е премиерата на антивоенната пиеса „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, която Малкович поставя у нас. Идния месец той започва активна работа с избраните актьори. 

Това е второто му гостуване в Народния театър след „В самотата на памуковите полета“ през 2023 г.

„В Народния театър „Иван Вазов“ имах възможността да избирам между поне четирима подходящи актьори за всяка една роля. Бях подготвен, че ще срещна толкова високо ниво поради ли

Заглавието на най-новата самостоятелна изложба живопис на Здравка Василева Deja Vu, която бе открита в бургаската галерия "Неси", всъщност е заимствано от името на предишна нейна картина от друга изложба. Това обясни тя в интервю по време на откриването.

Заместник-ректорът по художественотворческа дейност и кариерно развитие на Национална художествена академия проф. д-р Здравка Василева обясни, че подобно на значението Deja Vu и изложбата се опитва да покаже образ, който вече е бил видян и ни напомня на преживяване, на гледка от миналото, на спомен, но в същото време дава и ново усещане.

"Така усещам и тази изложба. Неща, които от години работя много целенасочено и упорито надграждам, но които в същото време тук колеги, почитатели и приятели виждат по по нов начин. Това е Здравка, но има и нещо ново в тази Здравка и в тази изложба", казва авторката.

М

Пет изложби ще поставят началото на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Те ще бъдат открити тази вечер в Художествената галерия в крайморския град, съобщават организаторите на форума.

Греди Асса ще представи изложба „Пътувания: острови, морета“. Творбите в експозицията са създадени специално за събитието.

Проектът „Две фигури“ на скулптора Павел Койчев също може да бъде разгледан в Созопол. Произведенията ще бъдат изложени на крайбрежната улица в града.

В програмата на форума е и фотографската изложба на Асен Шопов на тема „Нашият Созопол“.
И Националната художествена академия представя изложба на свои възпитаници в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Публиката ще може да види дипломни работи и проекти на студенти от специалностите „

Изложбата "Отражения от миналото: Историята на Русе през фотографския обектив" ще бъде подредена утре вечер в подлез на кръговото кръстовище на бул. "Цар Освободител" в централната част на крайдунавския град. Това съобщиха организаторите от сдружение "РусчукБГ". 

Експозицията представя част от снимките на Русе в творчеството на известното българско фотоиздателство "Гр. Пасков" от периода 1920-1940 година. Изображенията се сканирани от висококачествени стъклени фотографски плаки, които са част от колекцията на сдружението.

"Идеята на тази изложба е да промени функция на подлеза от пространство, което се използва само за преминаване, като го превърне в място за отдих и културни мероприятия. Историческите фотографии и изложбата, създадени чрез проекта, могат да се превърнат в интересно туристическо място. Те могат да привлекат както местни жители, които искат да науч

Разговор с Камен Стоянов ще се проведе в рамките на изложбата „Машини, текстове, гласове“.

Събитието ще се проведе на 20 юли в Института за съвременно изкуство - София (ИСИ-София), съобщават организаторите.

„Художникът Камен Стоянов ще говори за проекта си и за анархистичните разходки на Илия Троянов, писател и създател на документалния филм „Оазиси на свободата”, в който авторът посещава различни самоуправляващи се общности като малко испанско селце, където времето тече по различен начин, хората се противопоставят на капитализма от десетилетия, остров, където хората организират живота си по различен начин“, разказват организаторите.

Те отбелязват, че изложбата „Машини, текстове, гласове“ събира творбите на Хуан Пабло Масиас и Камен Стоянов, които се интересуват от анархистката философия и наследство й в наши дни. По думите на екипа изложбата включва нова творба

Вачкова отбеляза, че един артист може да бъде уважаван, да респектира зрителите с уменията си, може да бъде популярен, но най-трудно е да накара публиката да го обича. 

„Защото ние обичаме близките си. Това означава, че тези зрители, които са ме обикнали, са ме почувствали близка или говоря неща, които и те мислят, или действам така, както те биха действали. По някакъв начин ме чувстват като тяхно семейство, техен приятел. Това е много трудно, но и много приятно, когато го усетиш, че се е случило“, каза тя. 

Мен съвсем не всички ме харесват, посочи Вачкова. „За някои съм може би много простодушна, простонародна. Но това съм аз. Аз съм дъщеря на моя баща. Той беше истински народен артист. „Народен“ в смисъл на „обичан от народа“. И аз не, че съм се стремяла към това, но просто не мога да бъда друга, няма как да бъда друга“, обясни тя.

Сред любимите роли на Марта Вачкова от сцената или екрана е тази на царкиня Кита от пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена“. 

„Това е една много смешна пиеса. Изобщо, Кольо Русев е един прекрасен писател и беше прекрасен човек. Обичах тази моя роля. Играла съм я в три театъра, първо - в Сатиричния театър, после – в Русенския театър, после – в Благоевградския театър, с различни екипи, с различни колеги. Толкова си я обичам тази роля. И понеже играех царкинята, а в пиесата има и една майка, си мисля, че с голяма радост бих изиграла вече майката на царкинята“, отбеляза актрисата.

Много обичам и образа на Сийка, когато още в предаването „Ку-ку“ започнахме да играем два много характерни образа с Точно (Токмакчиев – б.а.) – Кирето и Сийка, посочи тя. Разказа, че все още се случва често хората да я срещнат и да се обръщат към нея с думите: „Ей, Сийке, къде е Кирето“.

Актрисата отбеляза, че вече втора година не приема работни ангажименти. „Реших, че трябва да отдам време на здравето си. Исках да пусна бялата си коса, да спра с тези бои и изобщо да се погрижа за себе си. Мисля, че много години доста интензивно работех и си мисля, че имам право на тази заслужена почивка. Разбира се, ако нещо страшно интересно се появи, ще се включа сигурно“, обясни тя.

Мартина Вачкова е родена на 29 юли 1959 г. в семейството на актьора Григор Вачков и Силвия Вачкова. Григор Вачков е на снимки във филма „Дом на две улици“, когато се ражда дъщеря му. Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже.

ПЪТЯТ ДО ТЕАТРАЛНАТА АКАДЕМИЯ 

Като всички деца и Мартина Вачкова обичала да си играе с куклите като дете и да прави кюфтета от кал и трева. „Майка се кара на мен, а аз – на куклите“, разказва актрисата в интервю. Това тя смята за първите си опити в актьорството. По-късно, когато учителките я карали да рецитира стихотворения и да чете на глас, осъзнала, че има ужас от публика, когато хората я гледат очакващо, защото е дъщерята на легендарния актьор Григор Вачков. Тогава Марта решава, че няма бъдеще в театъра и си намерила нова любов – балета. Баща й дори й купил палци, но и от това се отказала. След това рисувала, тренирала баскетбол и ходила на уроци по оперно пеене, но в крайна сметка преустановявала заниманията си.

Когато влязла в пубертета, срамежливото момиченце изчезнало и на негово място се появила самоуверена девойка, която ставала навсякъде душата на компанията. Разказвала смешни истории и вицове, а околните все повтаряли, че задължително трябва да кандидатства във ВИТИЗ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“). Така и направила. Подготвила се самичка, явила се на изпитите и я скъсали. Това не я отказало от академията. Докато чака да дойде време за изпитите във ВИТИЗ, се записала на курсове по фотография. През 1978 г. при второто й кандидатстване във ВИТИЗ я приемат. Тя завършва актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова през 1982 г. След дипломирането си работи три години в Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик. През 1985 г. тя играе в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а от 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“, в Театрална работилница „Сфумато“ и др.

„КУ-КУ“ И „КАНАЛЕТО“

В края на 80-те години на 20-и век, след като става част от студентското предаване „Ку-ку“ по Българската национална телевизия (БНТ) тя придобива популярност, но намалява ангажиментите си пред публиката в театъра. В „Ку-ку“ (1990 – 1995), а след това и в „Каналето“ (1995 – 2004) по БНТ тя си партнира с Август Попов, Владислав Карамфилов-Въргала, Стефан Рядков, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Евтим Милошев, Тончо Токмакчиев, Виктор Калев и др. Участва и в предаването „Коктейлите на Влади“ по Ефир 2 на БНТ. От 2007 г. до 2018 г. Марта Вачкова периодично участва в сатиричното телевизионно предаване, излъчвано по БНТ 1 „Шоуто на Канала“. В предаването участват още актьорите Тончо Токмакчиев, Ани Михайлова, Стефан Щерев-Чечо, Иван Григоров, Камен Воденичаров и Георги Мамалев.

В Българската национална телевизия Мартина Вачкова е водила сутрешното телевизионно предаване по Канал 1 – „Защо не! с Марта Вачкова“, по-късно преименувано на „Жените“. От 2011 г. до 2014 г. е водеща на предаването по БНТ „Апартаментът“. През 2014 г. тя е водеща на предаването „Шоуто на Марта“ по БНТ.

ПЪРВАТА РОЛЯ В КИНОТО Е В „ГИБЕЛТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕИ“

С киното започва далеч по-рано. Първата й роля е на дъщерята Мини в „Гибелта на Александър Велики“ през 1968 г. Последният филм, в който тя си партнира с баща си, е „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров. Мартина Вачкова е в ролята на Лимбийка. Ролята на Апостол войвода е последната на големия актьор Григор Вачков. Той умира от инсулт през 1980 г., по време на снимките на филма. 

За баща си Мартина Вачкова споделя: „Страшно съм горда с него. Обожавам го. Бяхме много близки, още сме, говоря си наум с него и май няма да се разделим никога… Той беше за мен пример за честен, за почтен човек, за морален човек, за добър човек.Искам да бъда обичана, както той беше обичан. Искам да ми вярват, както на него му вярваха. Надявам се, когато мен няма да ме има, към дъщеря ми да се изсипва същата обич, каквато хората изсипваха към мен. През живота си съм била буквално заливана от обичта на хората, които го обичаха, като ме видят, ми се радват просто защото съм негова дъщеря“.

Сред филмите, в които Мартина Вачкова е участвала са „Синята лампа“ (1974), „Мера според мера“ (1981), „Забравете този случай“ (1985), „Петък вечер“ (1987), „Съседката“ (1988), „Заплахата“ (1989), „Аз, графинята“ (1989), „Бащата на яйцето“ (1991), „Искам Америка“ (1991), „Коледни апаши“ (1994), „Испанска муха“ (1998), „Турски гамбит“ (2005), „Маймуни през зимата“ (2006), „Бартер“ (2015), телевизионните сериали „Откраднат живот“ (2016 – 2021), „Полицаите от края на града“ (2018) и др.

ИМА НАРИСУВАНИ ГРАФИКИ, КАРТИНИ С МАСЛО И АКВАРЕЛ

Рисуването е увлечение на Мартина Вачкова, тя има нарисувани графики, картини с масло и акварел. На 14 февруари 2001 г. тя открива обща изложба с художника Иван Яхнаджиев – „Страст в цветове“.

През 2010 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува материал за нарастващото влияние на жените в българския обществен живот. Заедно с кмета на София тогава Йорданка Фандъкова и генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, вестникът цитира и името на Мартина Вачкова, която по това време е водеща на телевизионното предаване „Жените“, сред най-успешните и влиятелни дами в България.

ПРИЗНАНИЕ

На 9 септември 1994 г. Мартина Вачкова получава почетна грамота от Федерацията на обединените ромски общности (барони) за големия й принос в популяризирането на ромския етнос и издигането на престижа на ромите, както и за най-точна импровизация на ромските нрави и обичаи. Мартина Вачкова е носителка и на наградата на Община Каварна „Почетен ром“. Наградата традиционно се връчва за Международния ден на ромите – 8 април, на актьори, музиканти, дейци на спорта, които активно подкрепят интеграцията на малцинството.

През 2013 г. Мартина Вачкова получава наградата „Жена на годината“ на списание „Грация“. През октомври 2016 г. получава наградата за най-добра актриса за ролята си във филма „За какво служи хлябът“ на международния кинофестивал European Film Festival (Mainstream & Underground) в Москва, Русия. През 2016 г. тя е носителка и на награда „Лайфстайл“ за най-харесван артист в български сериал за „Откраднат живот“ (2016).

„МЕРА СПОРЕД МЕРА“

През септември 2021 г. международният филмов фестивал „София филм фест“ показва дигитално възстановени трите серии на „Мера според мера“. Филмът на режисьора Георги Дюлгеров излиза през 1981 г. по сценарий на Руси Чанев и Дюлгеров, по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. В „Мера според мера“ се снимат около 110 актьори, 800 епизодици, 19 000 статисти. Общата дължина на филмовата лента на всичките серии е около 11 000 метра. Оператор е Радослав Спасов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Божидар Петков. В ролите са Руси Чанев, Цветана Манева, Григор Вачков, Стефан Мавродиев, Димитър Буйнозов, Маргарита Карамитева, Вълчо Камарашев, Катя Иванова, Румена Трифонова, Мартина Вачкова, Богдан Глишев, Димитър Луканов, Венцислав Кисьов, Милена Андонова, Ивайло Христов, Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Марио Кръстев, Светослав Овчаров, Иглика Трифонова, Мартина Вачкова и др.

„ПРАТЕНИК НА МЪЖКИ ВРЕМЕНА“

На 24 септември 2022 г. в рамките на кинофестивала „Златна роза“ във Варна Мартина Вачкова представя второто издание на книгата „Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков“. Нейни автори са Силвия Вачкова, Мартина Вачкова и Юрий Дачев. Второто издание е на издателство „Фабер“. На представянето Мартина Вачкова споделя: „Баща ми – Григор Вачков, носеше мъжкото у себе си, дух, който сега го няма, в днешно време липсват мъжкари“.

/АЯ/МВ/отдел „Справочна“

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Барабанистът Майк Терана изненада публиката в Разград като запя песни на Синатра
Барабанистът Майк Терана запя песни на Франк Синатра под съпровода на Разградската филхармония. Fly Me to the Moon и Gonna Fly Now в изпълнение на световноизвестния барабанист и Р ...
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба "Сила и завихряне"
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба под наименованието "Сила и завихряне" в Перник. Откриването се състоя тази вечер в Художествена галерия "Любен Гайдаров". ...
Ларс фон Триер започва работа по нов филм
Две години след като обяви, че страда от болестта на Паркинсон, датският режисьор Ларс фон Триер ще режисира нов филм, съобщи АФП. Проектът After е получил 1,3 милиона крони (близ ...
Концерт-спектакълът Live on Broadway на Рафи Бохосян и Русенската опера ще бъде представен в Ямбол
Концерт-спектакълът Live on Broadway на Рафи Бохосян и Държавна опера-Русе ще бъде представен в Ямбол на 26 септември, в Зрителната зала на Общината. Ще звучат едни от най-емблема ...
Изложба „Призванието да бъдеш кмет“ ще бъде открита по повод 90 години от назначаването на инж. Иван Иванов за кмет на столицата
Фотодокументална изложба „Призванието да бъдеш кмет“ ще бъде представена по повод 90 години от назначаването на инж. Иван Иванов за кмет на София. Откриването е на 16 ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
С изпълнение на Меса в си минор от Й. С. Бах във Варна се откри 42-рият Международен хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“
С изпълнение на Меса в си минор от Й. С. Бах във Варна се откри 42-рият Международен хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“. Събитието е съвместна проява с Международни ...
Барабанистът Майк Терана изненада публиката в Разград като запя песни на Синатра
Барабанистът Майк Терана запя песни на Франк Синатра под съпровода на Разградската филхармония. Fly Me to the Moon и Gonna Fly Now в изпълнение на световноизвестния барабанист и Р ...
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба "Сила и завихряне"
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба под наименованието "Сила и завихряне" в Перник. Откриването се състоя тази вечер в Художествена галерия "Любен Гайдаров". ...
Не се е родил друг рисувач като Георги Трифонов, каза Вежди Рашидов при откриване на изложбата „Пътят“
Изложба с творби на Георги Трифонов бе открита тази вечер в галерия Vejdi. Идеята за експозицията „Пътят“ била на Вежди Рашидов, който се заел с подреждането и организа ...
Ларс фон Триер започва работа по нов филм
Две години след като обяви, че страда от болестта на Паркинсон, датският режисьор Ларс фон Триер ще режисира нов филм, съобщи АФП. Проектът After е получил 1,3 милиона крони (близ ...
Тикер в 00:00 ч.
С изпълнение на Меса в си минор от Й. С. Бах във Варна се откри 42-рият Междунар ...
Начало Под прожектора
4438
Под прожектора

Биография: Мартина Вачкова

В живота трябва да си такъв, какъвто си, пък който те харесва – харесва, каза актрисата Мартина Вачкова, която днес отбелязва своя 65-и рожден ден. Тя не смята, че трябва да има роля в живота си. Ролите са за сцената, за пред камерите, отбелязва Вачкова.По думите „да бъдеш нормален човек“ е едно от най-добрите послания, които е получила от своя баща – актьорът Григор Вачков (1932-1980). „Аз съм видяла той какъв беше и как се държеше с публиката.

| 29 Юли 2024, 11:34 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Биография: Мартина Вачкова
Биография: Мартина Вачкова
Снимка © Милена Стойкова

В живота трябва да си такъв, какъвто си, пък който те харесва – харесва, каза актрисата Мартина Вачкова, която днес отбелязва своя 65-и рожден ден. 

Тя не смята, че трябва да има роля в живота си. Ролите са за сцената, за пред камерите, отбелязва Вачкова.

„Морски фар“ гостува тази вечер на „Световен театър в София“. Домакин на събитието е Сатиричният театър „Алеко Константинов“, съобщават организаторите.  

Танцьорът и хореограф Едуардо Гереро е режисьор на спектакъл и един от участниците в него, заедно с Диего Фернандес (китара) и певците Анабел Ривера и Мануел Сото.

В екипа са също Хавиер Ибанес (музика, режисура, сценарий), Хуан Мануел Серат, Орасио Гарсия, Феликс Луна, Ариел Рамирес (музика и текст на песни),  Клара Кастро (артистичен директор и продуцент), Антонио Пара (гардероб) и Бегоня Сервера (обувки).

През 2017 г. Едуардо Гереро гостува за пръв път в България на фестивала „Варненско лято“.

„Морски фар“ е флам

Артисти от три континента и български майстори на занаятите си дават среща във второто издание на Jazz and Art Festival в троянското село Орешак.

От 11 до 14 юли музиканти от Куба, Сърбия, България, Аржентина, Бразилия, Китай и Франция делят една сцена сред откритите площи на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в Орешак. През първите две вечери за публиката свириха и пяха бразилецът Уил Сант, Джазтет-Троян, сърбинът Матея Йездич и неговия бенд, Mike Sax & Key и кубинската група Septeto Nabori.

„Идеята за този фест дойде от това, че красивата музика и изкуството винаги вървят ръка за ръка. Нашата програма ще продължи с Биг бенда на Велико Търново, Морова, Карен Соуза и великият Васил Петров“, каза Камен Хасъмски, създател на фестивала.

Част от програмата на фестивала са и разнообразни работилници, свързани с характерни за региона з

Такъв съм си аз – един театър и една жена за цял живот... Признавам, това се дължи предимно на моя консерватизъм, каза големият български актьор Николай Бинев. Той остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе почти само на негова сцена. 

„Мисля, че най-силното ми качество е умението да се съсредоточавам – и пред микрофона, и пред камерата, и на театралната сцена. Но ако ме изправите пред 50 или 100 човека на живо, моите колеги знаят, че аз просто съм умрял. Този ужасен страх, от дъха на публиката – с него не се свиква“, разказва актьорът, чиято кариера започва с музиката.

„Обичам да събирам и да се ровя в снимки на мои приятели. Моята голяма страст е музиката. Имам над триста касети с оперна и симфонична музика. Аз самият съм завършил музикално училище и понякога си мисля дали нямаше да е по-до

„Отколе имяло.../Имало едно време...“ предлага кратко пътуване извън настоящия момент в друго време на едно красиво, далечно място, в което се е строило дълго време, с много практична мисъл, естетика и труд, високо в планината Родопи.  Така художникът Красимир Ризов представи изложбата си, открита тази вечер в галерия „Сердика“.

„Ансамбълът от живопис, илюстрации и видеото с документални кадри и завладяващите мелодии от родопската каба гайда ще докосне най-чувствителните струни в душата ви. Този кратък разказ прави опит да открехне за кратко воалът на забравата, която следва след разрухата“, допълни той.

„Използвах чертежите от една стара родопска архитектура на Борис Стоянов. Едно от „спусъците“, което ме накара да влезна в това приключение е една рисунка, която видях за първи път в интернет“, каза художникът.

„Още не съм достигнал до целта на първоначалн

Звездата от сериала „Игра на тронове“, Кит Харингтън, смята, че е много положителен фактът, че има театрални постановки само за чернокожи зрители, съобщи в. „Гардиън“.

Номинираният за „Златен глобус“ и „Еми“ актьор участва в драмата „Игра на роби“ (Slave Play) на Джеръми О‘Харис, посветена на робството. Американският драматург обяви по-рано тази година две вечери, в които само чернокожи ще бъдат допуснати до спектакъла в театър „Ноел Кауърд“ в лондонския Уест Енд. Самата пиеса се играе до 21 септември. 

„Смятам, че подобен тип инициатива е нещо изключително положително“, каза Харингтън пред Би Би Си след първата подобна вечер. „Никога досега в живота си не бях изпитвал подобна енергия между актьорите и публиката“.

„Игра на роби“ разказва за историческото расово насилие в сексуалната динамика на три американски двойки. Пиесата е поставена за първи път през

По думите „да бъдеш нормален човек“ е едно от най-добрите послания, които е получила от своя баща – актьорът Григор Вачков (1932-1980). „Аз съм видяла той какъв беше и как се държеше с публиката. Не знам, че може да е друго. Просто съм повторила това, което е бил той - с всички да си поговори, на всеки да обърне внимание“, разказа Вачкова. 

Според нея артистите често влизат в образ и понякога се държат по-хладно, за да парират интимничене от страна на почитателите. 

В България има много добри актьори и световни режисьори имат избор между големи таланти в кастингите за пиеси на международно ниво. Това е заявил актьорът и режисьор Джон Малкович, цитиран от Народния театър по повод предстоящия си ангажимент като гостуващ режисьор в най-голямата ни трупа.

През ноември е премиерата на антивоенната пиеса „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу, която Малкович поставя у нас. Идния месец той започва активна работа с избраните актьори. 

Това е второто му гостуване в Народния театър след „В самотата на памуковите полета“ през 2023 г.

„В Народния театър „Иван Вазов“ имах възможността да избирам между поне четирима подходящи актьори за всяка една роля. Бях подготвен, че ще срещна толкова високо ниво поради ли

Заглавието на най-новата самостоятелна изложба живопис на Здравка Василева Deja Vu, която бе открита в бургаската галерия "Неси", всъщност е заимствано от името на предишна нейна картина от друга изложба. Това обясни тя в интервю по време на откриването.

Заместник-ректорът по художественотворческа дейност и кариерно развитие на Национална художествена академия проф. д-р Здравка Василева обясни, че подобно на значението Deja Vu и изложбата се опитва да покаже образ, който вече е бил видян и ни напомня на преживяване, на гледка от миналото, на спомен, но в същото време дава и ново усещане.

"Така усещам и тази изложба. Неща, които от години работя много целенасочено и упорито надграждам, но които в същото време тук колеги, почитатели и приятели виждат по по нов начин. Това е Здравка, но има и нещо ново в тази Здравка и в тази изложба", казва авторката.

М

Пет изложби ще поставят началото на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“ в Созопол. Те ще бъдат открити тази вечер в Художествената галерия в крайморския град, съобщават организаторите на форума.

Греди Асса ще представи изложба „Пътувания: острови, морета“. Творбите в експозицията са създадени специално за събитието.

Проектът „Две фигури“ на скулптора Павел Койчев също може да бъде разгледан в Созопол. Произведенията ще бъдат изложени на крайбрежната улица в града.

В програмата на форума е и фотографската изложба на Асен Шопов на тема „Нашият Созопол“.
И Националната художествена академия представя изложба на свои възпитаници в рамките на 40-ото издание на Празниците на изкуствата „Аполония“. Публиката ще може да види дипломни работи и проекти на студенти от специалностите „

Изложбата "Отражения от миналото: Историята на Русе през фотографския обектив" ще бъде подредена утре вечер в подлез на кръговото кръстовище на бул. "Цар Освободител" в централната част на крайдунавския град. Това съобщиха организаторите от сдружение "РусчукБГ". 

Експозицията представя част от снимките на Русе в творчеството на известното българско фотоиздателство "Гр. Пасков" от периода 1920-1940 година. Изображенията се сканирани от висококачествени стъклени фотографски плаки, които са част от колекцията на сдружението.

"Идеята на тази изложба е да промени функция на подлеза от пространство, което се използва само за преминаване, като го превърне в място за отдих и културни мероприятия. Историческите фотографии и изложбата, създадени чрез проекта, могат да се превърнат в интересно туристическо място. Те могат да привлекат както местни жители, които искат да науч

Разговор с Камен Стоянов ще се проведе в рамките на изложбата „Машини, текстове, гласове“.

Събитието ще се проведе на 20 юли в Института за съвременно изкуство - София (ИСИ-София), съобщават организаторите.

„Художникът Камен Стоянов ще говори за проекта си и за анархистичните разходки на Илия Троянов, писател и създател на документалния филм „Оазиси на свободата”, в който авторът посещава различни самоуправляващи се общности като малко испанско селце, където времето тече по различен начин, хората се противопоставят на капитализма от десетилетия, остров, където хората организират живота си по различен начин“, разказват организаторите.

Те отбелязват, че изложбата „Машини, текстове, гласове“ събира творбите на Хуан Пабло Масиас и Камен Стоянов, които се интересуват от анархистката философия и наследство й в наши дни. По думите на екипа изложбата включва нова творба

„Аз съм виждала как се държат хората и с мои колеги и мога да забележа такава разлика. Към едни колеги те едва се доближават, не ги пипат, има благоговеене към таланта им. А при мен идват, гушкат ме, прегръщат ме, тупват ме по рамото. Говорят ми на „ти“, за което някой би казал: „О, не ме уважават достатъчно“, но не. Аз се радвам, че е така. Нека ме гушкат, както гушкат децата си, както гушкат близките си, нека ме целуват. Това ми е много приятно“, посочи Вачкова. 

Когато един почитател ти говори на „ти“, значи, че те е приел като сродна душа, като брат, сестра, добави тя.

Вачкова отбеляза, че един артист може да бъде уважаван, да респектира зрителите с уменията си, може да бъде популярен, но най-трудно е да накара публиката да го обича. 

„Защото ние обичаме близките си. Това означава, че тези зрители, които са ме обикнали, са ме почувствали близка или говоря неща, които и те мислят, или действам така, както те биха действали. По някакъв начин ме чувстват като тяхно семейство, техен приятел. Това е много трудно, но и много приятно, когато го усетиш, че се е случило“, каза тя. 

Мен съвсем не всички ме харесват, посочи Вачкова. „За някои съм може би много простодушна, простонародна. Но това съм аз. Аз съм дъщеря на моя баща. Той беше истински народен артист. „Народен“ в смисъл на „обичан от народа“. И аз не, че съм се стремяла към това, но просто не мога да бъда друга, няма как да бъда друга“, обясни тя.

Сред любимите роли на Марта Вачкова от сцената или екрана е тази на царкиня Кита от пиесата на Никола Русев „Как писар Тричко не се ожени за царкиня Кита, с китка накитена“. 

„Това е една много смешна пиеса. Изобщо, Кольо Русев е един прекрасен писател и беше прекрасен човек. Обичах тази моя роля. Играла съм я в три театъра, първо - в Сатиричния театър, после – в Русенския театър, после – в Благоевградския театър, с различни екипи, с различни колеги. Толкова си я обичам тази роля. И понеже играех царкинята, а в пиесата има и една майка, си мисля, че с голяма радост бих изиграла вече майката на царкинята“, отбеляза актрисата.

Много обичам и образа на Сийка, когато още в предаването „Ку-ку“ започнахме да играем два много характерни образа с Точно (Токмакчиев – б.а.) – Кирето и Сийка, посочи тя. Разказа, че все още се случва често хората да я срещнат и да се обръщат към нея с думите: „Ей, Сийке, къде е Кирето“.

Актрисата отбеляза, че вече втора година не приема работни ангажименти. „Реших, че трябва да отдам време на здравето си. Исках да пусна бялата си коса, да спра с тези бои и изобщо да се погрижа за себе си. Мисля, че много години доста интензивно работех и си мисля, че имам право на тази заслужена почивка. Разбира се, ако нещо страшно интересно се появи, ще се включа сигурно“, обясни тя.

Мартина Вачкова е родена на 29 юли 1959 г. в семейството на актьора Григор Вачков и Силвия Вачкова. Григор Вачков е на снимки във филма „Дом на две улици“, когато се ражда дъщеря му. Той е навътре в морето и след като напразно го викат по радиоуредбата на плажа, композиторът Светозар Донев доплува до него, за да му каже.

ПЪТЯТ ДО ТЕАТРАЛНАТА АКАДЕМИЯ 

Като всички деца и Мартина Вачкова обичала да си играе с куклите като дете и да прави кюфтета от кал и трева. „Майка се кара на мен, а аз – на куклите“, разказва актрисата в интервю. Това тя смята за първите си опити в актьорството. По-късно, когато учителките я карали да рецитира стихотворения и да чете на глас, осъзнала, че има ужас от публика, когато хората я гледат очакващо, защото е дъщерята на легендарния актьор Григор Вачков. Тогава Марта решава, че няма бъдеще в театъра и си намерила нова любов – балета. Баща й дори й купил палци, но и от това се отказала. След това рисувала, тренирала баскетбол и ходила на уроци по оперно пеене, но в крайна сметка преустановявала заниманията си.

Когато влязла в пубертета, срамежливото момиченце изчезнало и на негово място се появила самоуверена девойка, която ставала навсякъде душата на компанията. Разказвала смешни истории и вицове, а околните все повтаряли, че задължително трябва да кандидатства във ВИТИЗ (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“). Така и направила. Подготвила се самичка, явила се на изпитите и я скъсали. Това не я отказало от академията. Докато чака да дойде време за изпитите във ВИТИЗ, се записала на курсове по фотография. През 1978 г. при второто й кандидатстване във ВИТИЗ я приемат. Тя завършва актьорско майсторство при проф. Николай Люцканов и Маргарита Младенова през 1982 г. След дипломирането си работи три години в Драматично-кукления театър „Константин Величков“ в Пазарджик. През 1985 г. тя играе в Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“, а от 1992 г. играе в Народния театър „Иван Вазов“, в Театрална работилница „Сфумато“ и др.

„КУ-КУ“ И „КАНАЛЕТО“

В края на 80-те години на 20-и век, след като става част от студентското предаване „Ку-ку“ по Българската национална телевизия (БНТ) тя придобива популярност, но намалява ангажиментите си пред публиката в театъра. В „Ку-ку“ (1990 – 1995), а след това и в „Каналето“ (1995 – 2004) по БНТ тя си партнира с Август Попов, Владислав Карамфилов-Въргала, Стефан Рядков, Васил Василев-Зуека, Слави Трифонов, Камен Воденичаров, Евтим Милошев, Тончо Токмакчиев, Виктор Калев и др. Участва и в предаването „Коктейлите на Влади“ по Ефир 2 на БНТ. От 2007 г. до 2018 г. Марта Вачкова периодично участва в сатиричното телевизионно предаване, излъчвано по БНТ 1 „Шоуто на Канала“. В предаването участват още актьорите Тончо Токмакчиев, Ани Михайлова, Стефан Щерев-Чечо, Иван Григоров, Камен Воденичаров и Георги Мамалев.

В Българската национална телевизия Мартина Вачкова е водила сутрешното телевизионно предаване по Канал 1 – „Защо не! с Марта Вачкова“, по-късно преименувано на „Жените“. От 2011 г. до 2014 г. е водеща на предаването по БНТ „Апартаментът“. През 2014 г. тя е водеща на предаването „Шоуто на Марта“ по БНТ.

ПЪРВАТА РОЛЯ В КИНОТО Е В „ГИБЕЛТА НА АЛЕКСАНДЪР ВЕИ“

С киното започва далеч по-рано. Първата й роля е на дъщерята Мини в „Гибелта на Александър Велики“ през 1968 г. Последният филм, в който тя си партнира с баща си, е „Мера според мера“ на режисьора Георги Дюлгеров. Мартина Вачкова е в ролята на Лимбийка. Ролята на Апостол войвода е последната на големия актьор Григор Вачков. Той умира от инсулт през 1980 г., по време на снимките на филма. 

За баща си Мартина Вачкова споделя: „Страшно съм горда с него. Обожавам го. Бяхме много близки, още сме, говоря си наум с него и май няма да се разделим никога… Той беше за мен пример за честен, за почтен човек, за морален човек, за добър човек.Искам да бъда обичана, както той беше обичан. Искам да ми вярват, както на него му вярваха. Надявам се, когато мен няма да ме има, към дъщеря ми да се изсипва същата обич, каквато хората изсипваха към мен. През живота си съм била буквално заливана от обичта на хората, които го обичаха, като ме видят, ми се радват просто защото съм негова дъщеря“.

Сред филмите, в които Мартина Вачкова е участвала са „Синята лампа“ (1974), „Мера според мера“ (1981), „Забравете този случай“ (1985), „Петък вечер“ (1987), „Съседката“ (1988), „Заплахата“ (1989), „Аз, графинята“ (1989), „Бащата на яйцето“ (1991), „Искам Америка“ (1991), „Коледни апаши“ (1994), „Испанска муха“ (1998), „Турски гамбит“ (2005), „Маймуни през зимата“ (2006), „Бартер“ (2015), телевизионните сериали „Откраднат живот“ (2016 – 2021), „Полицаите от края на града“ (2018) и др.

ИМА НАРИСУВАНИ ГРАФИКИ, КАРТИНИ С МАСЛО И АКВАРЕЛ

Рисуването е увлечение на Мартина Вачкова, тя има нарисувани графики, картини с масло и акварел. На 14 февруари 2001 г. тя открива обща изложба с художника Иван Яхнаджиев – „Страст в цветове“.

През 2010 г. вестник „Ню Йорк таймс“ публикува материал за нарастващото влияние на жените в българския обществен живот. Заедно с кмета на София тогава Йорданка Фандъкова и генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, вестникът цитира и името на Мартина Вачкова, която по това време е водеща на телевизионното предаване „Жените“, сред най-успешните и влиятелни дами в България.

ПРИЗНАНИЕ

На 9 септември 1994 г. Мартина Вачкова получава почетна грамота от Федерацията на обединените ромски общности (барони) за големия й принос в популяризирането на ромския етнос и издигането на престижа на ромите, както и за най-точна импровизация на ромските нрави и обичаи. Мартина Вачкова е носителка и на наградата на Община Каварна „Почетен ром“. Наградата традиционно се връчва за Международния ден на ромите – 8 април, на актьори, музиканти, дейци на спорта, които активно подкрепят интеграцията на малцинството.

През 2013 г. Мартина Вачкова получава наградата „Жена на годината“ на списание „Грация“. През октомври 2016 г. получава наградата за най-добра актриса за ролята си във филма „За какво служи хлябът“ на международния кинофестивал European Film Festival (Mainstream & Underground) в Москва, Русия. През 2016 г. тя е носителка и на награда „Лайфстайл“ за най-харесван артист в български сериал за „Откраднат живот“ (2016).

„МЕРА СПОРЕД МЕРА“

През септември 2021 г. международният филмов фестивал „София филм фест“ показва дигитално възстановени трите серии на „Мера според мера“. Филмът на режисьора Георги Дюлгеров излиза през 1981 г. по сценарий на Руси Чанев и Дюлгеров, по романа на Свобода Бъчварова „Литургия за Илинден“. В „Мера според мера“ се снимат около 110 актьори, 800 епизодици, 19 000 статисти. Общата дължина на филмовата лента на всичките серии е около 11 000 метра. Оператор е Радослав Спасов, художник е Георги Тодоров-Жози, музиката е на Божидар Петков. В ролите са Руси Чанев, Цветана Манева, Григор Вачков, Стефан Мавродиев, Димитър Буйнозов, Маргарита Карамитева, Вълчо Камарашев, Катя Иванова, Румена Трифонова, Мартина Вачкова, Богдан Глишев, Димитър Луканов, Венцислав Кисьов, Милена Андонова, Ивайло Христов, Иван Черкелов, Людмил Тодоров, Марио Кръстев, Светослав Овчаров, Иглика Трифонова, Мартина Вачкова и др.

„ПРАТЕНИК НА МЪЖКИ ВРЕМЕНА“

На 24 септември 2022 г. в рамките на кинофестивала „Златна роза“ във Варна Мартина Вачкова представя второто издание на книгата „Пратеник на мъжки времена. Спомени за Григор Вачков“. Нейни автори са Силвия Вачкова, Мартина Вачкова и Юрий Дачев. Второто издание е на издателство „Фабер“. На представянето Мартина Вачкова споделя: „Баща ми – Григор Вачков, носеше мъжкото у себе си, дух, който сега го няма, в днешно време липсват мъжкари“.

/АЯ/МВ/отдел „Справочна“

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Барабанистът Майк Терана изненада публиката в Разград като запя песни на Синатра
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба "Сила и завихряне"
Ларс фон Триер започва работа по нов филм
Концерт-спектакълът Live on Broadway на Рафи Бохосян и Русенската опера ще бъде представен в Ямбол
Изложба „Призванието да бъдеш кмет“ ще бъде открита по повод 90 години от назначаването на инж. Иван Иванов за кмет на столицата
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Тонът на времето
С изпълнение на Меса в си минор от Й. С. Бах във Варна се откри 42-рият Международен хоров конкурс „Проф. Георги Димитров“
Под прожектора
Барабанистът Майк Терана изненада публиката в Разград като запя песни на Синатра
Под прожектора
Световноизвестният художник Албино Пити подреди изложба "Сила и завихряне"
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.