NRD Начало
Петък, 20 Септември 2024
Начало Авансцена Биография: Алексис Вайсенберг
5831
Авансцена

Биография: Алексис Вайсенберг

Аз съм българин и принадлежа само и единствено на тази земя. Ако усетя, че си отивам, то последното ми желание ще е да се върна пак тук. Това Алексис Вайсенберг казва на пресконференция в през 2001 година, ден преди премиерата на документалния филм за него „Обичам музиката“. Лентата е снимана през 2000 г

| 26 Юли 2024, 10:20 ч.
Биография: Алексис Вайсенберг
Биография: Алексис Вайсенберг
Снимка © Бистра Бошнакова

Аз съм българин и принадлежа само и единствено на тази земя. Ако усетя, че си отивам, то последното ми желание ще е да се върна пак тук. Това Алексис Вайсенберг казва на пресконференция в през 2001 година, ден преди премиерата на документалния филм за него „Обичам музиката“.

Фестивалът „Включи квартала – Театър в парка“ отново ще оживи пловдивски паркове и ще зарадва любителите на театралното изкуство през летните месеци с 10 безплатни представления, съобщиха от културният отдел на община Пловдив.

За шеста поредна година, парковите пространства на районите се превръщат в театрална сцена на открито, където пловдивчани могат да се забавляват със спектаклите "Всичко за мъжете", "Докато смъртта ни раздели" и "Трудни за обичане", а за най-малките ще има три детски мюзикъла от Детска вокална група „Бон-Бон“. Идеята на фестивала е подчинена на популяризиране на театралното изкуство. Организират се театрални вечери, отворени за всички хора, без значение от възраст, пол, етнос, образование или интереси.

Местата са: район Тракия - парк "2019", район Западен - парка до "Братска могила", район Централен -Акведукт на хълм Бунарджика, район Южен - парк

Столичната галерия Little Bird Place представя изложбата Not Very Ordered на Гергана Табакова. Експозицията може да бъде разгледана от 12 до 28 юни, съобщават организаторите. 

„Not Very Ordered използва за своя отправна точка познатите ни като логични структури на битието - например представите за реда, за времето, за правилата. Изложбата частично преразглежда схващането за строгата конструкция на реда и извежда като централни отношенията ред-безпорядък, фантазност-практичност, зависимост-независимост“, разказват от екипа. 

Те отбелязват, че елементите в изложбата започват едно пътуване из различни структури, които обаче в себе си често съдържат възможност за изход от реда, който налагат. 

„Изобразяването на тази възможност се превръща в цел на работата на Гергана Табакова и пренася в пространството между строгото планиране и случайността. Достъпът

Англичанката Сара Амабили от смолянското село Полковник Серафимово представя първата си самостоятелна изложба живопис в зала „Петър Стайков“, съобщи Светозар Казанджиев – председател на Клуба на дейците на културата. 

Той обясни, че в експозицията са включени 22 платна, вдъхновени от средата, в която авторката живее новия си живот. 

Пет от платната са големи, а седемнайсет – кавалетни, всичките изпълнени с майсторство и финес, характерен за англо-саксонската традиция. В тях има много малко от Родопите и Серафимово, и много от родното й място на Острова, обяснява Светозар Казанджиев.

„Сара е млада и амбициозна жена, искрено обича това което прави, и е убедена, че то е израз на вроденото й желание да струва добро, да се вслушва в гласовете на другите, да показва своето вътрешно и външно очарование и да слуша само сърцето си“, добави Казанджиев. 

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от Историческия музей в града. Последното му завръщане беше през ноември миналата година.

Деветте съда от тракийския сервиз ще заемат подобаващото си място в зала трезор в Исторически музей в Панагюрище. Тя е изградена изцяло с дарителски средства на "Асарел - Медет" АД и проф. Лъчезар Цоцорков, меценат на културата, добавят още от музея, като припомнят, че целогодишно в залата трезор в музейния комплекс постоянно е експонирано копие на Панагюрското златно съкровище.

Панагюрското съкровище е открито през 1949 г. и се състои се от 9 златни предмета с общо тегло малко над 6 кг - ритони, кани-ритони, амфора и една фиала. Счита се, че съкровището е от края на четвърти началото на трети век пр. Хр. Съдовете са с различни изображен

Посланието да ценим корените и крилете, завещани от прадедите ни, отправя с изложбата си исперихската художничка Теодора Николова.

Експозицията под наслов „С криле към корените“ ще бъде открита на 9 септември в зала 1 на Народно читалище „Съзнание – 1891“ в родния й град.

Това е 16-ата й самостоятелна изложба, а от началото на тази година - трета поред, каза авторката.

Преди един от най-светлите християнски празници – Великден, тя подари на почитателите на приложното и на изобразителното изкуство в Разград късче надежда, феерия от цветове и пролетно усещане с изложбата базар „Пролетна феерия“. През юни нейни творби бяха експонирани в Художествената галерия в Балчик под надслов "В хармония с природата". 

В настоящата й изложба ще бъдат показани живописни платна и творби от сферата на техниката асамблаж

Лентата е снимана през 2000 г. от Швейцарската телевизия, в копродукция с БНТ. Режисьор е Мандо Бернардинело, а сценарист – Освалдо Тритен. Официалното представяне у нас е в Народния театър „Иван Вазов“.

Днес се навършват 95 години от рождението на големия български пианист. Той се появява на бял свят под името Зигисмунд Паул Вайсенберг – на 26 юли 1929 г. в София. Известно време живее с родителите си в Пловдив. 

ГОРД УЧЕНИК НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

„Като единствено дете аз споделях музикалните наслади, които майка ми толкоз обичаше – особено слушането на концерти и записи. Мама имаше две сестри и един брат, те всички бяха учили музика и пиано във Виенската консерватория. Трябва да съм бил на 4, най-много, на 5 годинки, когато майка ми реши да ми дава редовно уроци по пиано… Един ден някой у дома предложи да ме заведат на прослушване при Владигеров“ – пише в мемоарите си Вайсенберг.

От 6-годишна възраст започва да учи пиано и композиция при големия български музикант Панчо Владигеров, когото почита цял живот и се гордее, че е негов възпитаник. Разликата между двамата е 30 години и, въпреки емигрирането на семейството му, Вайсенберг продължава да поддържа връзка с него. За 70-годишнината на своя учител ученикът изпраща през 1969 г. 12 стереофонични плочи със собствени изпълнения на най-известните класици, на които пише: „Аз съм българин, роден в София. Мой учител е Панчо Владигеров“.

Смесен хор „Родна песен“ при Образцово народно читалище (ОНЧ) „Напредък – 1864“ се завърна в Търговище със сребърен медал от Китайския хоров фестивал и конкурс с международно участие - China International Chorus Festival CICA. Това съобщи Красимира Коларова, диригентът на състава от Търговище, който бе единствен представител на България във форума. 

Както информирахме, седемнадесетото издание на събитието се проведе в дните от 15 до 19 юли, в Пекин.

Хор "Родна песен", със солист Валерия Пейчева, участва и в конкурсната, и във фестивалната програма. Представени бяха изпълнения на обработен български фолклор, включително музикални пиеси, написани специално за хор "Родна песен", световни музикални образци и седем пиеси на китайски език. 

В конкурсната програма участваха над 15 000 изпълнители от 200 състава от цял свят, посочи Коларова. По нейни думи ко

Музеят "Пти Пале" в Париж представя изложба на улично изкуство, съобщи АФП. Близо 60 художници от цял свят заедно с 200 творби дебютират в двореца, съхраняващ картини на художници като Дьолакроа. 

До 15 септември Шепърд Феърли (САЩ), Инвейдър (Франция), Инти (Чили), Конър Харингтън (Ирландия) и др. представят пред публиката творчеството си, което влиза в диалог с платната от 19-и век. Всеки художник избира залата, в която да покаже творбите си.

В залата с червените стени, посветена на Републиката, уличните артисти преоткриват кодовете на националното редом с картините на Йожен Дьолакроа. Тунизиецът Ел Сийд представя калиграфия, а Мариана на Шепърд Феърли плаче с кървави сълзи. "Това, което харесвам в уличното изкуство, е обединяването на хората извън индивидуализма, протекционизма, егоизма", коментира Феърли, нарисувал афиша "Надежда", част от кампанията на Барак

В Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ започнаха репетиции по два нови спектакъла. Първият е „Земята е плоска" по скечове на израелския драматург Ханох Левин, вторият е „Човекът от Шумен", съобщи директорът на шуменския театър Илия Виделинов.

Режисьорът Благой Бойчев работи по „Земята е плоска" с гост актьорите Ивайло Драгиев и Ованес Торосян, както и с Антония Велева и Антония Гюруди от трупата на шуменския театър. Сценограф на спектакъла "Земята е плоска" ще бъде Петя Боюкова, а композитор - Добромир Кисьов. Премиерата се очаква през месец септември.

Вторият спектакъл, който се подготвя в Шумен, е „Човекът от Шумен". Той е копродукция с германски международен фестивал. Режисьор е Ованес Торосян, допълни Виделинов.

Както съобщихме, Драматично-кукленият театър „Васил Друмев“ организира лятно турне, в което са включени спектаклите „Дабъ дешил ине“ на режис

Две от най-големите звезди на Холивуд - Робърт Патинсън и Дженифър Лорънс, за първи път ще си партнират на големия екран, съобщава Дедлайн.

Тридесет и осем годишният Патинсън и 33-годишната Лорънс ще се снимат заедно в трилъра "Умри, любов моя" (Die, My Love) на режисьорката Лин Рамзи.

Действието във филма се развива в забравен провинциален район и разказва за живота на майка (Лорънс), която се бори да запази здравия си разум, докато страда от психоза.

Засега не се съобщава каква роля ще играе Робърт Патинсън в трилъра, нито кога ще започнат снимките на продукцията.

Освен режисьор на филма, Лин Рамзи е и съавтор на сценария заедно с Енда Уолш. 

Дженифър Лорънс е сред продуцентите заедно с Мартин Скорсезе. 

Лорънс и Патинсън са две от най-големите съвременни звезди на Холивуд. Филмите с тяхно участие са спечелили близо 10 милиар

Красен Кралев - политикът, бивш спортен министър и народен представител, представя пред публика шестата си самостоятелна изложба. Тя е озаглавена „Неустоимо 6“ и се състои от 30 живописни платна. Експозицията ще бъде подредена в галерия „Нюанс“ от 25 юни до 14 юли, съобщават домакините на събитието.

Организаторите разказват, че творбите на Кралев от тази изложба ще бъдат изложени за пръв път в пространството на галерията. „Те носят запазения вече почерк на художника. Ярките багри, играта на светлината и многообразието от фигурални елементи и детайли в произведенията на Кралев докосват публиката и създават невероятно настроение, като ярко отразяват неговите емоции, темперамент и творчески търсения“, отбелязват от екипа. Платната  са представени тематично в сериите „JP Universe“, „Memento Mori - Memento Vitae“, „Irresistible“, “Vibrations“, „Gravity“, „Mystic“ и „

10-ГОДИШЕН ИЗНАСЯ ПЪРВИЯ СИ КОНЦЕРТ

Първият си концерт изнася в София през 1939 г. „Трудно е да се определят точно нещата – човек разполага с информация от разговори, други хора често са ми разказвали за този концерт и вече не зная наистина дали са моите спомени, или повтарям неща, които съм чул. Със сигурност, обаче си спомням колко бях щастлив, че давам концерт, лудо се радвах, че откривам сцената. В София идваха доста чужди изпълнители, от които бях получил представа какво е музиката. Вълнувах се от мисълта, че те вече са били на сцената, на която стъпвах за първи път. Концертът беше хубав – това си го спомням, публиката беше прекрасна. Бях на 10 години, беше в залата на консерваторията, струва ми се. Не знам дали все още е на същото място. Свирих рондо от Бетовен, след Шуман, две ноктюрна от Шопен, после хумореска от маестро Панчо Владигеров и накрая етюд, композиран от мен, със който много се гордеех. Бях го написал в ми бемол мажор, но един ден преди да отида у Владигеров, го промених в сол мажор, транспонирах го с увереността, че така е по-добре, а той ме насърчи. Нещо изключително е да усещаш любовта на публиката, на хората, отдадени на слушането, които са решили да извървят до край пътя с нас“, разказва Алексис Вайсенберг.

НА 12 НАПУСКА БЪЛГАРИЯ

През 1941 г. успява да избяга с майка си от концентрационен лагер в България. „Поехме двамата с майка ми, само с пътна чанта, сандък и едно въображаемо пиано, което зървах всеки път, щом затворех очи. Носех и един стар акордеон, подарък от моя богата леля. Скътал бях и оригинала на моя „Етюд“. Когато бъдат разкрити, фалшивите документи за самоличност никога не водят до добро. А, ако са подправени дипломатически паспорти с фалшиви визи за Истанбул, ситуацията става неописуема. Майка ми бе разпитвана в продължение на два безкрайни часа, след което бяхме настанени в импровизиран концентрационен лагер. Тръпнехме в очакване на последното си пътуване – към Полша, към лагерите на смъртта… Случи се така, че германския офицер, отговарящ за нашия бункер, страшно обичаше музиката – сякаш грешка на природата , родила внезапно мъничко чудо. Неочаквано, старият акордеон се превърна в нещо като вълшебна пръчица. Същия този офицер един ден се втурна при нас, отведе ни на гарата, набута ни в един вагон, заедно с целия ни багаж, хвърли акордеона вътре през прозореца, каза на майка ми на немски „Фийл глюк“ и изчезна“, спомня си музикантът.

НА 14 ДЕБЮТИРА С ОРКЕСТЪРА НА РАДИО ЕРУСАЛИМ

Алексис Вайсенберг и майка му пристигат в Истанбул, където живее нейният брат. След уреждането на паспортите им заминават за Хайфа, Израел. В Тел Авив Вайсенберг продължава с уроците по музика при проф. Шрьодер, с които е започнал още като 4-годишен. На 14 години дебютира с оркестъра на радио Йерусалим. През 1943 г. свири Бетовен с Йерусалимския радиооркестър.

В Южна Африка изнася 15 концерта с четири различни солови програми и пет концерта за пиано и оркестър. След завръщането си получава ангажименти като солист на Израелската филхармония в три последователни сезона. Последният е под диригентството на Ленард Бърнстейн.

През 1946 г. Алексис Вайсенберг завършва „Джулиард скул оф мюзик“ при Олга Самароф и Русина Левин, и майсторски клас през 1947 г. при Ванда Ландовска. 

НА 18 ЗАПОЧВА СВЕТОВНАТА МУ КАРИЕРА

През 1947 г. Алексис Вайсенберг печели конкурс на Филаделфийската филхармония и първа награда на осмия международен конкурс „Левънтрит“ в Ню Йорк, на който се явява по съвет на Владимир Хоровиц. Така започва международната му изпълнителска кариера. Концертира в САЩ, Европа, Япония, Южна Америка, България. Свири с най-големите филхармонии в света под диригентството на Юджийн Орманди, Херберт фон Караян, Ленард Брънстейн, Клаудио Абадо, Жорж Претр. 

„За мен Караян беше източник на голямо вдъхновение, не в смисъла на влияние за поправяне на посоката. В моя случай срещата с Караян беше вълшебство“, споделя Вайсенберг.

През 1951 г. се установява за постоянно в Париж. Следват шест години триумф по концертните подиуми.

В разцвета на кариерата си Вайсенберг решава да прекрати концертната си дейност (1957-1966). В този период работи над себе си, формира свой стил, занимава се с философия и литература. По-късно възобновява концертната си дейност. Триумфира из световните музикални сцени по пет-шест месеца годишно. Солист е на най-големите оркестри и диригенти, има огромен брой записи на плочи и дискове.

ЗАВРЪЩАНЕ

Алексис Вайсенберг се завръща в България през 1972 г. за участие в „Софийски музикални седмици“. Голям радетел за гастрола му е неговия учител Панчо Владигеров. При първото му гостуване в родината той получава орден „Кирил и Методий“ (първа степен), а през 1974 г. получава званието „Народен артист“.

Няколко години подред Алексис Вайсенберг е чест гост на най-престижните български музикални фестивали и прояви. Той замисля създаването на конкурс на името на Панчо Владигеров, още приживе на композитора. Настоява за провеждането му най-вече след смъртта му, като изразява желание да го финансира. След няколко годишно протакане, в средата на 80-те, идеята е осъществена, но фактически без участието на Вайсенберг. Пропадат и идеите му за създаване на майсторски клас в една от старите къщи в Пловдив, защото „не е намерена подходяща къща“, и по нареждане на тогавашния министър на културата Георги Йорданов идеята е изоставена.

През 1989 г. Алексис Вайсенберг взима участие в „Новогодишен музикален фестивал“.

ПИАНИСТ И КОМПОЗИТОР

Големият пианист се изявява и като композитор. Като любител на джаза, той записва две плочи с обработка на американски ритми.

През пролетта на 1979 г., на парижка сцена, се играе неговият мюзикъл „Фугата“, представляващ доста сложно за изпълнение произведение. Оркестрацията му преди това е поверена на Александър Владигеров и Морис Аладжем, като голяма част от произведението е записана преди спектакъла на дългосвиреща плоча от фирма „Пате Маркони“. През 2008 г. в мюзикълът е представен в Лугано от неговата голяма почитателка Марта Аргерич. След това Вайсенбгерг написва една джазова соната. През 1992 г. в Дармщат е поставен неговият сюрреалистичния мюзикъл „Носталгия“.

„Композирам джаз. Аз съм много лош композитор на класическа музика и доста добър композитор на джаз. Свиря много лошо джаз на пиано, не съм кой знае какъв джазпианист, но пиша джаз за пиано.“, казва за себе си Алексис Вайсенберг.

Води майсторски класове в Бенедектинския манастир, Швейцария, в Харвардския университет, Моцартеума в Залцбург, Музикалната академия на Лозана, Академиите в Сиена, Дюселдорф и Дармщат.

През 2007 г. пианистът подарява на България авторските си колажи „Обичам музиката“.

Вайсенберг умира през 2012 г. в Лугано, Швейцария.

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: , бюлетин „Личностите на света“, юли 1994, с. 13; в. „Стандарт“, бр. 2704/15 юни 2000 г.; сп. , бр. 7/декември 2000 г., с. 40-43; в. „Монитор“, бр. 805/21 май 2001 г.; Голяма енциклопедия на България, том 4, София, КК Труд, 2011, с. 1285; в. „24 часа“, бр. 8/10 януари 2012 г.; https://www.dw.com/bg/алексис-вайсенберг-пианистът-който-не-оставяше-никого-безчувствен/a-15656101; https://urocipopiano.com/Алексис-Вайсенберг.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase
Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сграда на Безистена, вече като културно-информационен център. Изложба с „говорещи” картини н ...
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това к ...
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
Дванадесетте български творци, които ще заминат догодина за Париж по програмата „Сите-де-з-ар“ бяха обявени тази вечер с изложба в Съюза на българските художници на ул. ...
„Силна вода“ открива есенното издание на кинофестивала „24 през 2024“
Филмът „Силна вода“ открива този петък, 20 септември, есенното издание на фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“. Вечерта в кино „Одео ...
В Силистра откриха изложба с творби на художници, поставили началото на изобразителното изкуство в града
Изложба със заглавие „Първите“ беше открита в Художествената галерия в Силистра. Тя е с творби от фонда на галерията, дело на художници, поставили началото на изобрази ...
ОЩЕ ОТ ДНЕС
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сграда на Безистена, вече като културно-информационен център. Изложба с „говорещи” картини н ...
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Публиката изпълни до краен предел зала „България“ в четвъртък вечер, за откриването на новия сезон на Софийската филхармония. С продължителни аплодисменти и викове &bd ...
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, която много внимателно, много осъзнато наблюдава заобикалящата я среда и приема всичко присърце и директно. Това к ...
Тишината има собствен звук, казва художникът Стефан Качаков с новата си изложба
Изложба с 33 акварелни платна, повечето нови и непоказвани до момента подреди художникът Стефан Качаков в Ямбол. Експозицията е озаглавена „Тишина“ и показва красотата ...
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
Дванадесетте български творци, които ще заминат догодина за Париж по програмата „Сите-де-з-ар“ бяха обявени тази вечер с изложба в Съюза на българските художници на ул. ...
Тикер в 01:00 ч.
Девета поредна година Ямбол празнува възраждането на символичната за града сград ...
Начало Авансцена
5831
Авансцена

Биография: Алексис Вайсенберг

Аз съм българин и принадлежа само и единствено на тази земя. Ако усетя, че си отивам, то последното ми желание ще е да се върна пак тук. Това Алексис Вайсенберг казва на пресконференция в през 2001 година, ден преди премиерата на документалния филм за него „Обичам музиката“.Лентата е снимана през 2000 г. от Швейцарската телевизия, в копродукция с БНТ. Режисьор е Мандо Бернардинело, а сценарист – Освалдо Тритен.

| 26 Юли 2024, 10:20 ч.
СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА
Биография: Алексис Вайсенберг
Биография: Алексис Вайсенберг
Снимка © Бистра Бошнакова

Аз съм българин и принадлежа само и единствено на тази земя. Ако усетя, че си отивам, то последното ми желание ще е да се върна пак тук. Това Алексис Вайсенберг казва на пресконференция в през 2001 година, ден преди премиерата на документалния филм за него „Обичам музиката“.

Лентата е снимана през 2000 г. от Швейцарската телевизия, в копродукция с БНТ. Режисьор е Мандо Бернардинело, а сценарист – Освалдо Тритен. Официалното представяне у нас е в Народния театър „Иван Вазов“.

Фестивалът „Включи квартала – Театър в парка“ отново ще оживи пловдивски паркове и ще зарадва любителите на театралното изкуство през летните месеци с 10 безплатни представления, съобщиха от културният отдел на община Пловдив.

За шеста поредна година, парковите пространства на районите се превръщат в театрална сцена на открито, където пловдивчани могат да се забавляват със спектаклите "Всичко за мъжете", "Докато смъртта ни раздели" и "Трудни за обичане", а за най-малките ще има три детски мюзикъла от Детска вокална група „Бон-Бон“. Идеята на фестивала е подчинена на популяризиране на театралното изкуство. Организират се театрални вечери, отворени за всички хора, без значение от възраст, пол, етнос, образование или интереси.

Местата са: район Тракия - парк "2019", район Западен - парка до "Братска могила", район Централен -Акведукт на хълм Бунарджика, район Южен - парк

Столичната галерия Little Bird Place представя изложбата Not Very Ordered на Гергана Табакова. Експозицията може да бъде разгледана от 12 до 28 юни, съобщават организаторите. 

„Not Very Ordered използва за своя отправна точка познатите ни като логични структури на битието - например представите за реда, за времето, за правилата. Изложбата частично преразглежда схващането за строгата конструкция на реда и извежда като централни отношенията ред-безпорядък, фантазност-практичност, зависимост-независимост“, разказват от екипа. 

Те отбелязват, че елементите в изложбата започват едно пътуване из различни структури, които обаче в себе си често съдържат възможност за изход от реда, който налагат. 

„Изобразяването на тази възможност се превръща в цел на работата на Гергана Табакова и пренася в пространството между строгото планиране и случайността. Достъпът

Англичанката Сара Амабили от смолянското село Полковник Серафимово представя първата си самостоятелна изложба живопис в зала „Петър Стайков“, съобщи Светозар Казанджиев – председател на Клуба на дейците на културата. 

Той обясни, че в експозицията са включени 22 платна, вдъхновени от средата, в която авторката живее новия си живот. 

Пет от платната са големи, а седемнайсет – кавалетни, всичките изпълнени с майсторство и финес, характерен за англо-саксонската традиция. В тях има много малко от Родопите и Серафимово, и много от родното й място на Острова, обяснява Светозар Казанджиев.

„Сара е млада и амбициозна жена, искрено обича това което прави, и е убедена, че то е израз на вроденото й желание да струва добро, да се вслушва в гласовете на другите, да показва своето вътрешно и външно очарование и да слуша само сърцето си“, добави Казанджиев. 

От 9 август до 10 септември всички жители и гости на град Панагюрище отново ще могат давидят оригинала на Панагюрското златно съкровище, съобщиха от Историческия музей в града. Последното му завръщане беше през ноември миналата година.

Деветте съда от тракийския сервиз ще заемат подобаващото си място в зала трезор в Исторически музей в Панагюрище. Тя е изградена изцяло с дарителски средства на "Асарел - Медет" АД и проф. Лъчезар Цоцорков, меценат на културата, добавят още от музея, като припомнят, че целогодишно в залата трезор в музейния комплекс постоянно е експонирано копие на Панагюрското златно съкровище.

Панагюрското съкровище е открито през 1949 г. и се състои се от 9 златни предмета с общо тегло малко над 6 кг - ритони, кани-ритони, амфора и една фиала. Счита се, че съкровището е от края на четвърти началото на трети век пр. Хр. Съдовете са с различни изображен

Посланието да ценим корените и крилете, завещани от прадедите ни, отправя с изложбата си исперихската художничка Теодора Николова.

Експозицията под наслов „С криле към корените“ ще бъде открита на 9 септември в зала 1 на Народно читалище „Съзнание – 1891“ в родния й град.

Това е 16-ата й самостоятелна изложба, а от началото на тази година - трета поред, каза авторката.

Преди един от най-светлите християнски празници – Великден, тя подари на почитателите на приложното и на изобразителното изкуство в Разград късче надежда, феерия от цветове и пролетно усещане с изложбата базар „Пролетна феерия“. През юни нейни творби бяха експонирани в Художествената галерия в Балчик под надслов "В хармония с природата". 

В настоящата й изложба ще бъдат показани живописни платна и творби от сферата на техниката асамблаж

Днес се навършват 95 години от рождението на големия български пианист. Той се появява на бял свят под името Зигисмунд Паул Вайсенберг – на 26 юли 1929 г. в София. Известно време живее с родителите си в Пловдив. 

ГОРД УЧЕНИК НА ПАНЧО ВЛАДИГЕРОВ

Смесен хор „Родна песен“ при Образцово народно читалище (ОНЧ) „Напредък – 1864“ се завърна в Търговище със сребърен медал от Китайския хоров фестивал и конкурс с международно участие - China International Chorus Festival CICA. Това съобщи Красимира Коларова, диригентът на състава от Търговище, който бе единствен представител на България във форума. 

Както информирахме, седемнадесетото издание на събитието се проведе в дните от 15 до 19 юли, в Пекин.

Хор "Родна песен", със солист Валерия Пейчева, участва и в конкурсната, и във фестивалната програма. Представени бяха изпълнения на обработен български фолклор, включително музикални пиеси, написани специално за хор "Родна песен", световни музикални образци и седем пиеси на китайски език. 

В конкурсната програма участваха над 15 000 изпълнители от 200 състава от цял свят, посочи Коларова. По нейни думи ко

Музеят "Пти Пале" в Париж представя изложба на улично изкуство, съобщи АФП. Близо 60 художници от цял свят заедно с 200 творби дебютират в двореца, съхраняващ картини на художници като Дьолакроа. 

До 15 септември Шепърд Феърли (САЩ), Инвейдър (Франция), Инти (Чили), Конър Харингтън (Ирландия) и др. представят пред публиката творчеството си, което влиза в диалог с платната от 19-и век. Всеки художник избира залата, в която да покаже творбите си.

В залата с червените стени, посветена на Републиката, уличните артисти преоткриват кодовете на националното редом с картините на Йожен Дьолакроа. Тунизиецът Ел Сийд представя калиграфия, а Мариана на Шепърд Феърли плаче с кървави сълзи. "Това, което харесвам в уличното изкуство, е обединяването на хората извън индивидуализма, протекционизма, егоизма", коментира Феърли, нарисувал афиша "Надежда", част от кампанията на Барак

В Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ започнаха репетиции по два нови спектакъла. Първият е „Земята е плоска" по скечове на израелския драматург Ханох Левин, вторият е „Човекът от Шумен", съобщи директорът на шуменския театър Илия Виделинов.

Режисьорът Благой Бойчев работи по „Земята е плоска" с гост актьорите Ивайло Драгиев и Ованес Торосян, както и с Антония Велева и Антония Гюруди от трупата на шуменския театър. Сценограф на спектакъла "Земята е плоска" ще бъде Петя Боюкова, а композитор - Добромир Кисьов. Премиерата се очаква през месец септември.

Вторият спектакъл, който се подготвя в Шумен, е „Човекът от Шумен". Той е копродукция с германски международен фестивал. Режисьор е Ованес Торосян, допълни Виделинов.

Както съобщихме, Драматично-кукленият театър „Васил Друмев“ организира лятно турне, в което са включени спектаклите „Дабъ дешил ине“ на режис

Две от най-големите звезди на Холивуд - Робърт Патинсън и Дженифър Лорънс, за първи път ще си партнират на големия екран, съобщава Дедлайн.

Тридесет и осем годишният Патинсън и 33-годишната Лорънс ще се снимат заедно в трилъра "Умри, любов моя" (Die, My Love) на режисьорката Лин Рамзи.

Действието във филма се развива в забравен провинциален район и разказва за живота на майка (Лорънс), която се бори да запази здравия си разум, докато страда от психоза.

Засега не се съобщава каква роля ще играе Робърт Патинсън в трилъра, нито кога ще започнат снимките на продукцията.

Освен режисьор на филма, Лин Рамзи е и съавтор на сценария заедно с Енда Уолш. 

Дженифър Лорънс е сред продуцентите заедно с Мартин Скорсезе. 

Лорънс и Патинсън са две от най-големите съвременни звезди на Холивуд. Филмите с тяхно участие са спечелили близо 10 милиар

Красен Кралев - политикът, бивш спортен министър и народен представител, представя пред публика шестата си самостоятелна изложба. Тя е озаглавена „Неустоимо 6“ и се състои от 30 живописни платна. Експозицията ще бъде подредена в галерия „Нюанс“ от 25 юни до 14 юли, съобщават домакините на събитието.

Организаторите разказват, че творбите на Кралев от тази изложба ще бъдат изложени за пръв път в пространството на галерията. „Те носят запазения вече почерк на художника. Ярките багри, играта на светлината и многообразието от фигурални елементи и детайли в произведенията на Кралев докосват публиката и създават невероятно настроение, като ярко отразяват неговите емоции, темперамент и творчески търсения“, отбелязват от екипа. Платната  са представени тематично в сериите „JP Universe“, „Memento Mori - Memento Vitae“, „Irresistible“, “Vibrations“, „Gravity“, „Mystic“ и „

„Като единствено дете аз споделях музикалните наслади, които майка ми толкоз обичаше – особено слушането на концерти и записи. Мама имаше две сестри и един брат, те всички бяха учили музика и пиано във Виенската консерватория. Трябва да съм бил на 4, най-много, на 5 годинки, когато майка ми реши да ми дава редовно уроци по пиано… Един ден някой у дома предложи да ме заведат на прослушване при Владигеров“ – пише в мемоарите си Вайсенберг.

От 6-годишна възраст започва да учи пиано и композиция при големия български музикант Панчо Владигеров, когото почита цял живот и се гордее, че е негов възпитаник. Разликата между двамата е 30 години и, въпреки емигрирането на семейството му, Вайсенберг продължава да поддържа връзка с него. За 70-годишнината на своя учител ученикът изпраща през 1969 г. 12 стереофонични плочи със собствени изпълнения на най-известните класици, на които пише: „Аз съм българин, роден в София. Мой учител е Панчо Владигеров“.

10-ГОДИШЕН ИЗНАСЯ ПЪРВИЯ СИ КОНЦЕРТ

Първият си концерт изнася в София през 1939 г. „Трудно е да се определят точно нещата – човек разполага с информация от разговори, други хора често са ми разказвали за този концерт и вече не зная наистина дали са моите спомени, или повтарям неща, които съм чул. Със сигурност, обаче си спомням колко бях щастлив, че давам концерт, лудо се радвах, че откривам сцената. В София идваха доста чужди изпълнители, от които бях получил представа какво е музиката. Вълнувах се от мисълта, че те вече са били на сцената, на която стъпвах за първи път. Концертът беше хубав – това си го спомням, публиката беше прекрасна. Бях на 10 години, беше в залата на консерваторията, струва ми се. Не знам дали все още е на същото място. Свирих рондо от Бетовен, след Шуман, две ноктюрна от Шопен, после хумореска от маестро Панчо Владигеров и накрая етюд, композиран от мен, със който много се гордеех. Бях го написал в ми бемол мажор, но един ден преди да отида у Владигеров, го промених в сол мажор, транспонирах го с увереността, че така е по-добре, а той ме насърчи. Нещо изключително е да усещаш любовта на публиката, на хората, отдадени на слушането, които са решили да извървят до край пътя с нас“, разказва Алексис Вайсенберг.

НА 12 НАПУСКА БЪЛГАРИЯ

През 1941 г. успява да избяга с майка си от концентрационен лагер в България. „Поехме двамата с майка ми, само с пътна чанта, сандък и едно въображаемо пиано, което зървах всеки път, щом затворех очи. Носех и един стар акордеон, подарък от моя богата леля. Скътал бях и оригинала на моя „Етюд“. Когато бъдат разкрити, фалшивите документи за самоличност никога не водят до добро. А, ако са подправени дипломатически паспорти с фалшиви визи за Истанбул, ситуацията става неописуема. Майка ми бе разпитвана в продължение на два безкрайни часа, след което бяхме настанени в импровизиран концентрационен лагер. Тръпнехме в очакване на последното си пътуване – към Полша, към лагерите на смъртта… Случи се така, че германския офицер, отговарящ за нашия бункер, страшно обичаше музиката – сякаш грешка на природата , родила внезапно мъничко чудо. Неочаквано, старият акордеон се превърна в нещо като вълшебна пръчица. Същия този офицер един ден се втурна при нас, отведе ни на гарата, набута ни в един вагон, заедно с целия ни багаж, хвърли акордеона вътре през прозореца, каза на майка ми на немски „Фийл глюк“ и изчезна“, спомня си музикантът.

НА 14 ДЕБЮТИРА С ОРКЕСТЪРА НА РАДИО ЕРУСАЛИМ

Алексис Вайсенберг и майка му пристигат в Истанбул, където живее нейният брат. След уреждането на паспортите им заминават за Хайфа, Израел. В Тел Авив Вайсенберг продължава с уроците по музика при проф. Шрьодер, с които е започнал още като 4-годишен. На 14 години дебютира с оркестъра на радио Йерусалим. През 1943 г. свири Бетовен с Йерусалимския радиооркестър.

В Южна Африка изнася 15 концерта с четири различни солови програми и пет концерта за пиано и оркестър. След завръщането си получава ангажименти като солист на Израелската филхармония в три последователни сезона. Последният е под диригентството на Ленард Бърнстейн.

През 1946 г. Алексис Вайсенберг завършва „Джулиард скул оф мюзик“ при Олга Самароф и Русина Левин, и майсторски клас през 1947 г. при Ванда Ландовска. 

НА 18 ЗАПОЧВА СВЕТОВНАТА МУ КАРИЕРА

През 1947 г. Алексис Вайсенберг печели конкурс на Филаделфийската филхармония и първа награда на осмия международен конкурс „Левънтрит“ в Ню Йорк, на който се явява по съвет на Владимир Хоровиц. Така започва международната му изпълнителска кариера. Концертира в САЩ, Европа, Япония, Южна Америка, България. Свири с най-големите филхармонии в света под диригентството на Юджийн Орманди, Херберт фон Караян, Ленард Брънстейн, Клаудио Абадо, Жорж Претр. 

„За мен Караян беше източник на голямо вдъхновение, не в смисъла на влияние за поправяне на посоката. В моя случай срещата с Караян беше вълшебство“, споделя Вайсенберг.

През 1951 г. се установява за постоянно в Париж. Следват шест години триумф по концертните подиуми.

В разцвета на кариерата си Вайсенберг решава да прекрати концертната си дейност (1957-1966). В този период работи над себе си, формира свой стил, занимава се с философия и литература. По-късно възобновява концертната си дейност. Триумфира из световните музикални сцени по пет-шест месеца годишно. Солист е на най-големите оркестри и диригенти, има огромен брой записи на плочи и дискове.

ЗАВРЪЩАНЕ

Алексис Вайсенберг се завръща в България през 1972 г. за участие в „Софийски музикални седмици“. Голям радетел за гастрола му е неговия учител Панчо Владигеров. При първото му гостуване в родината той получава орден „Кирил и Методий“ (първа степен), а през 1974 г. получава званието „Народен артист“.

Няколко години подред Алексис Вайсенберг е чест гост на най-престижните български музикални фестивали и прояви. Той замисля създаването на конкурс на името на Панчо Владигеров, още приживе на композитора. Настоява за провеждането му най-вече след смъртта му, като изразява желание да го финансира. След няколко годишно протакане, в средата на 80-те, идеята е осъществена, но фактически без участието на Вайсенберг. Пропадат и идеите му за създаване на майсторски клас в една от старите къщи в Пловдив, защото „не е намерена подходяща къща“, и по нареждане на тогавашния министър на културата Георги Йорданов идеята е изоставена.

През 1989 г. Алексис Вайсенберг взима участие в „Новогодишен музикален фестивал“.

ПИАНИСТ И КОМПОЗИТОР

Големият пианист се изявява и като композитор. Като любител на джаза, той записва две плочи с обработка на американски ритми.

През пролетта на 1979 г., на парижка сцена, се играе неговият мюзикъл „Фугата“, представляващ доста сложно за изпълнение произведение. Оркестрацията му преди това е поверена на Александър Владигеров и Морис Аладжем, като голяма част от произведението е записана преди спектакъла на дългосвиреща плоча от фирма „Пате Маркони“. През 2008 г. в мюзикълът е представен в Лугано от неговата голяма почитателка Марта Аргерич. След това Вайсенбгерг написва една джазова соната. През 1992 г. в Дармщат е поставен неговият сюрреалистичния мюзикъл „Носталгия“.

„Композирам джаз. Аз съм много лош композитор на класическа музика и доста добър композитор на джаз. Свиря много лошо джаз на пиано, не съм кой знае какъв джазпианист, но пиша джаз за пиано.“, казва за себе си Алексис Вайсенберг.

Води майсторски класове в Бенедектинския манастир, Швейцария, в Харвардския университет, Моцартеума в Залцбург, Музикалната академия на Лозана, Академиите в Сиена, Дюселдорф и Дармщат.

През 2007 г. пианистът подарява на България авторските си колажи „Обичам музиката“.

Вайсенберг умира през 2012 г. в Лугано, Швейцария.

/МВ/ДС/отдел „Справочна“

Използвани източници: , бюлетин „Личностите на света“, юли 1994, с. 13; в. „Стандарт“, бр. 2704/15 юни 2000 г.; сп. , бр. 7/декември 2000 г., с. 40-43; в. „Монитор“, бр. 805/21 май 2001 г.; Голяма енциклопедия на България, том 4, София, КК Труд, 2011, с. 1285; в. „24 часа“, бр. 8/10 януари 2012 г.; https://www.dw.com/bg/алексис-вайсенберг-пианистът-който-не-оставяше-никого-безчувствен/a-15656101; https://urocipopiano.com/Алексис-Вайсенберг.

Към първа страница Новини
Бъдете информани с нашите
тематични бюлетини:
Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.
Шест в 6:
Нашият сутрешен бюлетин
Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч. От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева
ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Съюзът на българските художници обяви дванадесетте творци, които заминават за Париж през 2025 година
„Силна вода“ открива есенното издание на кинофестивала „24 през 2024“
В Силистра откриха изложба с творби на художници, поставили началото на изобразителното изкуство в града
Още от рубриката
ВРЕМЕ ЗА ЧЕТЕНЕ
   
Време за четене - месец Септември
Препоръчани заглавия
ОЩЕ НОВИНИ
Авансцена
С концерт и изложби ямболският Безистен отбеляза девет години от преобразуването си в културно-информационен център
Под прожектора
Продължителни аплодисменти и викове „Браво“ за Готие Капюсон и Аугустин Хаделих
Авансцена
Искам да покажа на българската публика Хелга Парис като личност, каза Инка Шубе
Още новини
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни.
Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени. Програма на NRD. Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.
ГОРЕ
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.


NRD2 Култура © 2024 Всички права запазени.
Издател Nachrichtenabteilung DRF.
Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за Авторско право.