„Ако художникът не се намеси в закономерностите на движението или не следва вътрешните си пристрастия, филм трудно би се получил“, казва още той. 

Наричан е „бащата на българската анимация“. Рисувам, значи съществувам, е неговото верую. 

„Той бе голям артист, строг учител. Създаде поколение артисти – Доньо Донев, Иван Веселинов, Стоян Дуков, Пенчо Богданов, Радка Бъчварова, Зденка Дойчева“, посочва Анри Кулев.

Тодор Динов е роден на 24 юли 1919 г. в Дедеагач, днес Александруполис, Гърция. Завършва сценография през 1943 г. в Художествената академия в София при Иван Пенков. Негови учители са още Дечко Узунов, Илия Бешков, Кирил Цонев. През 1951 г.  завършва и режисура на рисувалния филм във Всесъюзния държавен институт по кинематография в Москва при Иван Иванов-Вано.

ПЪРВИЯТ ПРОФЕСИОНАЛЕН ФИЛМ НА БЪЛГАРСКАТА АНИМАЦИЯ

Дипломният му филм „Юнак Марко“ от 1955 г. е първият професионален филм на българската анимация. Темата е фолклорна, а анимацията – в традиционен стил Дисни.

От 1947 до 1949 г. е щатен карикатурист във вестник „Стършел“. В началото на 50-те години на ХХ век създава анимационна студия към Студията за научнопопулярни филми – София, която през 60-те години става самостоятелна и се нарича Студия за анимационни филми – София. От 1952 до 1971 г. е главен редактор на списание „Картинна галерия“. През 1978 г. създава катедра за анимационно изкуство към кинофакултета на НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Той е създател и първи главен редактор на алманах „Апропо“ за хумор и сатира (1980-1984). През 1991-1993 г. преподава анимация в Тракийския университет „Демокрит“, Гърция.

От 1967 до 1970 г. е председател на Съюза на филмовите дейци. Член е на административния съвет на Международната асоциация на анимационното кино (АСИФА) от 1968 до 1973 г. В периода 1989-1992 г. е член на изпълнителното бюро на Международната организация на професионалните художници (АИАП). През 1977 г. става първият кинематографист, член-кореспондент на БАН. Година по-късно, Германската академия на изкуствата също го избира за свой член. 

Тодор Динов е народен представител в Шестото народно събрание (1971-1976).

СТО ФИЛМА С МЕЖДУНАРОДНИ НАГРАДИ, ПЕТ ХИЛЯДИ КАРИКАТУРИ

Определян е като баща на българската анимация. Автор е на анимационни, рисувани, изрезкови, комбинирани филми. Има над 100 филма с международни награди. Разчупва рамките на приказните детски сюжети и се насочва към обществено значими проблеми, като в някои от произведенията си достига до философски обобщения. Характерни за творческия му почерк са лаконичния израз, точността на условния език и движение, постигнати със средствата на метафората, хипербулата и алегорията.

Автор е на анимационните филми „Гръмоотвод“ (1962), „Ябълката“ (1963), „Ревност“ (1963), „Маргаритката“ (1965), „Изгонен от рая“ (1967), „Прометей ХХ“ (1968), „Перпетуум мобиле“ (1975). Режисьор е на игралните филми „Иконостасът“ (1969, съвместно с Христо Христов), „Ламята“ (1974), „Барутен буквар“ (1977).

Публикува около 5000 карикатури в ежедневния и периодичния печат в България и чужбина – „Керемпух“ (бивша Югославия), „Фоерверц“ (Нидерландия), „Спорт“ (Виена), „Крокодил“ (Москва), „Манхуа“ и „Светът на карикатурата“ (Китай), „Остен“ (Албания), „Перспективи“ (Полша).

СТРАХЪТ ДА СЕ ЕКСПЕРИМЕНТИРА ЗАТВАРЯ ВСИЧКИ ВРАТИЧКИ

Тодор Динов пише публикации по естетическите проблеми на анимацията, карикатурата, илюстрацията, живописта –  „Анимацията – особено изкуство“ (1969), „Стоян Венев“ (1959, монография), „Типажът в рисувания филм“ (1964), „Още веднъж за типажа в рисувания филм“ (1979), „Горизонти мультипликации“(1970, Москва), „Страхът да се експериментира затваря всички вратички“ (1960), „Малкото Анче“ (сборник от рисувани истории без думи, 1964-1994), „Българската карикатура – състояние и задачи“ (1954), „Антология на анимационната мисъл“ (1982), „Анимация и куклен театър“ (1982).

Динов умира на 17 юни 2004 г.

ПРИЗНАНИЕ

Тодор Динов е носител на орден „Народна република България“ (първа степен) по случай 50-годишнината му и за неговите заслуги към българското киноизкуство и изобразително изкуство (1969), на наградата „Васил Гендов“ (1994) за цялостен принос в развитието на българското кино.

Получава пет пъти „Златна роза“ за свои анимационни филми на кинофестивала във Варна, „Златен гълъб“ и „Сребърен гълъб“ на кинофестивала в Лайпциг (Германия), сребърна купа „Аджис“ на кинофестивала в Римини (Италия), първа награда на фестивалите в Единбург, Лондон, Корк, Виена, Буенос Айрес, сребърен сертификат в Чикаго, първа награда в Панама.

Носител е на орден „Стара планина“ (първа степен, 1999). През 2003 г. получава почетния приз на Съюза на филмовите дейци за цялостния му принос към българската култура.

/МВ/отдел „Справочна“

Използвани източници: , ВИНФ, 24 юни 2004 г.; Голяма енциклопедия на България, София, КК Труд, 2012, с. 1778; Кой е в българската култура, Варна, 1998, с. 167.