Художникът Иван Бахчеванов ще открие нова самостоятелна изложба живопис в родния си град Бургас на 5 септември.

Тя се казва “Плаване в непознато море” и ще бъде подредена в Културен център "Морско казино", съобщават от културната институция. 

В творчеството на Бахчеванов обикновено се преплитат митологичното, класическото и модерното пластическо изкуство, пишат домакините. Произведенията му са описвани още като поетичен експресионизъм, кинетична живопис, а трети определят Иван Бахчеванов като "четириполюсен". Това определение избира за заглавието на филма си, посветен на художника, Христо Димитров - Хиндо.

За себе самият Бахчеванов казва, че е художник на деня и нощта. През деня работи по своето монументално, публично изкуство, а през нощта рисува картините си. Сред популярните му публични творби са арката „Св. Николай Чудотворец” в

Септемврийските празници във Велико Търново продължават с „Акордеонни импресии“ на Калоян Куманов, съобщиха от отдел „Култура“ в Община Велико Търново.

„Акордеонни импресии“ е най-новият музикален проект на акордеонистта Калоян Куманов. С него той ще гостува на 17 септември, вторник, в Летния театър във Велико Търново.

Това е един вълнуващ концерт, който ще докосне душите на публиката с танго, поп, класика, барок, блус и прогресив рок звучене, а изненадата и разликата на този концерт-проект е, че всичко това се представя с основен инструмент акордеон, посочи Нелина Църова, директор на Дирекция „Култура“. Негови партньори на сцената ще са едни от най-изявените музиканти и виртуози – Стоян Янкулов Стунджи – ударни и перкусии, Юлиан Янев – пиано, кийборд, Радослав Славчев Riverman – бас, Мирослав Иван

„Ловци на бисери“ на Старозагорската опера е днешното заглавие в афиша на „Сцена на вековете“, съобщиха организаторите. Държавна опера - Стара Загора ще представи тази вечер операта от Жорж Бизе на откритата сцена на крепостта „Царевец“. 

Режисьор е Славчо Николов, който залага на приказна визия и драматичен разказ със сложни човешки взаимоотношения. Сюжетът е за съперничеството  между двама приятели, ловци на бисери Зурга и Надир, които са влюбени в красивата Лейла. Развива се на фона на екзотичните пейзажи на остров Цейлон /Шри Ланка/. И Лейла ще трябва да направи много по-труден избор - между дълга и любовта. Както в повечето романтични истории, любовта побеждава.

В ролята на Лейла на Царевец зрителите ще видят Емилия Терзиева. Румънският тенор Андрей Фермешану ще се превъплъти в Надир, Валери Турманов ще е Зурга, а Нурабад ще бъде Евгений Арабаджиев.

В „Медея“ зрителите ще бъдат на самата сцена, докато актьорите играят сред тях.

Това информират от Народния театър по повод предстоящите премиерни представления – на 9, 10, 11 и 12 октомври.

Световноизвестният театрален режисьор Деклан Донелан и сценографът Ник Ормерод представят своята интерпретация на античната трагедия от Еврипид. 

Местата за спектакъла са ограничени – на всяка от датите на сцената ще има до 100 души, които ще бъдат правостоящи, за да могат да се потопят напълно в действието.  

Спектакълът не се препоръчва за лица под 16 години.

„Името на Медея лесно извиква образа на крещящо чудовище-убиец от античността. Но истината е, че Еврипид пренася преживяването на Медея неловко близо до всеки от нас. Неговата Медея е съвсем реа

Летният кинофестивал "Свети Влас филм фест" стартира своето трето издание на 3 юни. 

Форумът, който се утвърди като акцент в културната програма на Свети Влас, се организира от "Диневи Груп", с подкрепата на Национален филмов център, Община Бургас, Община Несебър и кметство Свети Влас.

Кинофестът, който ще продължи до 7 юли, отдава почит на богатството и разнообразието на българското кино, съобщиха организаторите му.

Зрителите и гостите на фестивала ще имат възможността да се потопят в автентичния свят на българските филми, да се срещнат с любимите си актьори и да преживеят незабравими моменти. 

Петима утвърдени кинотворци ще оценяват филмите в конкурсната програма. Председател на журито тази година е доц. д-р Деян Статулов, членове са Башар Рахал, Ники Илиев, Димитър Гочев и Иван Гарелов. Селекционери на фестивала са проф. д-р Нина Алтъпармаков