Изидора Кръстич от Сърбия се изявява с подводен филм, базиран на идеята за дълбочината на чувствата, тяхното потъване и движение през времето. Овидиу Тоадер от Румъния кани зрителите да влязат в направената от текстил инсталация „Колектор на лъчи”. Тя е до входа на Градската художествена галерия и представя слънцето като вечния извор на живот, щастие и здраве и предлага на посетителите минути за усамотение и медитация. С живопис, акварел и рисунки участват Демет Ялчинкая от Турция и българските артисти Йордан Панков, Мартин Трифонов, Нора Ампова, Силвия Радева, а Бегум Челик и Васил Славков показват фотографии.

По време на фестивала комисарят на българския павилион на тазгодишното Венецианско биенале Надежда Джакова представи инсталацията „Съседите“ с куратор Васил Владимиров и автори Лилия Топузова, Джулиан Шехирян и Красимира Буцева. Гост-лектор бе и Руксандра Думитру от Румъния, която сподели наблюдения за проблемите и възможностите на пазара на изкуство в България. 

Изложба на варненската галерия „Ларго“ също е част от 35-ото издание на фестивала „Процес - Пространство“.

Тя е курирана от Нели Вълчева и е подчинена на темата „(Не)Възможна цикличност”. За първи път частна галерия е поканена да направи изложба в рамките на фестивала, но това е намерение на Христина Бобокова и занапред, каза Вълчева. Тя е подбрала автори, които да се впишат добре във формата на фестивала и работите им да кореспондират с темата „Допустимо бъдеще“. Половината от показаните живописни платна, графики, скулптури, видео арт, обекти и инсталации са специално създадени за форума. Идеята на кураторката е, че цикличността някога е желана, в други случаи невъзможна, но винаги е свързана е с кръговрата на света като природно, човешко и вселенско развитие. 

Вълчева сподели, че е търсила автори, които да работят по-модерно, да имат свобода в изказа и да представят по нетрадицонни начини изкуството си. В колекцията обаче има и класическа живопис, която според нея придава тежест. Тя е на Васил Стоев, чиито неща стоят добре навсякъде по света и във всяко време. 

Символът на безкрайността, който присъства в слогана на тазгодишния фестивал „Процес - Пространство“, е изработен от скулптора Атанас Колев. Той представя пластики от метал, които са движещи се и „пеещи“ и могат да бъдат докосвани от публиката. Една от специално изработените за Балчик творби е с форма на риба, като реверанс към морските хора. 

Според Вълчева много добре в експозицията се вписва и Румен Нечев от Пловдив със серията вотиви, защото те ни връщат хилядолетия назад в историята и показват как нещата търпят развитие. Тя смята, че може би първите подобни оброчни фигурки са откритите във Варненския халколитен некропол. Сред графичните произведения на автора има и специално отпечатани за фестивала в Балчик на черна ръчно лята хартия, посочи Вълчева. 

Лекота в изложбата според нея внася Розина Макавеева с нейните изящни обекти, създадени да подчертаят въздушността на природата. Две от тях са с махало, което отново връща към темата за цикличността според кураторката, защото отброява периодите и промените.

Поканени за участие са и младите варненски творци Петър Чиновски и Драго Дочев. Първият предлага на посетителите уеб базирана апликация, в която докосването на дадена дума препраща към визуализация. Това е едно пътуване с неочакван край, посочи Вълчева. Авторът е направил специално за изложбата и обекти с форма на човешко тяло, върху които са отпечатани необичайно сглобени парчета, което според нея реферира към разхвърляното ни ежедневие и завихрянето в съвременния начин на живот, в който изпускаме понякога важните неща. 

Драго Дочев е предизвикал по думите й голям интерес със своето видео, в което използва образи от ренесансовата живопис, монтирани като калейдоскоп. Въпреки че неговата естетика е претенциозна, тя все пак е подчинена на темата, защото преразглежда тази образност по нов начин и много от международните участници бяха впечатлени от неговата работа и потърсиха контакт с автора, което е и една от целите на форума „Процес - Пространство“, отбеляза Нели Вълчева. 

Експозицията на галерия „Ларго“ разглежда развитието на човешките взаимоотношения като един безкраен процес във времето, който търпи своите промени, свързани с динамиката в обществените нагласи, влиянията на световните катаклизми, еволюирането на един обществен ред и западането на друг, издигането на едни идеи и потъването в забвение на други, смята Христина Бобокова. „Основната характеристика на този процес е именно неговата безкрайност, а втората може би е неговата цикличност. Защото революционните идеи, предизвикващи неконтролируемо бързи промени в обществата и световния ред все пак не са ежедневно явление. Ежедневие е именно тихата, постоянна, малка и понякога трудно забележима, но безкрайна във времето промяна. Стъпка по стъпка, идея след идея, процесът на промяна търпи своето развитие, апогей, после спад, зануляване, но веднага след това възходящата линия на промяната се появява - на друго място, чрез други хора, чрез нови идеи“, добави тя.