Два натюрморта от седемнадесети век, заграбени по време на нацистката окупация и изложени в Лувъра в Париж от 50-те години на миналия век, тъй като наследници не били открити, бяха върнати на 48 наследници на еврейското семейство, което ги е притежавало. Наследниците дариха картините на най-големия музей в света, съобщи АФП.
Летни музикални вечери започват от днес за три последователни дни в Стара Загора, съобщи на сайта си местната администрация. Проявата е традиционна и се провежда на сцената пред общината.
Старозагорци и гости на града ще имат възможност да се насладят през първата вечер на трио Deja vu - три момчета, които успешно съчетават поп пеене с оперно звучене.
През втората вечер на сцената излизат от квартет Hot club de Plovdiv с вокал Светлина Христова, които ще пренесат меломаните в свят на джаз класики и класическа боса нова.
Третата вечер е запазена за група 4 of a kind, познати предимно с авторска музика в стил фънк, фюжън и рок.
Входът за всички концерти е свободен, уточниха от общината.
Миналата година форумът бе също под надслов "Август е музика". В него взеха участие рок група Downtown, бендът "Терпентина" с вокал актьорът Иван Юруков, а
С "Уроците на Блага" на режисьора Стефан Командарев беше открито третото издание на летния кинофестивал "Свети Влас филм фест".
Кинофестът започна в Амфитеатър Арена в Свети Влас, като събра творци, актьори, режисьори, почитатели на седмото изкуство.
Лентата "Уроците на Блага" спечели две награди "Кристален глобус" в Карлови Вари, "Златна роза" и награда на Съюза на българските филмови дейци "Васил Гендов" за най-добър филм и за актриса в главна роля. Актрисата Ели Скорчева, която тази година отбелязва своята 70-годишнина, бе специален гост на фестивала в Свети Влас.
"Благодаря на всички, отговорни за този празник, защото това наистина е празник и е хубаво да има повече такива събития. Благодаря на всички, с които направихме този филм заедно, на целия екип. Благодаря на зрителите, че отделят от времето си, за да гледат българско кино. Не се притеснявайте, а
Заради неблагоприятните метеорологични условия Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство( АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив променя датата на предвидения за 5 юни на Античния театър концерт „Академията кани Пловдив“ от фестивала Made at the Academy, съобщи проф. Любомир Караджов от катедра "Теория на изкуствата" и експерт по връзки с обществеността към АМТИИ Пловдив.
Събитието с участието на представителните академични ансамбли и състави на АМТИИ, студенти, докторанти и преподаватели, носители на престижни международни награди за изкуство, се отлага за 23 юни, отново на сцената на Античния театър. Останалите събития от фестивалната програма запазват деня и часа си, уточни проф. Караджов.
Фестивалът на изкуствата в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – Пловдив е предвиден в три дни: 4, 5 и 23 юни, с пет Арт събития, обединени във формата Mad
Самостоятелна изложба скулптура и живопис на варненския автор Венелин Иванов ще бъде представена в зала „Ателие Георги Велчев“ на едноименния художествен музей, филиал на Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна, съобщиха организаторите. Експозицията се открива тази вечер и може да бъде разгледана до 19 юли.
Изложбата включва селекция, направена от художника с идеята да срещне варненската публика с някои непоказвани досега в крайморския град негови творби. Посетителите ще могат да видят десет скулптури, изпълнени в бронз, един релеф - мед, както и десет произведения живопис - акрил и акварел, както и рисунки.
Авторът Венелин Иванов е роден през 1952 г. във Варна. Завършва специалност “Скулптура” във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” през 1977 г. при проф. Атанас Миндов. Член е на Съюза на българските художници от 1985 г. Живее и ра
Изложба със заглавие „Първите“ беше открита в Художествената галерия в Силистра.
Тя е с творби от фонда на галерията, дело на художници, поставили началото на изобразителното изкуство в крайдунавския град. Сред тях личат имената на скулптура Павел Метеоров и живописците Тодоро Добруджански, Бедиг Бедросян, Мирчо Якубов, Никола Ковачев, Огнян Мирчев, Йордан Маринов, Георги Куртев.
„Идеята да организираме тази изложба в дните на нашия град е да си спомним за тези художници, които вече не са сред живите и да им отдадем заслужената почит и уважение. Техните творби неизменно носят духа и аромата на Силистра, на реката и добруджанския край, на хората от нашия град и неговата история, поради това те не трябва да бъдат забравени“, каза директорът на Художествената галерия Йордан Колев.
Той припомни, че през 40-те години на миналия век в Силистра
Голяма част от наследниците, както техните деца и внуци, се събраха във вторник около двата натюрморта, дело на Флорис ван Шутен и Петер Бинойт, рисувани вероятно през 1630 г. и 1620 г. Творбите ще бъдат изложени пред публика в Лувъра от сряда заедно с исторически документи за семейството, което ги е притежавало.
Това е изпълнен дълг към моето семейство, което е било преследвано и чиято история говори на следващите поколения, каза пред АФП една от наследничките, която се представя само като Марион. Директорът на Лувъра Лоранс де Кар подчерта, че това е призив историята никога да не се забравя.
Двете картини от дълго време са в Лувъра със статут на творби, които са заграбени, но не са върнати след Втората световна война на собствениците или техни наследници и затова са предоставени за стопанисване от национални музеи.
Наследниците на семейство Жавал, които са притежавали картините, но са били депортирани и убити в Аушвиц, са открити неотдавна благодарение на усилията на изследователи от френското Министерство на културата, Националните архиви и на държавната комисия за компенсация на жертвите на заграбване, подпомагани от генеалози.
Объркване с имената и адреса на семейството на Емил и Мари-Анна Жавал попречило реституирането на заграбените картини, което било поискано от дъщеря им Матилд още през 1945 г. Натюрмортите били задигнати от дома на семейството през 1944 г.
Художници от Букурещ ще представят своя изложба в Екомузей с аквариум, съобщи експертът по „Връзки с обществеността“ в културния институт Силвия Трифонова - Костадинова.
Румънските творци Мойс Буланчя, Елисавета Мелинте и Виктория Динкъ подреждат 60-те си живописни платна в залата за временни изложби на Екомузея, където те могат да бъдат видяни след официалното откриване на експозицията "Изкуство през Дунав" днес.
Картините са с разнообразна тематика – природни пейзажи, флорални картини, абстракционизъм, портрети, създадени с помощта на акрил, масло или смесена техника, съобщи още Силвия Трифонова - Костадинова. Тя добави, че вдъхновението си тримата художници черпят от заобикалящата ги среда, природата и културните традиции на Румъния.
Инициатор на изложбата и неин основен двигател е Мойс Буланчя. Той подрежда свои платна в русенския музей за втори път. Минала
32-годишната певица и актриса Селена Гомес заяви в интервю за "Венити феър", че не е в състояние да износи собствени деца, предаде Би Би Си.
Гомес допълни, че откритието, че няма да може да има безопасна бременност, е нещо, за което е трябвало да "скърби“.
"Никога не съм го казвала, но за съжаление не мога да износя собствените си деца“, каза тя пред изданието.
"Имам много медицински проблеми, които биха застрашили живота ми и този на бебето. Това беше нещо, за което трябваше да скърбя известно време.“
Гомес и преди е била открита за диагнозата си лупус - нелечимо автоимунно заболяване, при което имунната система на организма става хиперактивна и атакува нормалната тъкан.
Симптомите могат да бъдат овладяни с помощта на медикаменти. През 2017 г. тя разкри, че е претърпяла трансплантация на бъбрек, свързана с лупуса.
<
Журналистът Даниел Ненчев работи по заснемането на първия си документален филм, озаглавен „155 километра въздух“.
Филмът изследва живота на българите у нас и по света, както и развитието на българската култура в световен мащаб в годините след падането на Берлинската стена през 1989 г.
Това сподели Ненчев по време на представянето на своята книга „Идеи без граници“ в Регионалната библиотека „Пейо Яворов“ в Бургас. Модератор на срещата бе бургаската поетеса Яна Вълчева.
Филмът е продължение на книгата, в която представя български артисти с оригинални и автентични идеи, и както Ненчев ги описва, „хора на изкуството с потенциал да променят света“. Кадрите в проекцията представят част от героите в „Идеи без граници“ и техните революционни за времето си проекти, които осъществяват по света. За тази цел, сподели Ненчев, е изпратена камера на всеки артист, с ко
Пепа Николова-Пеша представя дебютната си изложба „Гората, която създадохме?“ – изследване на устойчивостта и връзката ни с природата. Това съобщават от галерия „Сердика“, домакин на събитието от 13 септември до 5 октомври.
С концепция, разработена от Валентин Бакърджиев, изложбата предлага уникално многосензорно преживяване, което съчетава изкуство и екологично съзнание, коментират организаторите.
Авторката, макар и нешироко известна в художествените среди, има богат опит като сценограф и костюмограф, работейки повече от 30 години в театъра и киното. През този период е създавала костюми и декори за други сценографи и костюмографи, но сега, на 54 години, решава да излезе на преден план.
„Гората, която създадохме?“ представя &bdquo
„Дни на индийската култура“ ще бъдат закрити в София на 16 август, съобщават от индийското посолство у нас.
На лятната сцена в Борисовата градина ще гостува танцова трупа от Индийския съвет за културни отношения. „Трупата, ръководена от Арупа Лахири, е специализирана в индийския класически танц от Южна Индия – бхаратанатям, който се отличава със сложна игра на краката, изразителни жестове с ръце и пищни костюми, често изобразяващи истории от индуиската митология“, разказват организаторите от Индийския съвет за културни отношения и Индологическа фондация „Изток-Запад“.
По думите им танцът съчетава ритъм, музика и разказване на истории по високо стилизиран начин. Гарги Бябарта, Дидхита Сингха, Майури Шом, Срадхасри Брахмо, Сангита Банерджи и единственият мъж в трупата
Между 1940 г. и 1945 г. близо 100 000 произведения и културни ценности са заграбени във Франция, основно от еврейски семейства, от нацистите и режима Виши. Повечето от ценностите са прехвърлени в Германия.
След края на войната около 60 000 произведения са върнати във Франция и от тях 45 000 са реституирани. От останалите 15 000 близо 13 000 са продадени от държавата, 2200 са предадени за съхранение от националните музеи. В Лувъра са 1610 от тях.