Изложбата „Нови хора: Спомени от бъдещето“ в Ню Йоркския музей отново поставя акцент върху темата за киборгите, но пропуска важни аспекти от движението за изкуства, свързани с уврежданията. Въпреки че се очакваше да се отрази на разнообразието от опит и изразяване, списъкът с участващи артисти не включва представители на тази общност. Вместо това, изложбата повтаря остарели стереотипи и неразбиране на темата.

Работите в експозицията, като например видеото на Сидсел Мейнеке Хансен, илюстрират проблеми с достъпността, което прави съдържанието недостъпно за хора с увреждания. Въпреки че произведението на Доналд Родни е значимо, то е единственото, което политически адресира темата за уврежданията и е свързано с неговата загуба. В изложбата се използват термини, които са спорни и неадекватни, което показва липса на познания по темата.

2:42 мин.

Хари Стайлс обявява ново турне "Together, Together" за 2027 година с участието на Кайли Миноуг и Tears For Fears ПоетиТЕ и Стефан Цанев: Вълнуващ рецитал в Балчик с участието на талантливи актьори „Уроци“ – спектакъл за истинската среща между учителя и актрисата, разкриваща уязвимостта на човешката същност

Също така, акцентът върху 20-ти век и идеите за оптимизация не отразява реалността на съвременните тела и техните ограничения. Работите на Хайнрих Хьорле и Беренис Ольмедо, макар и обещаващи, представят уврежданията в едноизмерна светлина, което не отразява сложността на опита.

Изложбата не успява да признае, че технологиите, които обещават освобождение, също така могат да бъдат жестоки. Въпреки че се представят иновации, свързани с киборгите, не се взема предвид, че много хора работят в условия, които ги инвалидизират. Историята на уврежданията е навсякъде, и е важно да се признае, че киборгизацията произлиза от човешките ограничения.