Аня Тейлър-Джой изрази мнение, че жените актьори не практикуват методично актьорство, тъй като не могат напълно да загубят ума си. Методичното актьорство включва дълбоко потапяне в ролята, при което актьорите не просто играят персонажа, а наистина стават него. Според BBC, методичните актьори изпитват емоциите на героите си, вместо просто да ги играят, като за целта изследват собствените си преживявания и чувства.

Сред известните методични актьори са Робърт де Ниро, който работил по дванадесет часа на ден като таксиметров шофьор в Ню Йорк, за да се подготви за ролята си в "Такси Блус", и Даниел Дей-Люис, който отказал да напусне инвалидната си количка между сцените в "Моя лява крак". В случая с Дей-Люис, членове на екипа му трябвало да го хранят с лъжица и да го носят около снимачната площадка.

1:6 мин.

Арън Пиер се стреми работата му в актьорството да вдъхновява сина му Морските фарове и любовта се срещат в новата изложба на Васил Петров във Варна Пълното слънчево затъмнение днес привлича милиони зрители и туристи в Испания и Исландия

В интервю за Complex News Аня сподели, че никога не е опитвала този подход, защото смята, че жените имат много задължения и не могат да си позволят да загубят контрол. Тя описа актьорството като контролирана психоза, при която човек прекарва 16 часа на ден в мисли и движения на друг човек. Аня подчерта, че е благодарна на хората в живота си, които разбират и знаят какво преживява.

Тя добави, че понякога близките й я наричат с името на персонажа и я призовават да се върне към реалността. Според нея е важно да бъде добра към колегите си и да им помага в работата им. Ако някой е твърде ангажиран с негативното поведение на героя си, това може да създаде проблеми.

Коментарите на Аня отразяват подобни мнения на Натали Портман и Кристен Стюарт. Портман нарече методичното актьорство "луксус, който жените не могат да си позволят" по време на интервю с The Wall Street Journal. Тя сподели, че децата или партньорите й няма да разберат желанието й постоянно да бъде наричана "Джаки Кенеди". Кристен Стюарт пък предложи теория за ограниченото присъствие на жени в методичното актьорство, заявявайки, че представянето е уязвимо и затова може да изглежда неприемливо за мъжете.