Находка от 100 милиона години, запазена в кехлибар, разкрива важни аспекти от еволюцията на светулките. Откритият фосил в Мианма принадлежи на нов род, наречен Икарорамус, и е резултат от изследвания на международен екип, ръководен от Института по геология и палеонтология към Китайската академия на науките.

Този древен бръмбар е част от разреда Твърдокрили и представлява далечен предшественик на съвременните светулки. Уникалността на находката се дължи на запазването на две важни характеристики: сложни антени и светоизлъчващи органи на корема. Учените подчертават, че фосилизацията на меки тъкани е рядкост, което прави откритията особено ценни за разбирането на еволюцията на насекомите.

1:42 мин.

Прессекретарят на Белия дом Каролин Левит напуска поста си след 18-месечен мандат, изпълнен с противоречия и остри спорове с журналисти Лаура Кибел представя безсловесния спектакъл „Накъдето те водят краката“ на фестивала във Велико Търново Кучетата реагират на усмивки, активирайки мозъчната зона за награда, но не различават гняв и страх

Антените на Икарорамус се състоят от дванадесет сегмента и притежават две различни двойки странични разклонения. Тази структура е уникална и не се среща при никой друг известен бръмбар. Според учените, сложните антени вероятно са служили за улавяне на химически сигнали, подобно на начина, по който съвременните насекоми използват феромони.

Светлинните органи на фосила остават загадка. При повечето съвременни светулки, светенето е основно сигнал за чифтосване, но Икарорамус комбинира ярки светлинни органи с разклонени антени, което е необичайно. Изследователите предполагат, че биолуминесценцията на този бръмбар е могла да служи за предупреждение на хищниците, но не изключват и възможността за привличане на партньори.

Според Цай Чънян, професор в Института по геология и палеонтология, до средата на периода креда, ранните предшественици на светулките вече са развили сложни сензорни структури и функционална биолуминесценция. Той добавя, че находката предоставя рядко доказателство за наличието на множество комуникационни стратегии в еволюционната история на тези насекоми, много преди съвременните светулки да започнат да осветяват нощното небе.