В новия си филм "Одисеята", Кристофър Нолан предприема амбициозната задача да адаптира класическата творба на Омир. След успеха на "Опенхаймер", режисьорът отново показва своята способност да създава зрелищно кино, но в същото време оставя усещането, че нещо липсва.

Филмът разказва историята на Одисей, който след победата в Троянската война е изгубен, а съпругата му Пенелопа и синът му Телемах се опитват да се справят с натиска на нахалните ухажори. Нолан избира да представи историята по реалистичен начин, акцентирайки на човешките драми, а не на митичните елементи. Сниман в шест различни държави и изцяло на IMAX, "Одисеята" е технически впечатляваща, но темпото на разказа понякога затруднява дълбочината на сюжета.

1:23 мин.

Режисьорът Уил Глък намали голотата в "One Night Only" заради реакциите на зрителите Рене Реджепи остава в „Нома“ след обвинения в насилие, новото ръководство поема управлението Моден дизайнер разказва истории чрез облекла и шевна машина в новата си изложба „Следи от пътуване“

Филмът е разделен на паралелни времеви линии, което е характерно за Нолан, но това води до усещането, че приключенията на Одисей са пренаситени и неразвити. Много от ключовите моменти, като срещите с циклопа и сирените, преминават бързо, оставяйки малко време за изграждане на напрежение. Въпреки че Нолан се стреми да предаде емоционалната тежест на войната, монтажът на Дженифър Лейм е разсейващ и понякога дори вреден за разказа.

В последната част на филма, когато Одисей се завръща в Итака, историята придобива фокус и дълбочина. Актьорите, включително Мат Деймън и Ан Хатауей, показват силни изпълнения, но някои персонажи остават недоразвити. Нолан успява да създаде визуално зашеметяващ филм, но в него липсва момент на емоционално дълбочина, който да остави зрителя замислен.