Изследване, проведено от учени от Принстънския университет, разкрива, че изтъняването на озоновия слой над Антарктида е довело до охлаждане на Южния океан. Въпреки глобалното затопляне, наблюдавано в повечето океани, водите около Антарктида показват неочаквана тенденция към понижаване на температурите в периода между 1982 и 2005 година. Тази аномалия съвпада с времето, когато ледената покривка в региона временно се увеличава.

Изследването, публикувано в списание „Геофизикъл рисърч летърс“, използва компютърни климатични симулации, за да проучи влиянието на промените в стратосферния озонов слой. Учените установяват, че изкуственото изтъняване на озона е играло важна роля в охлаждането на Южния океан. Резултатите показват, че измененията в атмосферата оказват пряко влияние на океанските температури и ледовете около континента.

1:3 мин.

Билетите за Гобленът от Байо се разпродават за рекордно време, интересът е огромен Бургаските дюни под защитата на доброволци и експерти, нови пътеки и информационни табели за опазване на природата Вики Терзийска с нов сингъл „Като за последно“ – смела стъпка в ново музикално пространство

Озоновата дупка, причинена от химикали, използвани през ХХ век, охлажда долната стратосфера. Това охлаждане увеличава температурната разлика между полярните и тропическите региони, което променя силата и позицията на западните ветрове около Антарктида. Шоувей Ли и екипът му установяват, че изтъняването на озоновия слой засилва тези ветрове и ги приближава до Ледения континент.

Тази промяна не остава само в атмосферата, а влияе и на океанската повърхност. Увеличените ветрове променят начина, по който вятърът задвижва морската вода, създавайки условия, които допринасят за охлаждането на Южния океан. Когато западните ветрове се усилват и се изместват към полюса, те променят движението на океанските води.

Екмановото напомпване е ключов процес, при който повърхностните води се движат от вятъра и се отклоняват заради въртенето на Земята. В Южното полукълбо, когато западните ветрове стават по-силни, те изтласкват повърхностните води на север, пренасяйки студена вода далеч от Антарктида и разпространявайки я на север. Това допринася за охлаждането на значителна част от повърхността на Южния океан.

1:36 мин.

Работата по Moana 3 вече е потвърдена от Дуейн Джонсън Лятната експозиция Summertime в галерия „Париж“ предлага нови творби на утвърдени и нови автори, достъпни и онлайн Танцът и музиката се събраха в Добрич с „Танго Classic“ на Веско Ешкенази и Стоян Караиванов

Променящите се ветрове също пренареждат повърхностните температури, което допълнително усилва охлаждащия ефект. Резултатите от изследването показват, че охлаждането, предизвикано от озона, е допринесло за разширяването на антарктическия морски лед, особено в море Рос.

Въпреки това, учените подчертават, че изтъняването на озоновия слой е само един от факторите, които обясняват промените в антарктическия морски лед. То не може напълно да обясни големите изменения в региона. Резултатите от изследването също така помагат да се изясни защо климатичните симулации показват затопляне в Южния океан, докато реалните наблюдения отчитат периоди на охлаждане.

Когато се вземат предвид всички основни фактори, включително парникови газове, аерозоли и естествена климатична променливост, затоплянето от парниковите газове остава доминиращо. Изтъняването на озона действа като регионален охлаждащ фактор, но не е достатъчно силно, за да промени общия сигнал за глобално затопляне.