На дълбочина от 24 километра под повърхността на Марс е открита мрежа от пукнатини и канали, по които в миналото е текла разтопена магма. Това откриване променя разбирането на учените за тектоничните процеси на Червената планета. Според Тоубърмори Маккей-Чемпиън от Университета на Бристол, традиционно се е смятало, че вулканичната активност на Марс е по-проста в сравнение с тази на Земята. Новите данни обаче показват, че в недрата на планетата е съществувал сложен цикъл на разтопени скали, обхващащ почти цялата кора.

Изследователите са анализирали данните от сеизмографа на американската сонда „ИнСайт“, който е регистрирал хиляди „марсотресения“. Тези данни позволили на учените да проучат структурата на недрата на Марс и да идентифицират аномалии на дълбочина 24 километра. За да разберат по-добре тези аномалии, екипът е създал компютърен модел, който симулира как сеизмичните вълни преминават през различни видове скали.

1:30 мин.

Леонард Коен недоволен от Тръмп за неправомерното използване на "Hallelujah" по време на митинг Създаването на Обществен съвет ще подобри ангажираността на културния сектор в работата на комисията Конфликтите в културната сфера не трябва да се решават от външни институции, заяви министър Милошев

Резултатите от изчисленията показват, че аномалиите са свързани с границата между два слоя магмени скали, които се различават по минералния си състав и съотношението на желязо и силиций. Учените предполагат, че подобни различия в състава на скалите са възможни само при продължителна циркулация на магмата на тази дълбочина, което е довело до образуването на слоеве с различна плътност.

На Земята подобни процеси се наблюдават в мрежи от пукнатини и канали под вулканичните дъги и при образуването на континенти. Следователно, авторите на изследването предполагат, че сеизмичните аномалии в кората на Марс представляват мрежа от дълги и разклонени „реки от магма“, които са захранвали марсианските вулкани и са играли важна роля в кръговрата на материята в горните слоеве на литосферата.

Тези открития предизвикват нови въпроси относно възможността за образуване на сложни структури в кората на планетите, дори и без наличието на тектонични процеси. Според учените, това разширява списъка с потенциално обитаемите светове в нашата слънчева система.