Докторантът Свилен Чешмеджиев от Националния природонаучен музей при БАН е един от авторите на ново изследване, което предоставя първия цялостен генетичен анализ на къдроглавия пеликан. Проучването обхваща ареала на вида, който се простира от Югоизточна Европа до Централна Азия. Резултатите от изследването са публикувани в списание Avian Research и включват усилията на учени и природозащитници от десет различни държави.

Изследването е основано на генетични проби от 299 къдроглави пеликана, събрани между 2019 и 2025 година от 15 гнездови колонии, разположени в различни региони, включително Балканите, Турция, Русия и Монголия. В България пробите са взети от най-голямата колония на вида, находяща се в защитената местност Калимок-Бръшлен, близо до Тутракан.

1:38 мин.

Оливия Уайлд обсъжда обществения натиск върху връзката си с Хари Стайлс и негативната преса около "Don`t Worry Darling" Разград предлага безплатна лятна академия за деца, фокусирана върху емоционалното развитие и управление на конфликти Антон Котас с „Ще стигна ли до рая“ на върха на БНР Топ 20, нови песни влизат в класацията

Анализът на митохондриална ДНК и микросателитни маркери е показал, че къдроглавият пеликан притежава сравнително ниско генетично разнообразие в целия си ареал. Според изследователите, това може да се дължи на исторически фактори, свързани с последната ледникова епоха, както и на значителния спад в популацията на вида през XIX и XX век, причинен от пресушаване на влажни зони и човешка намеса.

Допълнителните резултати от проучването показват, че между отделните колонии съществува слаба, но отчетлива генетична структура. Установена е зависимост между географското разстояние и генетичните различия между популациите, което предполага, че обменът на индивиди става постепенно между съседни колонии. Въпреки това, активното движение на птици между различни влажни зони продължава да поддържа генетичната свързаност на вида.

Според анализите, съвременното разпространение на къдроглавия пеликан е започнало след последния ледников максимум преди около 20 000 години. Учените смятат, че видът вероятно е оцелял в райони около Черно море и Понто-Каспийския регион, след което е разширил ареала си към Европа и Централна Азия.

1:8 мин.

Д-р Дре и Мишел Саней потвърдиха връзката си след месеци на спекулации и публични срещи БАН и бизнесът: Как да превърнем научните открития в успешни иновации? Изложба на керамика във Видин представя творби на деца и възрастни

Изследователите акцентират на важността на международното сътрудничество за опазването на влажните зони и за прилагането на ефективни природозащитни мерки, които да осигурят дългосрочното съхранение на този застрашен вид.