На 11 юни Зала „България“ стана сцена на незабравимо музикално преживяване, когато Иво Погорелич, под диригентството на Найден Тодоров, представи Концерт за пиано и оркестър №2 от Сергей Рахманинов. Произведението, написано в период на лична криза за композитора, е сред най-известните в романтичната музика.

Погорелич, известен със своята уникална интерпретация, е артист, който не следва стандартните правила на изпълнителското изкуство. Диригентът Тодоров споделя, че работата с него е като постоянно предизвикателство, което изисква нова интерпретация на всяко произведение. „Всеки път, когато Погорелич свири, той променя нашите представи за музиката“, казва Тодоров.

0:45 мин.

Случаят Савнит Талвар и границите на академичната свобода Новата „мека стая“ в Ловеч предлага спокойствие и развитие за деца с образователни потребности Роботът Зено впечатли на Панорамата на образованието в Сливен, създаден от Габриела Стефанова

Според него, Погорелич не просто изпълнява нотите, а ги вдъхва с нов живот, което води до полярни реакции от публиката. Някои слушатели са възхитени, докато други се питат дали интерпретацията е вярна на оригинала. Тодоров подчертава, че именно това напрежение е същността на изпълненията на Погорелич.

Работата с него е дисциплинираща, признава Тодоров, който усеща, че всяка репетиция е като изпит. „Рутината може да доведе до стабилност, но музиката не е само това. Тя трябва да бъде динамична и жива“, добавя той.

Вторият концерт на Рахманинов е сред най-често изпълняваните произведения, но Погорелич успява да го представи по нов начин. Той задава прости, но дълбоки въпроси по време на репетициите, които поставят под съмнение традиционните интерпретации. „Ако композиторът не е записал нещо, защо да го правим?“, пита той, което води до изпълнение, което „диша и живее“.

2:0 мин.

Тим Алън разкрива трудностите при възраждането на "Home Improvement" Разградски деца влизат в света на комедията с „Страшни смешки – част 1“ „Невидимият“- как анонимността в интернет променя живота на Мия и Алекс? Среща с Лия Павлова

Тодоров отбелязва, че начинът, по който Погорелич интерпретира музиката, е отражение на начина, по който живее. Няма фиксирана версия на произведение, което той свири. „Каквото и да е изпълнението днес, след два месеца то може да бъде различно“, казва той.

Публиката, идваща на концертите на Погорелич, често носи със себе си определени очаквания, но те биват разбити. Тодоров прави сравнение между музиката и математиката, подчертавайки, че в музиката резултатът зависи от много фактори, включително настроението на изпълнителя и атмосферата в залата.

На финала на репетициите, Погорелич прави комплимент на оркестъра, отбелязвайки, че звукът им става все по-благороден с всяко негово идване. Тодоров споделя, че Погорелич е забелязал промяната в звука на Софийската филхармония през годините, което е знак за развитието на оркестъра.