Ученици от Средно училище „Гео Милев“ в Трън ще демонстрират своите знания и умения в надиграване с мемори карти, посветени на българските изобретатели. Събитието ще се проведе утре в Музея на киселото мляко в село Студен извор, а началният час е 10:00. Директорът на Историческия музей в Трън, д-р Милена Катошева, обяви, че инициативата е част от проекта на Център АЛОС, който се фокусира върху неформалното образование и културната дейност.

Проектът, който стартира миналата година, цели да популяризира настолната игра „Карти СУПЕР ПАМЕТ. Българските изобретатели“. В играта са включени 50 мемори карти, които представят 25 важни български открития и техните автори. Сред тях е д-р Стамен Григоров, роден в село Студен извор, известен с откриването си в сферата на млечнокиселата бактерия Lactobacillus bulgaricus Grigoroff, която е от съществено значение за производството на кисело мляко.

0:36 мин.

Художници в Лонг Айлънд Сити се борят да спасят своите произведения след пожар в студиото им „Тоска“ на Пучини с деца от Русенската детска опера на 12 юни в Русе „Страшен филм 6“ води в българските кино салони, „Backrooms“ следва с мистериозно измерение

Инициативата е част от програмата „Образование чрез изкуство“ на Център АЛОС, която има за цел да популяризира културното и природното наследство на България чрез образователни дейности в различни институции. Проектът е осъществен с подкрепата на Национален фонд „Култура“.

В играта са представени и други значими български учени и изобретатели. Асен Йорданов, например, е известен с разработването на първия български самолет-диплан и въздушната възглавница. Георги Наджаков е известен с приноса си в областта на фотокопирната техника, а Петър Петров е създател на първия дигитален ръчен часовник. Румен Антонов е известен с иновациите си в автоматичните скоростни кутии, а Професор Джон Атанасов е признат за създател на първия електронен цифров компютър. В играта са включени и имената на Професор Иван Странски, д-р Иван Ночев, академик Цветан Цветков и Професор Димитър Пасков.

Д-р Катошева изрази надежда, че подобни инициативи ще продължат и в бъдеще, като ще включват и други групи посетители, за да се насърчи интересът към българските научни постижения.