Проучване на три млади изследователки от Българската академия на науките разкрива детайли за живота на обитателите на праисторическо селище, разположено в близост до село Извор, община Сливница, преди повече от 7000 години. Изследването е публикувано в списанието Archaeological and Anthropological Sciences и е свързано с културата Винча.

В екипа участват гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, гл. ас. д-р Надежда Карастоянова от Националния природонаучен музей и гл. ас. д-р Теодора Богданова от Националния археологически институт с музей. Техният интердисциплинарен подход комбинира археоботанични, археозоологични и седиментоложки анализи, за да реконструира начина на живот на древните общности.

1:11 мин.

Хелън Мирън подкрепя Том Харди след слухове за конфликти в "MobLand" Враца посреща джазов спектакъл за любовта на 12 юни Летният фестивал „Сцена на вековете“ стартира с „Лятна градина“ и мюзикъл от „Бийтълс“

Резултатите от изследването показват, че обитателите на селището са се хранили основно със зърнени и бобови култури, а говедовъдството е играло ключова роля в тяхното стопанство. Откриването включват и останки от благороден елен, които вероятно са били използвани не само за лов, но и за производството на инструменти от кост и рог.

Интересен аспект на проучването са сферолитите – малки минерални образувания, които подсказват за специфични геоложки процеси в района. Тези находки добавят нова информация за природната среда, в която са живели древните хора.

Националният природонаучен музей подчертава, че изследването е пример за успешното прилагане на интердисциплинарни методи в археологията и подчертава важността на съвременната археозоология в България.