На Международния панаир на книгата „Букфест“ в Букурещ бе представен превод на дневника на Георги Димитров, обхващащ периода от 1933 до 1949 година. Събитието се проведе на българския щанд и привлече вниманието на посетителите.

Журналистът Владимир Митев, който участва в представянето, сподели, че спомените за Георги Димитров са били част от образованието на поколения българи. Той разказа, че в учебниците по история е имало информация за него, а образът му е бил представян като герой от Лайпциг. С времето обаче, след промените в страната, интересът към него е намалял значително, а мавзолеят, където е бил погребан, е разрушен.

1:3 мин.

Урумфелд предизвиква зрителите да преосмислят как възприемат цветовете и формите „Бурята“ на Шекспир с музикални изпълнения – откриване на „Световен театър в София“ Даниел Мирчев с „Въздух“ на NordArt – първо участие на български автор от десет години насам

Според Митев, през последните три десетилетия Димитров не е привлeкателен за българската аудитория, докато в международен план остава разпознаваем. Той посочи, че в Северна Македония фигурата на Димитров е оценявана положително, с наименования на училища и булеварди на негово име. В Румъния обаче не съществува аналогична личност с такова признание.

Митев изрази мнение, че Георги Димитров е имал две основни заслуги. Първата е свързана с неговата защита в Лайпциг, където той става известен на световната сцена, въпреки ограниченото си образование. Той е завършил само шести клас, но е научил немски от първата си съпруга. Втората му заслуга е концепцията за Народния фронт, която е била важна за политическите събития в България.

Журналистът отбеляза, че много хора не са знаели за съществуването на дневника на Димитров, който в България е публикуван в две издания през 1997 и 2003 година. Той изрази задоволство от интереса към темата в Румъния и похвали качеството на превода.