Учени от Университета Къртин в Австралия, в сътрудничество с експерти от Университета Шефилд Халъм, Университета на Шефилд, Уесекс Археология и Университета на Бристол, разкриха нови факти за произхода на алтарния камък на Стоунхендж. Първоначално смятан за произхождащ от Уелс, камъкът е проследен до Шотландия чрез геоложко изследване. Изследването е публикувано на 4 юни в списание Journal of Quaternary Science.

Стоунхендж е построен на етапи от неолитни и бронзови народи между 3000 г. пр.н.е. и 1500 г. пр.н.е. Комплексът включва външен кръг и вътрешен полукръг от пясъчници, както и по-малки синьо-зелени камъни. Алтарният камък, разположен в централната част, вероятно е поставен по време на втория етап на строителството, между 2620 и 2480 г. пр.н.е. Геоложките доказателства показват, че пясъчниците идват от Мерлбъроу Даунс, на 32 километра разстояние, а синьо-зелените камъни са добивани в хълмовете Пресели, на 290 километра на северозапад.

2:36 мин.

Шаная Туейн и Джош Хом представят дуета Faded Blue Jeans Гена Димитрова: "Великата певица не е задължително велика педагог" Българската графика в светлината на 17 майстори, откриване в галерия Vejdi днес

Досега имаше различни теории относно начина, по който камъните са преминали такива дълги разстояния. Някои предполагат, че хората са ги пренасяли по суша или море, докато други смятат, че те са били пренесени от ледници. Изследователите от Университета Къртин вече отхвърлиха теорията за ледников транспорт на синьо-зелените камъни, заключавайки, че те почти със сигурност са били пренесени от хора.

Сега, в новото си изследване, учените предполагат, че движението на алтарния камък може да е включвало комбинация от човешки и ледников транспорт. След проучване на древни ледникови потоци, те смятат, че ледник е пренесъл камъка от Оркадийския басейн в Североизточна Шотландия до Догер Банк, подводна земя, свързваща Британия с континентална Европа, по време на последния ледников период. Според изчисленията, ледниците могат да са транспортирали камъни част от пътя, но не и в южна Англия.

Учените подчертават, че пренасянето на такъв голям камък на дълги разстояния е изисквало планиране и координация, както и дълбоко познаване на терена. Интересно е, че находките предполагат, че хората от Догерланд са придавали културно значение на алтарния камък дълго преди той да бъде включен в Стоунхендж.