Съвременните произведения, които вероятно ще изглеждат предсказателни, произлизат от параизкуствени цифрови практики, като експерименти с изкуствен интелект, така нареченото Red Chip изкуство и фолклорни форми като NFT, мемове и видеа от TikTok. Въпреки че живопис, скулптура и фотография продължават да бъдат обичани, съществуването на висшето изкуство в тези медии става все по-трудно, особено когато става въпрос за актуалност в културния дискурс. Музеите, които се опитват да задават или следват тенденции, рискуват да останат назад в културния разговор, който се развива с бързи темпове.

Възприемането на изкуството през 20-ти век е свързано с неговата способност да предсказва бъдещето, като примери за това са произведенията на Марсел Дюшан и Анди Уорхол. Според Маршал Маклуън, изкуството функционира като система за ранно предупреждение, която информира старата култура за промените, които я засягат. Въпреки това, в съвременния свят, темпото на промяна в основната култура е значително ускорено, което затруднява изкуството да предсказва бъдещето. Съществуват нови форми на изкуство, свързани с цифровата култура, които могат да се окажат по-прогностични, отколкото традиционните медии.

Съвременните произведения, които вероятно ще изглеждат предсказателни, произлизат от параизкуствени цифрови практики, като експерименти с изкуствен интелект, така нареченото Red Chip изкуство и фолклорни форми като NFT, мемове и видеа от TikTok. Тези практики, макар и нови, често не се вписват в традиционните представи за "велико изкуство". Традиционалистите често реагират негативно на етичните и естетични предизвикателства, които поставят новите форми, но те отразяват реалността на културата, дори и да не са в синхрон с желанията на аудиторията.

Въпреки че живопис, скулптура и фотография продължават да бъдат обичани, съществуването на "висшето изкуство" в тези медии става все по-трудно, особено когато става въпрос за актуалност в културния дискурс. Според Клер Бишоп, съвременните произведения често отразяват по-широки условия, вместо да предсказват бъдещето, тъй като светът се променя по-бързо и по-жестоко, отколкото дори артистите могат да осъзнаят.

Музеите, които се опитват да задават или следват тенденции, рискуват да останат назад в културния разговор, който се развива с бързи темпове. Въпреки че някои произведения могат да се окажат предсказателни, стремежът към прогностична артистична значимост изглежда безсмислен, когато културната дискусия се променя толкова бързо.

Изкуството, което служи като "заден индикатор", показва не къде отива културата, а къде е била. Това е особено очевидно в съвременното изкуство, свързано с климатичните промени. Произведенията на съвременни художници, като Едуард Буртински и Атина Латоча, не само че показват последствията от човешката дейност, но и помагат на аудиторията да осмисли трудните реалности на настоящето.

Някои артисти, като К-Хоул, използват параизкуствени форми, за да предсказват тенденции, следвайки културните хип цикли. Техните доклади, които наподобяват прогнози на рекламни агенции, предлагат нова перспектива за изкуството, което не се вписва в традиционните рамки. Въпреки че много съвременни произведения ще продължат да предсказват промени, повечето традиционни медии не могат да отговорят на бързината на тези промени.