НА ЖИВО

Радио NRD2 Култура

Програма / Култура, Музика

СЛУШАЙТЕ

Тикер в 02:00 ч.

4952

Публкацията е част от архивът на NRD2 Култура
Анатолий Михайлов | 11 Октомври 2025, 03:01 ч.

Днес ви срещаме с художници споделяйки за своето работно пространство. Те използват натурални бои и възстановяват съдове, докато творят.

Един от художниците работи в студио в историческия център на Лима, Перу. Всеки ден започва с избора на ново платно. Той не рисува няколко картини наведнъж, а се фокусира върху едно произведение. Преди да започне, той се подготвя с ампири, тютюневата есенция на предците си, за да се свърже с митологията на своя народ. Докато рисува, той мисли за боговете и героите от митове, което му помага да улови автентичността на думите на своите баби и дядовци.

Студиото му е разположено на площад Сан Мартин, където хората изразяват своето недоволство. Той наблюдава борбата на перуанския народ, с мисли за историята и социалните процеси в страната. Той има достъп до множество културни пространства, които предлагат разнообразие от съвременно изкуство и история.

Друг художник работи в студио в Ню Йорк. Неговият ден започва с новини или музика по пътя към студиото. Той обича да започва с малко случайни задачи, преди да премине към по-сериозни проекти. Работи по различни арт проекти, включително възстановяване на исторически съдове и продажба на изкуство с партньора си.

Студиото му е организирано, за да може да се адаптира към различни нужди. Той обича светлината и гледката от студиото, което е близо до важни места в Ню Йорк. Въпреки трудностите, свързани с цените на наемите, той намира вдъхновение в околната среда и общността на артистите в района.

Рембер Яуаркани -Лима, Перу

От колко време работите в това пространство?

От десет години.

Как протича един обикновен ден в ателието ви?

Денят ми започва с избора на ново платно. Не работя върху няколко картини едновременно – съсредоточавам се само върху една, независимо дали е голяма или малка. Обикновено не правя скици – започвам да рисувам директно върху платното. Но преди това, както и преди първите щрихи, приемам ампири – есенция от тютюн, използвана от моите предци за лечение и сънуване. Тя ми позволява да поискам позволение да говоря за митовете и историите на моя народ. Докато рисувам, мисля за митовете, героите, боговете. Мислено вървя заедно с тях. Това ми позволява да предам думите на баба и дядо възможно най-автентично. Чувам техните думи във всяко движение на четката. Нямам страх или колебание, защото усещам, че не съм сам – подкрепян съм от сила, по-голяма от човешката. Процесът на рисуване засилва вярата ми в религиозността на моя народ и семейство. Всичко става реално и осезаемо.

Как пространството влияе на работата ви?

Ателието ми се намира на площад „Сан Мартин“ в историческия център на Лима. Това е емблематично място, където често се събират протестиращи. От прозореца виждам възмущението и борбата на перуанския народ. Това ме кара да разсъждавам за историята и реалността на Перу, за социалните процеси и провалите в политиката спрямо многоликото население. Да не забравяме, че тук съжителстват 55 коренни народа и се говорят 48 местни езика. Мислената отдалеченост на политическата класа е ясно видима тук и ме кара да се питам: какво бъдеще очаква нашите коренни народи в един все по-поляризиран свят?

Как взаимодействате с околната среда извън ателието?

Имам достъп до музеи, галерии, културни центрове и пространства с историческо значение. Възниква интересна динамика – населението е изложено на различни езици на съвременното изкуство, както и на републиканската, колониалната и коренната история, оформила тази страна. Въпреки че настоящото правителство потиска и цензурира много художници, хората продължават да създават и да изразяват исканията си, противопоставяйки се на режим, потопен в корупция и престъпност.

Какво обичате в ателието си?

Обичам факта, че е разположено в архитектурен комплекс, построен по повод 100-годишнината от независимостта на Перу. Площад „Сан Мартин“ е дом на неоколониалните портици Зела и Пумакауа, а моето ателие е именно там. Колоните, високите тавани и орнаментите вдъхновяват както туристи, така и мен самия да преосмислим историята. Оригиналният дървен под винаги ме подтиква да взема платно и да започна да рисувам.

Какво бихте променили?

Иска ми се властите да насърчат организирането на седмица на съвременното изкуство, за да се съживи арт сцената, като се използват историческите паметници в центъра. Искам ефективна културна политика. Искам коренните водачи да не бъдат убивани. Искам незаконната и законната минна дейност да бъде строго наказвана. Искам коренното население да не бъде изселвано от земите си. Искам справедливост за политиците, които и днес ни управляват, въпреки че са обвинени в престъпления. Искам предците ни да могат да умрат в мир – според своите традиции и на своя земя. Нека не нарушават покоя ни.

Любим музей?

Музеят на Централната резервна банка на Перу.

Любими материали?

Обичам да работя с естествени бои и акрил. Харесвам рисуването с перо и индийско мастило. И, разбира се, лянчама – плат, изработен от кората на дървото ренацо, използван от моите предци за дрехи, а днес и като платно за изкуство. Багрилата оживяват върху него. Целият процес – от приготвянето на боите до използването на лянчама – ни е предаден от бога на живописта, когото наричаме Фидома. Митовете разказват, че той открил жълтото, червеното и черното в земята, цветовете, кората, плодовете и листата. Затова когато рисуваме, винаги си спомняме за Фидома – първият художник от клана на бялата чапла.

Леополд Мастерсън - Хелс Китчън, Манхатън, САЩ

От колко време работите в това пространство?

Три години и половина.

Как протича един обикновен ден в ателието ви?

В почти всеки ден пътувам с метрото от апартамента до студиото, обикновено преди обяд. Признавам си – слушам твърде много новини, докато работя, но по-късно минавам на музика. Започвам деня с нещо неангажиращо – почистване, довършване на нещо от вчера, малко четене. Това ме настройва и ми дава време да "поиграя", преди да се захвана със сериозните проекти, при които нещата могат да се объркат. Работният ден тече органично – прескачам между проекти, тичам по задачи до майстори или влизам в режим на търговия, като продавам изкуство и бижута заедно с партньора ми Сам Гасман. Делим пространството, така че то се променя според нуждите ни. Един момент работя върху амфора за изложба, а след малко реставрирам исторически римски съд или предавам чифт викториански обеци. Звучи хаотично? Така си е. Всеки ден приключва късно вечер, прибирам се, и на следващия ден всичко започва отначало.

Как пространството влияе на работата ви?

Художниците запълват всяко пространство, което имат – и аз не правя изключение. Имам слабост към инструменти и материали, така че поддържам всичко изключително подредено, за да може студиото да се трансформира – от работилница до изложбена зала. Това влияе на творчеството ми, като ме подтиква към модулност и опростяване на процесите.

Как взаимодействате с околната среда извън ателието?

Около мен са студиото, фитнесът, тълпите туристи, международният супермаркет на Девето авеню, суши ресторантът, бар „Акихито“, и големите транспортни възли – Порт Ауторити и Пен Стейшън. Винаги съм искал да бъда в центъра на всичко. Съсед съм на „Elizabeth Foundation for the Arts“, където редовно има отворени ателиета. В сградата има много други художници, търговци на изкуство и музиканти, с които се засичаме често. Но всъщност целият Ню Йорк е моята среда – студиото ми е само един малък кръг в огромната диаграма на изкуството в Ню Йорк. Но за мен това място е центърът – тук намирам творческа стабилност и каня другите в моя свят.

Какво обичате в ателието си?

Обожавам светлината, пространството и гледката – но най-много това, че хазяите ми прокараха електричество за пещта и я одобриха в договора ми. Гледката е към сградата McGraw-Hill, която има красива Арт Деко и Арт Модерн облицовка в зелено. Вижда се и автогарата Port Authority, която има тъмна, мръсна, киберпънк атмосфера, отразяваща обстановката в района. Може да бъде грубо място понякога, но аз обичам колко суров и класически нюйоркски дух има тук.

Какво бихте променили?

Краткият отговор… цената.

Любим музей в района?

Клише е, но – Музеят „Метрополитън“. Макар че много харесвам и обновения музей „Фрик“, особено колекцията им от декоративни изкуства.

Любим материал за работа?

Глина.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Творчески отражения

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-вълнуващите новини от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Шест в 6: Нашият сутрешен бюлетин

Получавайте шестте най-важни културни събития за деня, всяка сутрин в 6:00 ч.
От понеделник до петък от нашия редактор Виолета Караянева

КЪМ АБОНАМЕНТА

Студио музеят в Харлем откри нова впечатляваща сграда, след като затвори предишната си локация през 2018 година. Музеят, който е на 57 години и е посветен на артисти от африкански ...

В последните години все повече се говори за дълговата капан на художествените училища. Много млади художници, които мечтаят за успех, се оказват в ситуация, в която плащат високи т ...

Скулпторката Алма Алън, родена в Юта и базирана в Мексико, е избрана да представлява Съединените щати на предстоящото Венецианско биенале през 2026 година. Според информация от мед ...

Френската национална одитна служба публикува доклад относно сигурността на Лувъра, който стана известен след кражбата на ценности от музея. Според изтекли данни от доклада, само 39 ...

Дубайският дизайн уикенд, който отбелязва своята 11-та годишнина, се фокусира върху общността и автентичните визии в дизайна. Директорът на събитието, Наташа Карела (Natasha Carell ...

               

Студио музеят в Харлем откри нова впечатляваща сграда, след като затвори предишната си локация през 2018 година. Музеят, който е на 57 години и е посветен на артисти от африкански ...

В последните дни се наблюдава интересен паралел между филмите на Мира Наир и политическите възгледи на нейния син, Зохран Мамдани, който е избран за кмет на Ню Йорк. В статия на Ам ...

В последните години все повече се говори за дълговата капан на художествените училища. Много млади художници, които мечтаят за успех, се оказват в ситуация, в която плащат високи т ...

В Сантяго, Чили, се състоя дългоочакван концерт на легендарната инди група Мария Сонора, която се завърна на сцената след 31 години. Събитието, проведено в Централния културен цент ...

Публичността все повече се запознава с четиримата заподозрени, арестувани за кражба на френските коронни бижута от музея Лувър миналия месец. Един от тях, 39-годишният Абдула Н. (A ...