Днес ви срещаме с художници споделяйки за своето работно пространство. Те използват натурални бои и възстановяват съдове, докато творят.

Един от художниците работи в студио в историческия център на Лима, Перу. Всеки ден започва с избора на ново платно. Той не рисува няколко картини наведнъж, а се фокусира върху едно произведение. Преди да започне, той се подготвя с ампири, тютюневата есенция на предците си, за да се свърже с митологията на своя народ. Докато рисува, той мисли за боговете и героите от митове, което му помага да улови автентичността на думите на своите баби и дядовци.

0:33 мин.

Пожар почти унищожава инсталация за опустошения от горски пожари в Сицилия Ловци откриха пума в Полша, местните призовани да избягват горите и да не оставят децата без надзор „Свобода“ от D2 и Део: Приятелството е по-важно от победата в новия видеоклип

Студиото му е разположено на площад Сан Мартин, където хората изразяват своето недоволство. Той наблюдава борбата на перуанския народ, с мисли за историята и социалните процеси в страната. Той има достъп до множество културни пространства, които предлагат разнообразие от съвременно изкуство и история.

Друг художник работи в студио в Ню Йорк. Неговият ден започва с новини или музика по пътя към студиото. Той обича да започва с малко случайни задачи, преди да премине към по-сериозни проекти. Работи по различни арт проекти, включително възстановяване на исторически съдове и продажба на изкуство с партньора си.

Студиото му е организирано, за да може да се адаптира към различни нужди. Той обича светлината и гледката от студиото, което е близо до важни места в Ню Йорк. Въпреки трудностите, свързани с цените на наемите, той намира вдъхновение в околната среда и общността на артистите в района.

1:38 мин.

Род Стюарт отменя втори концерт след медицинска процедура Дванадесет варненски художници ще покажат уникални интерпретации на морето в новата изложба „Море“ „Варко“ – цигуларят, който преминава през историята на Европа и ужасите на войната

Рембер Яуаркани -Лима, Перу

От колко време работите в това пространство?

1:45 мин.

Ед Шийран разкрива, че е смятал "The A Team" за единствен хит в кариерата си Страцимир Павлов с награда „Феникс“ за мюзикълите на Варненската опера след „Милион мечти“ Откриване на учени от Ланкастър: магнитосферата на Сатурн се изместила в следобедните часове

От десет години.

Как протича един обикновен ден в ателието ви?

Денят ми започва с избора на ново платно. Не работя върху няколко картини едновременно – съсредоточавам се само върху една, независимо дали е голяма или малка. Обикновено не правя скици – започвам да рисувам директно върху платното. Но преди това, както и преди първите щрихи, приемам ампири – есенция от тютюн, използвана от моите предци за лечение и сънуване. Тя ми позволява да поискам позволение да говоря за митовете и историите на моя народ. Докато рисувам, мисля за митовете, героите, боговете. Мислено вървя заедно с тях. Това ми позволява да предам думите на баба и дядо възможно най-автентично. Чувам техните думи във всяко движение на четката. Нямам страх или колебание, защото усещам, че не съм сам – подкрепян съм от сила, по-голяма от човешката. Процесът на рисуване засилва вярата ми в религиозността на моя народ и семейство. Всичко става реално и осезаемо.

Как пространството влияе на работата ви?

Ателието ми се намира на площад „Сан Мартин“ в историческия център на Лима. Това е емблематично място, където често се събират протестиращи. От прозореца виждам възмущението и борбата на перуанския народ. Това ме кара да разсъждавам за историята и реалността на Перу, за социалните процеси и провалите в политиката спрямо многоликото население. Да не забравяме, че тук съжителстват 55 коренни народа и се говорят 48 местни езика. Мислената отдалеченост на политическата класа е ясно видима тук и ме кара да се питам: какво бъдеще очаква нашите коренни народи в един все по-поляризиран свят?

Как взаимодействате с околната среда извън ателието?

Имам достъп до музеи, галерии, културни центрове и пространства с историческо значение. Възниква интересна динамика – населението е изложено на различни езици на съвременното изкуство, както и на републиканската, колониалната и коренната история, оформила тази страна. Въпреки че настоящото правителство потиска и цензурира много художници, хората продължават да създават и да изразяват исканията си, противопоставяйки се на режим, потопен в корупция и престъпност.

Какво обичате в ателието си?

Обичам факта, че е разположено в архитектурен комплекс, построен по повод 100-годишнината от независимостта на Перу. Площад „Сан Мартин“ е дом на неоколониалните портици Зела и Пумакауа, а моето ателие е именно там. Колоните, високите тавани и орнаментите вдъхновяват както туристи, така и мен самия да преосмислим историята. Оригиналният дървен под винаги ме подтиква да взема платно и да започна да рисувам.

Какво бихте променили?

Иска ми се властите да насърчат организирането на седмица на съвременното изкуство, за да се съживи арт сцената, като се използват историческите паметници в центъра. Искам ефективна културна политика. Искам коренните водачи да не бъдат убивани. Искам незаконната и законната минна дейност да бъде строго наказвана. Искам коренното население да не бъде изселвано от земите си. Искам справедливост за политиците, които и днес ни управляват, въпреки че са обвинени в престъпления. Искам предците ни да могат да умрат в мир – според своите традиции и на своя земя. Нека не нарушават покоя ни.

Любим музей?

Музеят на Централната резервна банка на Перу.

Любими материали?

Обичам да работя с естествени бои и акрил. Харесвам рисуването с перо и индийско мастило. И, разбира се, лянчама – плат, изработен от кората на дървото ренацо, използван от моите предци за дрехи, а днес и като платно за изкуство. Багрилата оживяват върху него. Целият процес – от приготвянето на боите до използването на лянчама – ни е предаден от бога на живописта, когото наричаме Фидома. Митовете разказват, че той открил жълтото, червеното и черното в земята, цветовете, кората, плодовете и листата. Затова когато рисуваме, винаги си спомняме за Фидома – първият художник от клана на бялата чапла.

Леополд Мастерсън - Хелс Китчън, Манхатън, САЩ

От колко време работите в това пространство?

Три години и половина.

Как протича един обикновен ден в ателието ви?

В почти всеки ден пътувам с метрото от апартамента до студиото, обикновено преди обяд. Признавам си – слушам твърде много новини, докато работя, но по-късно минавам на музика. Започвам деня с нещо неангажиращо – почистване, довършване на нещо от вчера, малко четене. Това ме настройва и ми дава време да "поиграя", преди да се захвана със сериозните проекти, при които нещата могат да се объркат. Работният ден тече органично – прескачам между проекти, тичам по задачи до майстори или влизам в режим на търговия, като продавам изкуство и бижута заедно с партньора ми Сам Гасман. Делим пространството, така че то се променя според нуждите ни. Един момент работя върху амфора за изложба, а след малко реставрирам исторически римски съд или предавам чифт викториански обеци. Звучи хаотично? Така си е. Всеки ден приключва късно вечер, прибирам се, и на следващия ден всичко започва отначало.

Как пространството влияе на работата ви?

Художниците запълват всяко пространство, което имат – и аз не правя изключение. Имам слабост към инструменти и материали, така че поддържам всичко изключително подредено, за да може студиото да се трансформира – от работилница до изложбена зала. Това влияе на творчеството ми, като ме подтиква към модулност и опростяване на процесите.

Как взаимодействате с околната среда извън ателието?

Около мен са студиото, фитнесът, тълпите туристи, международният супермаркет на Девето авеню, суши ресторантът, бар „Акихито“, и големите транспортни възли – Порт Ауторити и Пен Стейшън. Винаги съм искал да бъда в центъра на всичко. Съсед съм на „Elizabeth Foundation for the Arts“, където редовно има отворени ателиета. В сградата има много други художници, търговци на изкуство и музиканти, с които се засичаме често. Но всъщност целият Ню Йорк е моята среда – студиото ми е само един малък кръг в огромната диаграма на изкуството в Ню Йорк. Но за мен това място е центърът – тук намирам творческа стабилност и каня другите в моя свят.

Какво обичате в ателието си?

Обожавам светлината, пространството и гледката – но най-много това, че хазяите ми прокараха електричество за пещта и я одобриха в договора ми. Гледката е към сградата McGraw-Hill, която има красива Арт Деко и Арт Модерн облицовка в зелено. Вижда се и автогарата Port Authority, която има тъмна, мръсна, киберпънк атмосфера, отразяваща обстановката в района. Може да бъде грубо място понякога, но аз обичам колко суров и класически нюйоркски дух има тук.

Какво бихте променили?

Краткият отговор… цената.

Любим музей в района?

Клише е, но – Музеят „Метрополитън“. Макар че много харесвам и обновения музей „Фрик“, особено колекцията им от декоративни изкуства.

Любим материал за работа?

Глина.