През 1908 година, Клод Моне (Claude Monet), известният импресионистки художник, който революционизира френската художествена история три десетилетия по-рано, се намира в творчески застой. Той не успява да се справи с последните си картини от серията "Водни лилии", а неговият търговец Пол Дюран-Рюел (Paul Durand-Ruel) осъзнава, че новите произведения не функционират. Моне многократно отлага изложба на тези картини в галерията на Дюран-Рюел в Париж, преди окончателно да се откаже от показването им и от самата серия "Водни лилии".

Година по-късно, настроението на Моне значително се подобрява. След като се е освежил и вдъхновил, той прави неочаквано завръщане към "Водни лилии", с нова увереност. Въпреки че е на над 60 години, той преживява ренесанс в кариерата си. Какво се е променило? Отговорът се крие в елегантна изложба в Бруклинския музей, която разкрива, че краткото му пътуване до Венеция му е позволило да види картините си с нов поглед. Три месеца в италианския град дават резултат в 37 забележителни картини, от които повече от половината са събрани за тази изложба, която отваря врати на 11 октомври.

1:21 мин.

Кай Шрайбер става първата транс момиче с награда Breakthrough Model of the Year Министър Евтим Милошев отговаря на актуални въпроси в Народното събрание за културната политика Специално участие на Матс Левен в Green Rock Fest с Цена Коев и млади таланти от Русе

Когато си представите картина на Моне, вероятно си мислите за неговите трансцендентни изображения на готическата катедрала в Руан, за буйни картини на сено във Френската провинция или за красиви пейзажи на Ла Хавр. Но вероятно не мислите за неговите произведения от Венеция, въпреки че изложбата в Бруклинския музей би могла да промени това. Тази изключителна изложба, наречена "Моне и Венеция", почти изцяло се фокусира върху венецианската серия, която кураторите Лиза Смал (Lisa Small) и Мелиса Бурон (Melissa Buron) са комбинирали с произведения на други художници, вдъхновени от Венеция, включително градски пейзажи от Каналето (Canaletto) и картини на каналите на Ла Серенисима от Дж. М. У. Търнър (J. M. W. Turner).

Изложбата е значителна, тъй като нито един музей в Ню Йорк не е организирал толкова голяма изложба на Моне от повече от 25 години. "Моне и Венеция" предлага нова перспектива, като показва, че без венецианската серия, Моне не би достигнал своя пълен творчески потенциал. Без тези произведения, не бихме имали и някои от най-великите му творби, включително "Водни лилии", които запълват цяла галерия в Музея на съвременното изкуство в Манхатън.

Изложбата е сериозна и за Бруклинския музей, който наскоро беше критикуван за изложби, които предизвикват неодобрение, въпреки че привличат публика. "Моне и Венеция" не е изключение от специфичния стил на музея, който включва "въведителна мултисензорна зона" с видеа на гондоли и Палато Дукале, осветление, имитиращо слънчева светлина, отразяваща се от водата, и аромат, специално създаден за изложбата.

2:57 мин.

HUGEL, Imael Angel и Ultra Nate водят класацията с песента Movin’ To The Sun „Мечтаното приключение“ – българският филм, който разкрива тъмните страни на Свиленград 5 616 фотографии от 355 автори от 57 държави се състезаваха на Международния фотографски салон във Варна

Изложбата започва с Моне, който първоначално не иска да посети Венеция, която вижда като художествено клише. Реакцията му е разбираема, тъй като много художници, включително британският полимат Джон Ръскин (John Ruskin), са изобразявали града не като туристическа дестинация, а като бляскав символ на миналото. Въпреки че Моне може би не е познавал акварелите на Ръскин, той също е изразил мнение, че Венеция е "твърде красива, за да бъде рисувана".

Въпреки това, на красотата е трудно да се устои, а и съпругата му, Алис Хошеде (Alice Hoschede), многократно настоявала за пътуване до Венеция. В крайна сметка, двойката се настанява в Палато Барбаро на поканата на баронеса Мери Хънтър (Mary Hunter). Моне рисува на открито, следвайки традицията на пленерната живопис, но в Италия той установява нов и строг работен график.

Вместо да се връща към определени теми в различни часове на деня, както е правил преди, той рисува венецианските си сюжети в рамките на два часа всеки ден. Това променя посоката на работата му, като вместо да изобразява преминаването на времето, той избира форма на трансформация, която трудно може да бъде описана.

1:23 мин.

Сандра Бълок желае да направи продължение на Two Weeks Notice с Хю Грант Ицко Финци ще чете стихове от Едгар Алън По на представянето на новия си албум днес Менавино разказва за „турския страх“ в Европа и живота при султан Баязид II в новата монография на Сярова

Изложбата в Бруклинския музей показва, че Моне съзнателно работи срещу статичния образ на Венеция, който е представен в широко разпространените фотографии. Неговата версия на града е динамична и пълна с движение, а стилът му, който не е нов за него, се приближава все повече до абстракция. В последната зала на изложбата, посветена изцяло на венецианската серия, се представят произведения, които показват как Моне е достигнал нови висини в творчеството си.

Критиците обожават новите "Водни лилии", които продължават да впечатляват и днес. Когато Моне е бил във Венеция, съпругата му пише, че градът "го е хванал и няма да го пусне".