Последните археологически разкрития на Перперикон разкриват нови и впечатляващи аспекти от богатата история на този древен град, който от векове привлича вниманието на специалисти и любители на културното наследство. Сред най-забележителните находки е откриването на храм на Слънцето от III–IV век, който е функционирал и през християнския период, променяйки своята функция и предназначение. Това свидетелства за продължителността и сложността на културните пластове в региона, както и за богатството на религиозните практики, които са се развивали там през вековете.

Ръководителят на разкопките проф. Николай Овчаров съобщи, че новооткритият храм представлява уникална двойна кръгла ротонда, разположена край пътя към Акропола, в близост до Свещената зона в Южния квартал. Археолозите определят този обект като храм на Слънцето поради неговата датировка – епохата на император Аврелиан, който през 265 година се опитва да наложи култа към Непобедимото слънце в Римската империя. Това е важен исторически факт, който свързва Перперикон с широка културна и религиозна традиция, простираща се отвъд границите на България.

1:15 мин.

Тръмп иска статуя на Вашингтон пред музея, критикува Смитсониан за представянето на историята Николай Терзийски разкрива вдъхновението зад „Звезди под клепачите“ на 23 септември в Ловеч Нови данни поставят Балканите в центъра на еволюцията на човекоподобните, казва Професор Спасов

Интересното е, че въпреки християнизацията на региона през V век, храмът на Слънцето не е бил разрушен, а е бил преустроен като жилищна сграда към Голямата базилика. Това е ясно доказателство за културната трансформация, която е настъпила в региона, и за способността на местното население да адаптира своите религиозни и културни практики към новите религиозни течения. В предверието на сградата е открит праг, датиран от началото на VI век, както и монети от времето на Юстин Първи, което потвърждава новото предназначение на обекта като жилищна постройка.

Сред находките от разкопките са и монети от времето на Константин Велики и Валентиниан, както и останки от колона, вероятно част от колонада, което подсказва за богатата архитектурна инфраструктура на древния град. В Свещената зона вече са установени седем храма, включително тези на Митра, Тракийския конник и Виното, което подчертава религиозното многообразие и културната толерантност, характерни за този регион през различните исторически епохи.

Проучванията на Перперикон продължават вече 26 години, като тазгодишният сезон е бил финансиран по държавната програма за културно-исторически туризъм. Освен археологическите находки, екипът е открил множество керамични съдове, пръстени, закопчалки от книги и други артефакти, които свидетелстват за образоваността и културното ниво на жителите на града. Специалистите подчертават, че Перперикон е уникален пример за римски град, изграден в тракийска среда, разположен в полупланински район, което го прави изключително ценен за историческото и археологическото наследство на България.

1:23 мин.

Сандра Бълок желае да направи продължение на Two Weeks Notice с Хю Грант Дъждът като символ на обновление и катарзис в новия роман на Кармен Мишу „Дъжд“ Фестивал U.L.I.C.A. – Street Fest с магически шоута и ръчно изработени изделия в Стара Загора

Южно от главния път към града е оформена така наречената Area Sacra – свещена зона с четири храма и некропол, включващ гробни комплекси на управляващите фамилии. Тази зона разкрива богатството и социалната структура на древните жители, както и тяхната религиозна практика, свързана с поклонение на различни божества. Сред находките са и множество сребърни предмети, което говори за богатството и културната изтънченост на населението.

Тази година археолозите са успели да разкрият и важни елементи от ежедневието на древните жители, като закопчалки от книги, което е доказателство за наличието на образовани и грамотни хора в града. Тези открития не само разширяват нашето разбиране за културната и религиозната история на Перперикон, но и подчертават значението му като важен център в древността, съчетаващ тракийски, римски и по-късно християнски елементи.