На предварителното откритие на 36-то Биенале в Сао Пауло, проведено на 5 септември, духовна процесия изпълни строгия павилион Сесилио Матарецо в парка Ибирапуа с ритмични барабани и дим. Събитията, включващи четения на поезия и живи изпълнения, продължиха през уикенда на откритие, почти достатъчни, за да забравим, че не далеч, на Авенида Паулиста, се събираше друга голяма тълпа, за да приветства бившия президент на Бразилия Жаир Болсонаро (Jair Bolsonaro), чийто ултра-десен популизъм е приет от милиони, въпреки силните доказателства, че е подкопал демократичните избори в Бразилия. Самото биенале беше засенчено от болсонаристкия митинг, въпреки че включваше малко политически проницателни произведения. Главният куратор, Бонавентур Сох Беженг Ндикунг, сподели, че тазгодишното издание цели да разгледа "ускорението на дехуманизацията по света, от Газа до Гома, от Кашмир до Хартум," подхранвано от "вярата, че за да направим мир, трябва да правим война," чрез по-тихи средства от директния протест.

Наистина, заглавието на биеналето е вдъхновено от ред в поемата на Консейсао Еваристо "Da calma e do silêncio" (От тишината и спокойствието), който подчертава, че има потопени светове, които само тишината на поезията прониква. В духа на това, биеналето представя редица забележителни произведения, които илюстрират начините, по които сетивата (особено внимателното слушане) могат да задълбочат чувството за братство и взаимна грижа. Това внимание към недооценените течения също така се разширява до акцентиране на африкански и чернокожи бразилски артисти и използва елиптична изложбена структура, вдъхновена от естуарии, където реките се вливат в океаните.

0:51 мин.

Откритията в Мачу Пикчу разкриват нови предиспански маршрути и селскостопански структури Гала спектакъл на „Турандот“ завършва фестивала „Опера на площада“ с участието на Даниел Орен Ловци откриха пума в Полша, местните призовани да избягват горите и да не оставят децата без надзор

Въпреки че предимно насърчава тихо и рефлективно взаимодействие, биеналето не може напълно да задържи тренията и нестабилностите, които го заобикалят. Силната вокална изпълнение "Нищо няма да остане, освен тръна, заседнал в гърлото на този свят," представено от палестинската артистка Нур Абед и ливанския артист Хаиг Айвазян, зададе очакването за внимателно слушане. Произведението, което възпроизвежда всичко от свистенето на куршуми до мъркането на котки, представя звукова картина на войната, преживяна от гражданската перспектива.

В акцента върху африканските и чернокожи бразилски артисти, Ндикунг и съкураторите Алия Себти, Анна Роберта Гетц, Тиаго де Паула Соуза и Кейна Елайсон продължават пътищата на две предишни биеналета, които се фокусираха върху трансатлантическите връзки. Тази година абстрактните картини на британско-гайанския артист Франк Болинг, разпръснати в различни секции, олицетворяват идеята за южноамериканското изкуство, родено от сложна преговорна ситуация между африкански и европейски култури. Серията му картини "Южна Америка," която може да се види на приземния етаж на изложбата, изобразява безграничен континент в море от монохромни цветове.

Въпреки че биеналето изглежда желае да възстанови такива супракултурни взаимовръзки, за мен това наследство изглежда по-скоро част от дълго затворената мечта за марксистка солидарност, която надхвърля расата, нацията или класа. Един от многото метафори на биеналето е тази на крайбрежния естуарий, където реките срещат океана. Тези теми се изразяват чрез произведения, които изследват екологичната разруха, като "Delta-Delta: People`s Court," включваща разкази от първо лице за масово замърсяване в Нигерия.

1:33 мин.

Ан Хатауей отговаря на обвиненията за фалшив корем на премиерата на "Край на Оук Стрийт" „Днешните специални моменти са утрешните ни спомени“ – фестивалът „Дни на куклите“ в Бургас отново събира поколенията Неуспех за „Чанчжън 7А" след 16 успешни мисии, сателитът „ЧайнаСат-4B" не достигна целта си

Естуарите също вдъхновиха странната изложбена структура на биеналето, с плавни завеси, подчертаващи извивките на монументалната стълба на павилиона. Посетителите бяха насърчавани да се движат, да обикалят и да повтарят стъпките си, изпълнявайки свои собствени речни пътувания. Проблемите с навигацията обаче не бяха рядкост, а многото секции с претенциозни заглавия затрудняваха идентифицирането на произведенията.

В крайна сметка, някои произведения бяха загубени в потока от информация, което подчертава реалността на биеналетата, в които десетки произведения се състезават за внимание. За да избягам от шумотевицата на биеналето, посетих живо представление извън павилиона, което, макар и шумно, всъщност представляваше провокация. В крайна сметка, биеналето може да се стреми към тишина, но напомня, че това може да е спокойствието пред бурята.