Владимир Карамазов привлече общественото внимание с новия си фотографски проект, в който участваха осъдени убийци, заснети зад решетките. Това предизвика бурни реакции в обществото и сред специалистите, като критиките не закъсняха. Сред най-острите изказвания беше това на Константин Кацаров, който определи подхода към престъпниците като „вулгарен, циничен и неприличен“. Той изрази недоумение защо е решено да се показват портрети на лица с тежки криминални дела в публичното пространство.

Кацаров изрази своята позиция в социалните мрежи, като написа, че подобен „безумен“ проект е трудно да бъде приет. Той подчерта, че в предаването е показана изложба с портрети, създадени от Карамазов, които разказват за личните връзки между художника и моделите му в затвора. Според критика, тази близост и емоционална връзка с осъдени лица е крайно неуместна и провокира въпроси за моралните граници.

0:36 мин.

Тарон Егертън целуна Том Харди по време на импровизирана сцена в "Legend" Ловци откриха пума в Полша, местните призовани да избягват горите и да не оставят децата без надзор Джесика Прат и Екатерине Буачидзе в „Норма“ – оперно събитие, което не бива да пропуснете

Сред участниците в проекта е и Стойчо Василев, който е осъден за тежко престъпление – убийство на собствената си майка. Той е извършил ужасяващо убийство на възрастна жена, с която е бил в конфликт, като е употребил лопата и е нанесъл множество травми преди смъртта й. Тази жестока реалност е поставена на показ в изложбата, което предизвика още по-големи критики за представянето на такива случаи.

Много хора възприемат тази форма на изкуство като крайно неприсъща на моралните норми и етичните стандарти. Те задават въпроса дали не е цинично да се представят жертвите и извършителите по този начин, и дали не става дума за доходоносна форма на сензация. За мнозина е недопустимо публичното показване на жестоки престъпления и личните истории на убийците, особено когато се използват за изкуство или медийна атракция.

Възмущението също се разпространи и към поведението на медиите и политиците, които допускат подобни изяви в националния ефир. Мнозина се питат защо се позволява да се показват толкова жестоки случаи, като например убийство на възрастна жена или стрелба по съпруга, и как това влияе на общественото съзнание. В крайна сметка, обществото се пита: какъв е смисълът от публичността на такъв вид „изкуство“ и дали това не е знак за морален упадък.